Кодекс за социално осигуряване

Кодексът за социално осигуряване (съкратено КСО) е нормативен акт, част от българското действащо законодателство, приет от Народното събрание и обнародван в Официален раздел на Държавен вестник, брой бр. 110 от 17 декември 1999 г., след това многократно изменян. До 2003 г. заглавието му е Кодекс за задължително обществено осигуряване. Този закон урежда обществените отношения, свързани с:

• държавното обществено осигуряване при общо заболяване, трудова злополука, професионална болест, майчинство, безработица, старост и смърт;
  
• допълнителното социално осигуряване, което включва, допълнителното задължително пенсионно осигуряване при старост и смърт, допълнителното доброволно пенсионно осигуряване във фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване при старост, инвалидност и смърт или във фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми при старост, както и допълнителното доброволно осигуряване за безработица и/или професионална квалификация.

Кодексът съчетава управляване на част от средствата от държавата с управляване от частни дружества, но по-съществено е, че се комбинират две системи (обща сметка при държавното и персонални сметки при допълнителното), за да се преодолеят недостатъците на двете поотделно.

Средствата се използват за изплащане на пенсии и обезщетения.

Държавно обществено осигуряване

Част първа (чл. 2 - 120 КСО) урежда традиционното за България обществено осигуряване по разходнопокривната система. Националният осигурителен институт управлява средствата, обособени в 5 фонда. Преобладава задължителното осигуряване.

Осигурените социални рискове, осигурените лица и осигурителните фондове са посочени в следната таблица:

чл. 4 чл. 2, ал. II	алинея		I	II	III, IV	VI	III	VI	V
	точка				1 — 4		5, 6
точка и фонд	лица рискове		служители	< 40 ч./мес.	свободни		гр. договор		чужбина
			вкл. пенс.	вкл. пенс.		пенс.		пенс.	вкл. пенс.
2. Пенсии	Смърт
	Старост
	ОЗ	инвал.
1. ОЗ и майчинство		врем.
	Майчинство
3. ТЗ и ПБ	ТЗ
	ПБ
4. Безработица	Безработица

Доброволното държавно осигуряване е отбелязано с по-блед цвят.

Съкращения: врем. – временна неработоспособност или временна намалена работоспособност; инвал. – инвалидност; ОЗ – общо заболяване; ПБ – професионална болест; пенс. – пенсионери; ТЗ – трудова злополука.

Категориите лица в отделните алинеи на чл. 4 КСО са:

І – служители: работници и служители за работа над 5 дни (40 ч.) месечно, вкл. в съдебната власт, МО, „Гр. Защита”, изборни, вероизповедания, член-кооператори и лица по втори трудов договор; наетите по социални програми не се осигуряват срещу безработица; държавни служители, вкл. в МВР, МО, ГДИН, ДАНС, „Гр. Защита”; член-кооператори без трудов договор (не се осигуряват за безработица!); ДУК, синдици, ликвидатори.

II – 40 ч.: лица с трудов договор за до 5 дни (40 ч.) месечно

III 1 – 4 - свободни: регистрирани като упражняващи занаятчийска дейност или свободна професия; ЕТ, членове на ТД, участници в ГДЗЗД (без тези с ДУК и ликвидатори); земеделски и тютюнопроизводители.

III 5, 6 - гр. договор: лица, сключили граждански договори и неосигурени на друго основание; с граждански договори осигурени на друго основание (такива пенсионери не могат да се осигуряват доброволно).

V- чужбина: български граждани изпратени в чужбина само от български посредник

VII: (безработен) съпруг на дипломатически служител – като пенсионер.

Съгласно чл. чл. 18 ал. І т. 2 се поддържа и петият фонд – „Пенсии, несвързани с трудова дейност”.

Допълнително социално осигуряване

Втората част на КСО (чл. 120а - 343) предвижда универсални и професионални фондове да се управляват от пенсионноосигурителни (специализирани лицензирани акционерни) дружества, като средствата се натрупват и разходват по капиталовопокривната система.

Лицата, родени след 31.12. 1959 г., и всички лица, работещи при първа и втора категория труд, участват в задължително допълнително пенсионно осигуряване.

Съществува и трети стълб на пенсионната система – доброволно допълнително социално осигуряване, по което всяко лице над 16 г. може да бъде осигурено за пенсия, а всяко осъществяващо трудова дейност лице - срещу безработица.