Козичино
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за селото в България. За селото в Република Македония вижте Козичино (Община Вранещица).
| Козичино | |
|---|---|
  Козичино
|
|
| Данни * | |
| Население: | 240 [1] |
| Надм. височина: | 350 m |
| Пощ. код: | 8224 |
| Тел. код: | 05969 |
| МПС код: | А (Б) |
| Администрация | |
| Държава: | България |
| Област: | Бургас |
| Община: - кмет |
Поморие Петър Златанов (независим) |
| Кметство: - кмет |
Козичино Неко Пеев (независим) |
| промяна на тази таблица | |
Козичино е село в Югоизточна България. То се намира в община Поморие, Област Бургас и е в близост до Поморие. Козичино е известно още като Еркеч. Най популярната теория за произхода на турското име на селото - Еркеч е, че произхожда от турските думи - еркен геч т.е. мини, замини, не замръквай. Друга версия от топонимиката на селището, пак от турски език, се свързва с "еркечите" - козли, водачи на стадото. Поради тази причина и селото е преведено от турското Еркеч на българското Козичино. За повече информация, свързана с историята, географията и традициите на селото може да се прочете в книгата на д-р Петър Куцаров - "Еркеч", издадена в Бургас през 2001 г.
Съдържание |
[редактиране] История
Един от центровете на ваяците със запазен уникален архаичен диалект и фолклор Най-ранните данни за село Козичино са от първите векове на Османското владичество. От данъчен документ от 1676 година разбираме, че от Еркеч е събран ечемик. Друг документ от 1731 година гласи, че приходът от овцете през тази година в община Анхиало силно е намалял, поради лютата зима. Заповядано е да се извърши преброяване на овцете и опис в населените места в общината, сред които се споменава и Еркеч (Козичино). Точното местоположение на селото в тези документи не е локализирано.
[редактиране] Религии
Винаги и само източно-православни Българи. Църквата е построена 1837 г. и е именувана на св.великомъченица Параскева-Петка. Поради отдалечеността на епохата и липсата на документи, днес е трудно да се подреди цялата документална история на църквата в село Козичино. Има сведения, че в Еркеч е имало църква преди последното опожаряване на селото през периода 1828 – 1832 година, към която е организирано и примитивно килийно училище.
Историята на църквата в село Козичино е тясно свързана с възрожденските процеси в българското общество, от които еркечени не са били изолирани. Тези процеси започват първо чрез самоосъзнаване и борба за независима българска църква и просвета. Църквата е строена пез годините 1845 – 1848. Строежът сплотява цялото месно население, което влага всичката си сила и енергия в общата кауза. Църквата е строена само нощем да не се дразнят турците. Това обуславя и избора на място – най-ниското в селото, което впоследствие се сакрализира. Понякога турски шайки от съседните мюсюлмански села – Лопачлър, Палазлър и Кедиклър, правели набези и разрушавали построеното. Еркечени не се задоволявали само с възстановяване на развалините, а в отговор пречели на изграждане на минаре на известната джамия при село Челебиево. Църквата представлява класически пример на трикорабна базилика с двускатен покрив. Доста скромната ѝ украса е несравнима с пищната украса на съизмерими храмове от известни български възрожденски центрове от това време. Но въпреки това тя е постижение на българщината, тъй като е строена в един доста смутен период, не само под натиска на османския поробител, но и под този на Цариградската патриаршия, чийто позиции в епархията, към която се числи село Козичино, са едни от най-силните. Гордост за еркечени е, че църквата е съхранена в оригиналния си вид – правени са през дългото ѝ съществуване само козметични промени. И въпрки превратностите на времето, и въпреки човешката алчност, която не я пощадява, местните са съхранили обликът ѝ, а изживяването да се докоснеш до такъв автентичен паметник, независимо от скромността му е неописуемо.
[редактиране] Културни и природни забележителности
В селото има група за автентичен Български фолклор.
[редактиране] Редовни събития
Това е единственото село в България в което лазарките ходят не на лазаров ден, а на цветница. Обичаят се изпълнява така както се е изпълнявал преди векове изпълнен с много колорит и красота. Сбора на селото се празнува на петков ден /петки/ по стар стил.
[редактиране] Личности
- Душо Желев, български революционер, войвода на ВМОРО[1]
[редактиране] Други
В с. Козичино се намира и една от малкото работещи автентични вятърни мелници в България. Към нея е построен ресторант и минихотел http://www.vetrenayamelnitza.narod.ru
[редактиране] Външни препратки
[редактиране] Източници
- ↑ Спомени на Душо Желев, в: „Дневници и спомени за Илинденско-Преображенското въстание“, Издателство на Отечествения фронт, София, 1984, стр.174-188.
