Ковачевица
| Ковачевица | |
 Ковачевица
|
|
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 36 (ГРАО, 2010-12-15)* |
| Землище | 117,06 km² |
| Надм. височина | 1050 m |
| Пощ. код | 2969 |
| Тел. код | 07527 |
| МПС код | Е (Бл) |
| ЕКАТТЕ | 37472 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община - кмет |
Гърмен Ахмед Башев (ДПС) |
Ковачевица е село в Югозападна България. То се намира в община Гърмен, Област Благоевград.
Съдържание |
[редактиране] География
Село Ковачевица се намира в планински район, в западните Родопи. На около 24 километра е град Гоце Делчев, а най-близкото населено място до Ковачевица е село Горно Дряново на 5 километра.
Селото е разположено на река Канина, в долината на която се намира малкото обработваема земя и единственият път, който води към Гоце Делчев и долината на река Места.
[редактиране] История
В списъка на населените места с регистрирани имена на главите на домакинствата през втората половина на 15 и началото на 16 век в село Ковачевица са регистрирани 17 лица.[1]
Основаването на Ковачевица по предание се свързва със заселници от Велико Търново и по-късно от Костурско, които донесли строителния занаят. За първи път името му е отбелязано в османските регистри през 15 - 16 в.[2]
В селото се заселват българи от Рибново и вероятно от Банско. През 18 век в селото пристигат и българи от западна Македония. За това днес свидетелстват двете части на селото, горната Банева и долната Арнаутска махала. [3]
През 19 век Ковачевица е голямо чисто българско село, числящо се към Неврокопската кааза на Серския санджак. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Ковачовица (Kovatchovitsa) е посочено като село със 185 домакинства със 630 жители българи.[4]
В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Кувачювица като село със 165 български къщи.[5]
Според Георги Стрезов към 1891 година Ковачовица има 250 български къщи. В селото има българска църквата "Свети Никола" и старо българско училище с над 50 ученици. Населението се препитава от скотовъдство и зидарство. От селото излизат по чужбина изкусни майстори-строители.[6]
Съгласно известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в селото (Ковачовица) живеят 1400 българи.[7].
В началото на 20 век цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. Според статистиката на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Kovatchovitsa има 1728 българи екзархисти и 12 цигани. В селото има 1 начално българско училище с 2 учители и 37 ученици.[8]
През 1908-1909 година селото има 209 български къщи .[9]
През 1923 година в селото е създадена трудова горска кооперация „Родопи“, която разполага с гатер за обработка на дървен материал.[10]
[редактиране] Културни и природни забележителности
- Тъмната гора, резерват
Село Ковачевица е запазило автентичния си вид от 18-19 век и е едно от най-известните и красиви български села. Къщите са почти изцяло изградени от камък, включително и покривите, като само при най-високите последният етаж е от дърво. Ковачевица е архитектурен резерват, подобно на Копривщица и Стария Пловдив, и е запазила живописната си възрожденска архитектура.[3][11][12]
[редактиране] Галерия
-
Улица в Ковачевица.
-
Изглед от чардака на възрожденска къща.
-
Къщи по стръмна улица.
-
Народно основно училище „Йордже Димитров“.
-
Църква „Св. Никола“.
-
Къщи в Ковачевица.
[редактиране] Личности
- Родени в Ковачевица
Георги Апостолов, македоно-одрински опълченец, 15 щипска дружина, носител на орден „За храброст“[13]- Георги Балтаков, български учен
- Георги Тетимов (1884 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Мълчанков, 1 рота на 15 щипска дружина[14]
- Георги Жерев (1927-2003), български писател
- Илия Алдев, македоно-одрински опълченец, 30-годишен, четата на Стоян Мълчанков[15]
- Илия Ангелов, македоно-одрински опълченец, 39-годишен, зидар, неграмотен, 2 рота на 10 прилепска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[16]
- Илия Тетимов (Заяка, 1885 - 1922), български революционер, деец на ВМОРО и ВМРО, македоно-одрински опълченец
- Йордже Димитров (1842 - 1894), български просветен деец
- Йордже Дичев (1862 - 1902), български революционер
- Людмил Стоянов (1886 - 1973), български писател
- Никола Ковачевски (1832 - 1882), български просветен деец
- Стоил (Стойко) Баятев (1890 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Илия Тетимов, четата на Стоян Мълчанков, 15 щипска дружина[17]
- Тодор Тетимов (Кануш войвода, 1850 - 1925), български хайдутин и революционер
- Тома Добрев, български учен, ректор на МГУ „Св. Иван Рилски“
- Починали в Ковачевица
- Петър Милев (1879-1908), неврокопски войвода на ВМОРО
[редактиране] Външни препратки
- Ковачевица - връщане към историята - статии и фотогалерии
[редактиране] Бележки
- ↑ Гандев, Христо. Населени места с регистрирани имена на главите на домакинствата (XV-XVI в.). // Българската народност през XV век: Демографско и етнографско изследване. II издание. София, Наука и Изкуство, 1989, [1972].
- ↑ Тулешков, Николай 2006. "Архитектурното изкуство на старите българи" том 2. стр. 333
- ↑ а б проф. Михаил Енев. Ковачевица - връщане към историята. // Сдружение “Исторически и архитектурен резерват село Ковачевица”, 2004. Посетен на 2010-06-13.
- ↑ "Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г." Македонски научен институт, София, 1995, стр.128-129.
- ↑ Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 234-235.
- ↑ Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVII и XXXVIII, 1891, стр.9.
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, с. 195
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 112-113.
- ↑ Извори за българската етнография, Т.3. Етнография на Македония, Съставители: Маргарита Василева и Колектив, София, 1998, стр.78.
- ↑ Централен държавен архив, ф. 396 К (ВМРО), оп. 2, а.е. 35, л. 471.
- ↑ проф. Михаил Енев. Приказка от дърво и камък. // Сдружение “Исторически и архитектурен резерват село Ковачевица”, 2004. Посетен на 2010-06-13.
- ↑ проф. Михаил Енев. Ковачевският архитектурен феномен и природните забележителности в резервата. // Сдружение “Исторически и архитектурен резерват село Ковачевица”, 2004. Посетен на 2010-06-13.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 47.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 703.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 15.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 28.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 81.
|
|||||||
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
