Когнитивна склонност
Когнитивна склонност (английски: cognitive bias, от bias - предразположение, склонност, пристрастие, предубеждение) е тенденция у личността да прави грешки в съжденията основани на когнитивни фактори и са феномен изучаван от когнитивната наука и социалната психология. Формите на когнитивна склонност включват грешки в статистическото съждение, социалното стереотипизиране и паметта, които са общи за всички човешки същества. Такива отклонения драстично намаляват надеждността на доказателства в законови условия и/или приемат вид на анекдотични доказателства. Това са мисли основани на евристика, правила, които хората използват извън навиците си или еволюционната нужда[необходимо е уточнение]. Правила, които са прости за изчисляване от мозъка, но представляват систематични грешки[1].
Общ преглед[редактиране]
Понятието за когнитивна склонност е представено от Амос Тверски и Даниел Канеман през 1972 г.[1]. Канеман, Тверски и колегите им демонстрират множество начини, по които човешките съждения и решения се различават от теорията за рационалния избор и обясняват тези различия в термините на евристиката.
Източници[редактиране]
- ↑ а б Kahneman, Daniel и др. Representativeness Revisited: Attribute Substitution in Intuitive Judgment. // Heuristics and Biases: The Psychology of Intuitive Judgment. Cambridge, Cambridge University Press, 2002. ISBN 9780521796798. с. 51–52.
Външни препратки[редактиране]
- ((en)) Корените на съзнанието: да се греши е човешко
- ((en)) Когнитивната склонност на финансовата арена
 |
В Портал Психология можете да намерите още много страници свързани с темата психология. |
