Кожани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Знаме на ГърцияЗнаме на Гръцка МакедонияКожани
Κοζάνη
Кожани от хълма Свети Илия
Кожани от хълма Свети Илия
Местоположение
Greece relief location map.jpg
ButtonRed.svg
Кожани
Кожани на картата на Гърция
Dimos Kozanis - West Macedonia.svg
ButtonRed.svg
Кожани
Кожани на картата на дем Кожани и област Западна Македония
Координати: 40°18′03.96″ с. ш. 21°47′11.04″ и. д. / 40.3011° с. ш. 21.7864° и. д.
Данни
Област Западна Македония
Дем Кожани
Географска област Саръгьол
Население 35 242 (2001)
Надм. височина 710 m
Пощ. код 501 00
Тел. код 30 24610
Кулата на камбанарията на „Свети Николай“ в центъра на Кожани
Фолклорно-историческият музей на Кожани

Кожани (на гръцки: Κοζάνη, Козани) е град в Гърция с 35,242 жители, център и най-големият град на административната област Западна Македония, както и на едноименния дем Кожани. Градът е център и на Сервийската и Кожанска епархия на Гръцката православна църква.

География[редактиране | edit source]

Кожани се намира на 120 km югозападно от Солун и на 15 km северозападно от язовира Полифито, между планините Шапка (Пиерия), Каракамен (Вермио), Синяк (Аскио) и Червена гора (Вуринос). Разположен е на 710 метра над морското равнище. Името на града вероятно е с български произход и е свързано с търговията на кожа, която от векове се развива в района, или пък е свързано със селото Коздяни в Епир, от където може би са мигрирали първите жители на града.[1]

История[редактиране | edit source]

В Османската империя[редактиране | edit source]

Кожани е построен вероятно в край на 13 век от християни, мигрирали в областта от Епир и от македонската равнина. През 17 и 18 век се развива търговията между града и Централна Европа, през този период се построяват много господарски домове, храмове, училища и кулата на камбанарията на „Свети Николай“ на централния площад, която е символът на града.

През юни 1830 година албанска военна част се разбунтува и унищожава града.[2]

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Кожани (Kozani) живеят 10 800 гърци.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Кожани е смесен гръцко-турски град с 3 000 жители турци, 2 800 жители гърци и 300 жители власи.[4] Но според преброяването на жителите на района през 1904 в Кожани по това време живеят 12 000 гърци елинофони и 350 влахофони.[5] На турците, постоянното обитаване в града, било забранено според султанския ферман, който е придобил Харисиос Трандас, през 1664 година, така че те живели само в околните села. През 19 век, както споменават чужди пътешественици, населението на Кожани е гръцко и с тенденция на увеличаване (Уилям Лийк 1835:305[6] и Ами Буе 1854:87.[7]).

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кожани (Козана) (Kojan Kozana) има 2500 гърци и 300 власи.[8]

Според гръцкото консулство в Еласона през 1904 година в Кожани живеят 12000 гърци християни и 350 власи.[9]

В Гърция[редактиране | edit source]

Кожани е освободен от османска власт от гръцката армия през Балканската война на 11 октомври 1912 г. През 20-те години на 20 век турското население на града се изселва и на негово място са заселени гърци бежанци от Мала Азия и Източна Тракия.

Земетресението от 6,6 по Рихтер през май 1995 година не взема човешки жертви. Днес Кожани е търговският, образователният, административният и транспортният център на Западна Македония.

Икономика[редактиране | edit source]

Кожани е известна световно за произвеждането на гръцки македонски шафран (Крокос Козанис), който е един от най-силните и ценни разновидности в света. Районът е единственото гръцко място където се култивира поправката шафран[10], и се изнася из много страни в Европа и Америка.

