Кожари
| Кожари | |
 Панорамен изглед на Кожари | |
  Кожари  Кожари | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 71 души[1] (15 март 2024 г.) 7,07 души/km² |
| Землище | 10,147 km² |
| Надм. височина | 1357 m |
| Пощ. код | 4813 |
| Тел. код | 030418 |
| МПС код | СМ |
| ЕКАТТЕ | 37592 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Смолян |
| Община – кмет | Борино Мустафа Караахмед (ДПС; 2015) |
| Кожари в Общомедия | |
Кожари е село в Южна България. То се намира в община Борино, област Смолян.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Кожари се намира в Западните Родопи, на около 2 км от гръцката граница и на около 13 км от Ягодинската пещера.
Отстои на 3 км от село Буйново, на около 17 км от село Ягодина, а по планински път може да се стигне до село Триград, където се намира пещерата Дяволското гърло. На 36 км от селото се намира град Девин.
История[редактиране | редактиране на кода]
Старото име на селото Демирджилери. Селото се е зародило като летни колиби на село Триград. Постепенно започнали да остават семейства и през зимата. През 1920 година в селото живеят 181 души, през 1946 – 231 души, а през 1965 – 328.[2]
В селото е имало училище до 4-ти клас, детска градина и тъкачен цех. След 1989 година започва изселване на част от населението в Устина, Кричим и Стамболийски за да остане към 2010 година с около 80 постоянни жители.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
Ежегодно, на Гергьовден, се провежда празничен събор.
Религии[редактиране | редактиране на кода]
На 24 ноември 1999 г. младите от селото правят освещаване на мястото за строителство на църква.
На 6 май 2000 г. пловдивският митрополит Арсений прави първата копка за строежа на храма Св. Георги Победоносец.
На 23 септември 2003 г. митрополит Арсений освещава храма и полага мощи на св. Марина в олтара.
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
Въпреки отдалечеността си селото е с красива природа. Тя е запазена чиста от макар и малкото население в него. До с. Кожари може да се достигне и по екопътеки, които са направени специално за туристите. По пътя има направени чешми за почивка и развлечение на посетителите. Културните и природните забележителности са привлекателно място за отдих от натовареното ежедневие в големия град.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Вълчев, Ангел. Тъмраш. София, Издателство на Отечествения фронт, 1973. с. 342. Архив на оригинала от 2011-10-27 в Wayback Machine.
| |||||
