Ковачевица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ковачевица
Kovachevitsa, Bulgaria.jpg
България
Red pog.png
Ковачевица
Област Благоевград
Red pog.png
Ковачевица
Общи данни
Население 36 (ГРАО, 2014-06-15)*
Землище 117,06 km²
Надм. височина 1050 m
Пощ. код 2969
Тел. код 07527
МПС код Е (Бл)
ЕКАТТЕ 37472
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Гърмен
Минка Капитанова
(ДПС)

Кова̀чевица е село в Югозападна България. То се намира в община Гърмен, Област Благоевград.

География[редактиране | edit source]

Село Ковачевица се намира в планински район, в Западните Родопи. На около 24 километра е град Гоце Делчев, а най-близкото населено място до Ковачевица е село Горно Дряново на 5 километра.

Селото е разположено на река Канина, в долината на която се намира малкото обработваема земя и единственият път, който води към Гоце Делчев и долината на река Места.

История[редактиране | edit source]

Общ изглед на селото

В списъка на населените места с регистрирани имена на главите на домакинствата през втората половина на 15 и началото на 16 век в село Ковачевица са регистрирани 17 лица.[1]

Основаването на Ковачевица по предание се свързва със заселници от Велико Търново и по-късно от Костурско, които донесли строителния занаят. За първи път името му е отбелязано в османските регистри през 15 - 16 в.[2]

В селото се заселват българи от Рибново и вероятно от Банско. През 18 век в селото пристигат и българи от западна Македония. За това днес свидетелстват двете части на селото, горната Банева и долната Арнаутска махала. [3]

Камбанарията на църквата
Църква „Св. Никола“

През 19 век Ковачевица е голямо чисто българско село, числящо се към Неврокопската кааза на Серския санджак. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Ковачовица (Kovatchovitsa) е посочено като село със 185 домакинства със 630 жители българи.[4]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Кувачювица като село със 165 български къщи.[5]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Ковачовица, на СИ от Неврокоп 4 1/2 часа. Лежи в един дол между скалисти бърда. Канина е твърде близко до селото. Скотоводци и зидари; някои излизат изкусни майстори по чужбина. Църква българска „Св. Никола“, и училище с 50 и повече ученика. Българското училище е твърде старо. 250 къщи българе.[6]

Съгласно известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в селото (Ковачовица) живеят 1400 българи.[7]

В началото на 20 век цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. Според статистиката на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Kovatchovitsa има 1728 българи екзархисти и 12 цигани. В селото има 1 начално българско училище с 2 учители и 37 ученици.[8]

През 1908-1909 година селото има 209 български къщи .[9]

През 1923 година в селото е създадена трудова горска кооперация „Родопи“, която разполага с гатер за обработка на дървен материал.[10]

Забележителности[редактиране | edit source]

Село Ковачевица е запазило автентичния си вид от 18-19 век и е едно от най-известните и красиви български села. Къщите са почти изцяло изградени от камък, включително и покривите, като само при най-високите последният етаж е от дърво. Ковачевица е архитектурен резерват, подобно на Копривщица и Стария Пловдив, и е запазила живописната си възрожденска архитектура.[3][11][12]

Галерия[редактиране | edit source]

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Ковачевица
  • България Георги Апостолов, македоно-одрински опълченец, 15 щипска дружина, носител на орден „За храброст[13]
  • България Георги Балтаков, български учен
  • България Георги Тетимов (1884 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Мълчанков, 1 рота на 15 щипска дружина[14]
  • България Георги Жерев (1927-2003), български писател
  • България Илия Алдев, македоно-одрински опълченец, 30-годишен, четата на Стоян Мълчанков[15]
  • България Илия Ангелов, македоно-одрински опълченец, 39-годишен, зидар, неграмотен, 2 рота на 10 прилепска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[16]
  • България Илия Тетимов (Заяка, 1885 - 1922), български революционер, деец на ВМОРО и ВМРО, македоно-одрински опълченец
  • България Йордже Димитров (1842 - 1894), български просветен деец
  • България Йордже Дичев (1862 - 1902), български революционер
  • България Людмил Стоянов (1886 - 1973), български писател
  • България Никола Ковачевски (1832 - 1882), български просветен деец
  • България Стоил (Стойко) Баятев (1890 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Илия Тетимов, четата на Стоян Мълчанков, 15 щипска дружина[17]
  • България Тодор Тетимов (Кануш войвода, 1850 - 1925), български хайдутин и революционер
  • България Тома Добрев, български учен, ректор на МГУ „Св. Иван Рилски“
Починали в Ковачевица

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Гандев, Христо. Населени места с регистрирани имена на главите на домакинствата (XV-XVI в.). // Българската народност през XV век: Демографско и етнографско изследване. II издание. София, Наука и Изкуство, 1989, [1972].
  2. Тулешков, Николай 2006. "Архитектурното изкуство на старите българи" том 2. стр. 333
  3. а б проф. Михаил Енев. Ковачевица - връщане към историята. // Сдружение “Исторически и архитектурен резерват село Ковачевица”, 2004. Посетен на 2010-06-13.
  4. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 128-129.
  5. Верковичъ, С.И. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи, СПб, 1889, стр. 234-235.
  6. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 9.
  7. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 195
  8. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 112-113.
  9. Извори за българската етнография, Т.3. Етнография на Македония, Съставители: Маргарита Василева и Колектив, София, 1998, стр.78.
  10. Централен държавен архив, ф. 396 К (ВМРО), оп. 2, а.е. 35, л. 471.
  11. проф. Михаил Енев. Приказка от дърво и камък. // Сдружение “Исторически и архитектурен резерват село Ковачевица”, 2004. Посетен на 2010-06-13.
  12. проф. Михаил Енев. Ковачевският архитектурен феномен и природните забележителности в резервата. // Сдружение “Исторически и архитектурен резерват село Ковачевица”, 2004. Посетен на 2010-06-13.
  13. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 47.
  14. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 703.
  15. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 15.
  16. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 28.
  17. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 81.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.