Много хора в града, работят в близките ТЕЦ, където се произвежда 80% от гръцкото електричество. Според проучване ТЕЦ „Агиос Димитриос“, най-голямата гръцка ТЕЦ, оглавява списъка на най-замърсяващите енергийни мощности в Европа за 2006 г.[11]

Други известни локални продукти са мрамори, плодове, вина, ръчни медни съдове и други. Годишната Търговска изложба на Западна Македония която се организира всеки септември в града - с продукти от Гърция и други балкански страни - и кооперативната Банка на Кожани, допринасят за икономическото развитие на района.

Забележителности[редактиране | edit source]

В Кожани е базата на техническия институт и на Университета на Западна Македония. Градът има около 10 000 студенти. Градската библиотека, датираща от 17 век, е втора по брой на книги в Гърция, след тази в Атина. Най-голямата забележителност на Кожани е фолклорно-историческият музей, сграда с традиционна македонска архитектура. Други музеи в града са археологическият, музеят на съвременната регионална история и господарските домове на Григориос Вуркас и Георгиос Ласанис. В последния се намира градската картографска библиотека. Църквата „Свети Николай“ в центъра на града е строена в 1664 - 1721 година има забележителен резбован иконостас от края на 18 век, чиито икони са изписани от Христофор Жефарович.

Близо до Кожани на левия бряг на река Бистрица (Алиакмон) се намира прочутият манастир „Свети Никанор Завордас“ от 15 век с невероятно красиви фрески. В манастира през 1959 г. бе намерен ръкопис на патриарх Фотий I Константинополски от 9 век.

Много стара традиция за Кожани е организацията на карнавала в края на зимата, който продължава 12 дни и завършва с големия парад в центъра и с палене на огньове.

Транспорт[редактиране | edit source]

Магистралата „Егнатия Одос“, пресичаща Северна Гърция, минава край Кожани. Летището „Филипос“ се намира на 3 км от града. Близо до центъра се намира и последната гара на железнопътната линия Солун-Кожани.

Спорт[редактиране | edit source]

Представителният футболен отбор на града носи името ФК Кожани.

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Личности[редактиране | edit source]

Еврокомисар Ана Диамандопулу.

Едни от най-зивестните личности, родени в 18 век в Кожани са гръцкият учен, лекар и революционер Георгиос Сакелариос, гръцкият реолюционер и политик Георгиос Ласанис, ученът и лекар Михаил Пердикарис, гръцкият революционер Йоанис Цондзас, сърбоманският политик Тома Костич Хеким и гръцкият лекар и писател Харисиос Мегданис. Други известни кожанци са гръцкият поет Атанасиос Дяфас, гръцкият общественик Григориос Паракименос, духовникът Константий Русис, гръцката актриса Ава Галанопулу, гръцките политици Ана Диамандопулу и Михалис Папаконстантину, както и много други. В Кожани е роден прапрадядото на Херберт фон Караян Георг Йоханес Караянис.

Литература[редактиране | edit source]

  • Ντίνας Κ.Δ., Το γλωσσικό ιδίωμα της Κοζάνης Β' (Γλωσσάριο του ιδιώματος της Κοζάνης), Κοζάνη 2005: Ινστιτούτο Βιβλίου και Ανάγνωσης Κοζάνης.
  • Χριστοδούλου Χρ. Α., Τα κουζιανιώτ'κα (Λεξικό του Κοζανίτικου Ιδιώματος), Νομαρχιακή Αυτοδιοίκηση Κοζάνης, Σύλλογος «Κασμιρτζήδες», Κοζάνη 2003.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Ιστοσελίδα Δήμου Κοζάνης
  2. Vakalopoulos, Kostandinos A. Modern History of Macedonia (1830-1912), Thessaloniki, 1988, p. 23.
  3. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 42.
  4. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 278.
  5. Κωνσταντίνος Σπανός. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
  6. Leake, W.M. 1835. Travels in Northern Greece. London.
  7. Boue, A. 1854. Recueil d' itineraires dans la Turquie d' Europe. Details topographiques et statistiques sur cet empire. Vienna
  8. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 212-213.
  9. Σπανός, Κώςτας. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 2001.
  10. The European Commission
  11. „Царете на пушека“. вестник „Капитал“, 18 май 2007.


Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.