Козарника

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Козарника
Козарника (България)
Black pog.svg
Локация община Белоградчик
Стара планина, България
Координати 43°39′10.24″ с. ш. 22°41′43.26″ и. д. / 43.652844° с. ш. 22.69535° и. д.
Дължина 210 m
Откриване 1984

„Козарника“ е името на пещера в Стара планина, община Белоградчик, България.

Местонахождение[редактиране | edit source]

Разположена е между град Белоградчик и Гара Орешец.

Име[редактиране | edit source]

Откриване и изследване[редактиране | edit source]

Нейната обща дължина е 210 m.

Археологически разкопки[редактиране | edit source]

От 1996 в пещерата се извършват археологически разкопки, организирани от Археологическия институт на Българската академия на науките в София и Института за геология и праистория на квартернера в Бордо и ръководени от Николай Сираков и Жан-Люк Гуадели. Те разкриват къснопалеолитна култура от 37-34 хилядолетие пр.н.е.. Тя значително се различава от нейните съвременни находки в Темната дупка и Бачо Киро, като показва сходства с култури, разпространени в Западна Европа няколко хилядолетия по-късно.

Пещерата е обитавана през средния палеолит, но най-голямо значение имат най-долните пластове. Те са датирани на възраст от преди 1,4 милиона години. В тях е открит зъб на представител на рода Homo, може би Homo erectus. Ако датировката е коректна, това би било най-старото сведение за присъствие на хора в Европа.

Силни спорове предизвиква и друга находка от раннопалеолитните пластове в пещерата Козарника. Това са няколко кости, датирани от преди 1,2-1,4 милиона години, по които има нанесени поредици от резки. Според археолозите, извършващи разкопките, те са направени умишлено, а не са случаен резултат от обработката на месото на животното. Тази хипотеза е спорна, тъй като според преобладаващото схващане способността за символно мислене се появява едва при Homo sapiens преди 50 хиляди години.

В късно-плейстоценските отложения (вюрм 80 000 - 19 000 г.) от палеоорнитолога проф. Златозар Боев по костни останки са установени 43 вида птици, един от които - праяребицата (Perdix paleoperdix) е фосилен, а 4 други са изчезнали от съвременната орнитофауна на страната - тетрев (Tetrao tetrix), снежна яребица (Lagopus lagopus), снежен бухал (Bubo scandiacus) и червеноклюна хайдушка гарга (Pyrrhocorax pyrrhocorax). Плейстоценските птици от Козарската пещера дават отлични примери за т. н. "смесени фауни", съдържащи видове, които днес никъде в Европа и света не обитават съвместно, напр. снвжни бухали и кеклици, снежни яребици и червенокръсти лястовици, тетреви и жълтоклюни хайдушки гарги, скални лястовици и снежни яребици и др. Този състав доказва съществуването на открити тревисти пространства в съчетание с иглолистни и широколистни гори, т. е. мозаична лесостеп.[1]

Прилепите в пещера Козарника[редактиране | edit source]

Туризъм[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Boev, Z. 2001. Late Pleistocene birds from the Kozarnika Cave (Montana District; NW Bulgaria). – In: Delchev, P., St. Shanov, Al. Benderev (Eds.). Karst. Vol. I. Proceedings of the First National Conference on Environment and Cultural Heritage in Karst. Sofia, 10.-11.11.2000. Earth and Man National Museum. Association of Environment and Cultural Heritage in Karst. Sofia, 113-128.
  • Маргарит Дамянов, „Балканският маршрут“, National Geographic България, бр. 3 (5), март 2006, ISSN 1312-6571
  • „Голяма енциклопедия България“, БАН, т. 6 (ЗНА-КРУ), ИК „Труд“, София, 2012, ISBN 978-954-8104-28-9 / ISBN 978-954-398-141-0, с. 2357-2358.
  • Paul Rincon, „Early human marks are 'symbols'“, BBC News, 16 март 2004

Външни препратки[редактиране | edit source]