Кмет
Кметът (или още градоначалник) е местен едноличен орган на изпълнителната власт с обща компетентност. Той ръководи изпълнителната дейност в рамките на общината. Кметът е орган на изпълнителанта власт, а не на местното самоуправление (Общинския съвет), олицетворение на принципа на децентрализацията - прехвърляне на правомощия от центъра към органите по места по силата на закон.В световен мащаб съществуват разнообразни местни обичаи и закони за правомощията и отговорностите на кмета, както и за начина, по който той бива избран.
Съдържание |
Произход на думата
Смята се, че българската дума „кмет“ произхожда от думата комит от времето на Първото българско царство. Тогава тя е означавала областен управител. Ето защо династията, от която произхожда цар Самуил, се нарича комитопули.
Статут
Институцията на кмета като управител на населеното място е стара и от установените традиции на съответното място се определят конкретните правомощия на кмета и съотношението на властта между кмета и представителния орган на местното самоуправление – общинския съвет.
Днес кметовете на столици и големи градове с важно стопанско значение имат голямо влияние в политическия живот, тъй като управляват значителни ресурси.
Кметовете могат да се избират пряко от населението или от общинския съвет. При пряк избор от населението кметът може да бъде избиран с абсолютно мнозинство – повече от половината от подадените гласове (както е спoред сега действащия Изборен кодекс в България), или с относително мнозинство – с най-голям брой гласове сред всички явили се кандидати (прилага се при балотаж между двамата най-много получили гласове кандидат-кметове на населени места).
Кметовете ръководят общинската администрация, посредством назначаването на секретар на общината, който е на пряко подчинение на кмета. Освен това кметовете се подмогат и от заместник-кметове, назначени от тях.
Връзките между кметовете на общини и Общинските съвети са очертани в ЗМСМА. Кметът на община привежда в действие решенията взети от органа на местно самоуправление (Общински съвет). В изпълнение на своите задължения, кметът издава заповеди.
Кметовете на общини могат в рамките на своя мандат да назначават и т.нар. кметски наместници в места, които нямат административен център, но не са достатъчно големи, за да станат кметство (над 350 души). Кметските наместници според ЗМСМА [1] също имат статус на органи на изпълнителната власт.
България
В България статутът, функциите и процедурата за избиране на кметове се определят от Конституцията на Република България, Закона за местното самоуправление и местната администрация [1] (ЗМСМА), Закон за администрацията [2] (ЗА) и Изборния кодекс [3] (ИК). В страната има:
- кметове на общини - кметът на общината е кмет и на населеното място, което е неин център,
- кметове на кметства и
- кметове на райони.
Кметовете, подпомагани от назначената от тях администрация, взимат оперативните решения и осъществяват управлението на общината, кметството, района. Подлежат на контрол от страна на общинския съвет и на съда.
Кметовете се избират от пълнолетните граждани, които са адресно регистрирани в съответната община, кметство, район преди деня на насрочване на изборите.
Изборът на кметове е мажоритарен, като печели кандидатът, получил повече от половината от гласовете. Ако никой от кандидатите не е получил повече от половината от гласовете, се провежда втори тур на изборите (балотаж).
Съгласно Чл. 39а. от ЗМСМА - "Кметовете на райони в Столичната община и в градовете с районно деление се избират с тайно гласуване от общинския съвет по предложение на кмета на общината за срока на пълномощията на общинския съвет." [1]
Източници
- ↑ а б в Закон за местното самоуправление и местната администрация, Обн. ДВ. бр.77 от 17 Септември 1991 г.
- ↑ Закон за администрацията, Обн. ДВ. бр.130 от 5 Ноември 1998 г.
- ↑ Изборен кодекс 2011, Обн. ДВ. бр.9 от 28 януари 2011 г.
- Закон за административно-териториалното устройство на Република България, Обн. ДВ. бр.63 от 14 Юли 1995 г.
