Коан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Част от серията статии за
Будизъм
BuddhaTwang.jpg
Портал Будизъм
История на Будизма
Основни фигури
Буда Шакямуни
Нагарджуна · Падмасамбхава
Архат · Бодхисатва
Будизъм по страна и регион
Северен и южен будизъм
Тибетски будизъм
Школи
Тхеравада · Махаяна
Мадхямака · Йогачара
Дзен · Тендай · Шингон
Ваджраяна
Нингма · Кагю · Сакя
Кадам · Джонанг · Гелуг
Текстове и основни понятия
Дхарма · Трипитака
Тибетски Будистки Канон
Четирите благородни
истини
· Убежище
Медитация · Трикая
Сангха · Ступа

Коан (на английски: kōan /ˈkoʊ.ɑːn/; 公案; на китайски: gōng-àn, на корейски: gong'an, на виетнамски: công án) е история, диалог, въпрос или твърдение, изложение в историята или системата от знания на дзен будизма, общо съдържащи аспекти, които са недостъпни за рационалното разбиране, но може би достъпни за интуицията. Буквално "коан" означава "обществен случай", тъй като това са записки от разговорите между Дзен учител и негов ученик. В резултат от медитация върху въпрос, който няма логичен отговор (коан), ученикът е получил просветление. Затова затова коаните са съхранени в сборници. Един от най-известните сборници с коани е известен като "Вратата без врата" или "Вумен коан". Той се състои от 48 коана. Отговорът на въпроса, зададен в коана не е понятие, а своеборазна врата, през която съзнанието преминава отвъд мисловното състояние. [1] Известен коан е: Две ръце пляскат и има звук; какъв е звукът на едната ръка? (устна традиция, приписвана на Хакуин Екаку, (1686-1769), смятан за подновител на коановата традиция в Япония).

Виж още[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Kōan“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.  
  1. Ст. Димитрова "Притчите на Изтока III. Когато белият жерав разтвори крилете си" С., издателство Алфа-Омега, стр 72-99