Кожани
  КожаниΚοζάνη |
|
 Кожани от хълма Свети Илия |
|
| Местоположение | |
|---|---|
  Кожани
Кожани на картата на Гърция
|
|
 Кожани
Кожани на картата на дем Кожани и област Западна Македония
|
|
| Координати: | |
| Данни | |
| Област | Западна Македония |
| Дем | Кожани |
| Географска област | Саръгьол |
| Население | 35 242 (2001) |
| Надм. височина | 710 m |
| Пощ. код | 501 00 |
| Тел. код | 30 24610 |
Кожани (на гръцки: Κοζάνη, Козани) е град в Гърция с 35,242 жители, център и най-големият град на административната област Западна Македония, както и на едноименния дем Кожани. Градът е център и на Сервийската и Кожанска епархия на Гръцката православна църква.
Съдържание |
[редактиране] География
Кожани се намира на 120 км югозападно от Солун и на 15 км северозападно от язовира Полифитос, между планините Шапка (Пиерия), Каракамен (Вермио), Синяк (Аскио) и Червена гора (Вуринос). Разположен е на 710 метра над морското равнище. Името на града вероятно е с български произход и е свързано с търговията на кожа, която от векове се развива в района, или пък е свързано със селото Косдяни в Епир, от където може би са мигрирали първите жители на града.[1]
[редактиране] История
[редактиране] В Османската империя
Кожани е построен вероятно в край на 13 век от християни, мигрирали в областта от Епир и от македонската равнина. През 17 и 18 век се развива търговията между града и Централна Европа, през този период се построяват много господарски домове, храмове, училища и кулата на камбанарията на „Свети Николай“ на централния площад, която е символът на града.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Кожани е смесен гръцко-турски град с 3 000 жители турци, 2 800 жители гърци и 300 жители власи.[2] Но според преброяването на жителите на района през 1904 в Кожани по това време живеят 12 000 гърци елинофони и 350 влахофони.[3] На турците, постоянното обитаване в града, било забранено според султанския ферман, който е придобил Харисиос Трандас, през 1664 година, така че те живели само в околните села. През 19 век, както споменават чужди пътешественици, населението на Кожани е гръцко и с тенденция на увеличаване (Уилям Лийк 1835:305[4] и Ами Буе 1854:87.[5]).
[редактиране] В Гърция
Кожани е освободен от османска власт от гръцката армия през Балканската война на 11 октомври 1912 г. През 20-те години на 20 век турското население на града се изселва и на негово място са заселени гърци бежанци от Мала Азия и Източна Тракия.
Земетресението от 6,6 по Рихтер през май 1995 година не взема човешки жертви. Днес Кожани е търговският, образователният, административният и транспортният център на Западна Македония.
[редактиране] Икономика
Кожани е известна световно за произвеждането на гръцки македонски шафран (Крокос Козанис), който е един от най-силните и ценни разновидности в света. Районът е единственото гръцко място където се култивира поправката шафран[6], и се изнася из много страни в Европа и Америка.
Много хора в града, работят в близките ТЕЦ, където се произвежда 80% от гръцкото електричество. Според проучване ТЕЦ „Агиос Димитриос“, най-голямата гръцка ТЕЦ, оглавява списъка на най-замърсяващите енергийни мощности в Европа за 2006 г.[7]
Други известни локални продукти са мрамори, плодове, вина, ръчни медни съдове и други. Годишната Търговска изложба на Западна Македония която се организира всеки септември в града - с продукти от Гърция и други балкански страни - и кооперативната Банка на Кожани, допринасят за икономическото развитие на района.
[редактиране] Забележителности
В Кожани е базата на техническия институт и на Университета на Западна Македония. Градът има около 10 000 студенти. Градската библиотека, датираща от 17 век, е втора по брой на книги в Гърция, след тази в Атина. Най-голямата забележителност на Кожани е фолклорно-историческият музей, сграда с традиционна македонска архитектура. Други музеи в града са археологическият, музеят на съвременната регионална история и господарските домове на Григориос Вуркас и Георгиос Ласанис. В последния се намира градската картографска библиотека. Църквата „Свети Николай“ в центъра на града е строена в 1664 - 1721 година има забележителен резбован иконостас от края на 18 век, чиито икони са изписани от Христофор Жефарович.
