Коджики

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Коджики (на японски 古事記 по английската Система на Хепбърн Kojiki) или „Записки за древните дела“ е една от трите свещени книги за шинтоизма, заедно с „Нихоншоки“ (яп. 日本書紀, Nihonshoki) и „Куджики“ (яп. 旧事紀, Kujiki), и е считана за най-древния писмен паметник на японската литература. Тя представлява сбор от японски митологични вярвания и исторически факти, който има за цел да проследи историята на Япония от създаването на архипелага до царуването на император Темму (яп. 天武天皇, Temmu-tennō) (673-686).

История[редактиране | edit source]

В предговора към „Коджики“, съставителят О-но Ясумаро (яп. 太安万宮, изписва се и 大安麿, Ō-no Yasumaro), посочва като година на написване 712 г. Смята се, че оригиналният текст не е открит. Най-старото известно копие е от 1372 г. и се съхранява в храма Шимпукуджи в дн. Нагоя. Съставянето на паметника е вдъхновено от император Темму, който разпраща хора из различните краища на страната, за да запишат устните предания на разказвачите (яп. 語り部, kataribe). По-късно, най-вероятно императрица Геммей (яп. 元明天皇 Gemmei-tennō) (707-715), заръчва на О-но Ясумаро да препише и систематизира събраното. Целта на текста по всяка вероятност е да затвърди авторитета на все още младата японска държава, както в рамките на нейните граници, така и пред останлия свят, в частност могъщата Китайска империя.

Съдържание[редактиране | edit source]

„Коджики“ се състои от три свитъка (яп. 巻, maki). В първия е обхваната ерата на боговете (яп. 神代, shindai) - от Сътворението до началото на управлението на легендарния първи император на Япония, Джимму (яп. 神武天皇, Jimmu-tennō). Вторият обхваща управлението на император Темму (660 г. пр.н.е. - 585 г. пр.н.е.), и стига до 15-ия император, Оджин (яп. 応神天皇, Ōjin-tennō) (270-310). Тези първи два свитъка съдържат най-вече митове и легенди без да препращат към конкретни исторически лица и събития. Третият свитък покрива времето от края на управлението на император Оджин до управлението на 33-ия император, Темму. Той съдържа основно исторически разкрази и предания, както и сведения за действителни исторически личности и събития.

Освен повествователен текст „Коджики“ съдържа и 116 песни/поеми или ута (яп. 歌, uta). Тези ранни образци на собствено-японска поезия (яп. 和歌, waka) съдържат характерните 5 и 7 сричкови строфични деления, които ще бъдат в основата на японската поезия занапред, включително и в известното по цял свят „хайку“(яп. 俳句, haiku). Песните в „Коджики“ са записани по специфичен начин, наложен от употребата на китайски писмени знаци (яп. 漢字, kanji), които по това време били единствено средство за записване на японски език. Самите знаци са използвани само с фонетичните си стойности, без да се използват като идеограми, т.е. без да запазват значението си от китайски език. Този начин на писане е известен под името Маньогана (яп. 万葉仮名, Man'yōgana). За разлика от песните, текстът на останалата част от документа е написан в стил Хентай камбун (яп. 変体漢文, Hentai kambun) или „модифициран камбун“. Това е стил на писане, който използва китайски език, но с променен синтаксис, за да съответства на спецификата на японския език.

Изследвания[редактиране | edit source]

Документът започва да се изучава сравнително късно - едва в началото на 18 век. Особено известен е трудът на Мотоори Норинага (яп. 本居宣長, Motoori Norinaga), „Коджикиден“ (яп. 古事記傳, Kojiki-den) или „Коментар върху Коджики“. Труд с обем 48 тома, отнел му повече от 30 години изследвания.

Източници[редактиране | edit source]

  • Калве, Робер „Японците: историята на един народ“. Рива (2005)
  • Цигова, Бойка „Пътят на словото в Япония“. Университетско издателство "Св. Климент Охридски" (2006)

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]