Княжество Капуа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Княжество Капуа
900 – 1156
Официален език
Княжество Капуа в Общомедия

Княжество Капуа (на латински: Principatus Capuae or Capue; на италиански: Principato di Capua) е лангобардска държава в Южна Италия, която съществува и по време на норманите.[1]

Основаване[редактиране | редактиране на кода]

Графовете или гасталдите на Капуа са до ранните 840-те години васали на Херцогство Беневенто. След това гасталд Ландулф започва да се стреми за независимост, както Княжество Салерно малко преди това се обявява за самостоятелно. След десетгодишна гражданска война територията става независима.[2]

Списък на лангобардските князе в Капуа[редактиране | редактиране на кода]

Италия през 1000 г.

910 Беневенто и Капуа се обединяват.

982 княжествата се разделят от Пандулф Желязната Глава.

Нормански князе на Капуа[редактиране | редактиране на кода]

Тези князе произлизат от Асклетин Дренго, първият граф на Ачеренца и от Аверса

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Norwich, John Julius. The Normans in the South 1016 – 1130. Longmans: London, 1967.
  2. Domenico Ludovico De Vincentiis: Storia di Taranto, Collana di storia ed arte tarantina. Mandese, Taranto 1983, S. 143 (italienisch).