Близо до Кожани на левия бряг на река Бистрица (Алиакмон) се намира прочутият манастир „Свети Никанор Завордас“ от 15 век с невероятно красиви фрески. В манастира през 1959 г. бе намерен ръкопис на Константинополския патриарх Фотий от 9 век.
Много стара традиция за Кожани е организацията на карнавала в края на зимата, който продължава 12 дни и завършва с големия парад в центъра и с палене на огньове.
[редактиране] Транспорт
Магистралата „Егнатия Одос“, пресичаща Северна Гърция, минава край Кожани. Летището „Филипос“ се намира на 3 км от града. Близо до центъра се намира и последната гара на железнопътната линия Солун-Кожани.
[редактиране] Спорт
Представителният футболен отбор на града носи името ФК Кожани.
[редактиране] Побратимени градове
[редактиране] Личности
- Родени в Кожани
Ана Диамандопулу (р.1959), гръцки политик от ПАСОК, депутат, еврокомисар- Атанасиос Дяфас (1884 - 1968), гръцки поет[8]
-
Георг Йоханес Караянис, прапрадядо на Херберт фон Караян - Георгиос Ласанис (1793 - 1870), гръцки учен и политик
- Григориос Паракименос, гръцки общественик и лекар
- Георгиос Русиадис (1783 - 1852), гръцки учен
- Григориос Сакелариос (1765 - 1838), гръцки учен лекар и революционер
- Еврипидис Бакирдзис (1895 - 1947), гръцки политик
- Константинос Русис (? - 1941), гръцки духовник, Мъгленски (1911-1912), Воденски (1912-1922 и 1924-1941) и Берски (1922-1924) митрополит[9]
- Михалис Папаконстантину (1919 - 2010), гръцки политик от Нова демокрация
- Николаос Малутас, гръцки адартски деец
- Павлос Папасиопис (1906 - 1978), гръцки писател[10]
- Харисиос Мегданис (1768 - 1823), гръцки писател и лекар
- Починали в Кожани
Атанас Попов (1871 - 1925), български революционер- Павел Мавчев (1875 - 1925), български революционер
[редактиране] Литература
- Ντίνας Κ.Δ., Το γλωσσικό ιδίωμα της Κοζάνης Β' (Γλωσσάριο του ιδιώματος της Κοζάνης), Κοζάνη 2005: Ινστιτούτο Βιβλίου και Ανάγνωσης Κοζάνης.
- Χριστοδούλου Χρ. Α., Τα κουζιανιώτ'κα (Λεξικό του Κοζανίτικου Ιδιώματος), Νομαρχιακή Αυτοδιοίκηση Κοζάνης, Σύλλογος «Κασμιρτζήδες», Κοζάνη 2003.
[редактиране] Външни препратки
[редактиране] Бележки
- ↑ Ιστοσελίδα Δήμου Κοζάνης
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 278.
- ↑ Κωνσταντίνος Σπανός. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
- ↑ Leake, W.M. 1835. Travels in Northern Greece. London.
- ↑ Boue, A. 1854. Recueil d' itineraires dans la Turquie d' Europe. Details topographiques et statistiques sur cet empire. Vienna
- ↑ The European Commission
- ↑ „Царете на пушека“. вестник „Капитал“, 18 май 2007.
- ↑ Ντίνος Χριστιανόπουλος, ΄Ελληνες ποιητές σε μακεδονικές πόλεις (πλην Θεσσαλονίκης) επί τουρκοκρατίας, Θεσσαλονίκη 2008, (ISBN 978-960-7265-86-9)
- ↑ Ιερά Μητρόπολη Βεροίας, Ναούσης & Καμπανίας
- ↑ Pavlos Papasiopis
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
