Кои херпесвирусна инфекция по шарана
| Кои херпесвирусна инфекция по шарана | ||||||||||||||
| Геном | ||||||||||||||
| Група I: двДНК вируси (dsDNA) | ||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||
| ||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||
| Кои херпесвирусна инфекция по шарана в Общомедия | ||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Ко̀и херпесвирусна инфекция по шарана (Koi herpes virus или KHV) е заболяване по шарана и неговите декоративни разновидности.
То е силно контагиозно и може да причини до 100% смъртност. Причинителят е ДНК вирус, принадлежащ към семейство Alloherpesviridae. Болестта при шарановите риби е регистрирана за първи път през май 1998 г. в Израел при декоративния японски подвид брокатен шаран известен и с японското си име „кòи“[1], а в Северна Америка е регистрирано за пръв път през 1999 г. в САЩ.[2] Кòи херпесвирусната инфекция води до загуби в рибовъдните стопанства. Разпространена е по целия свят с изключение на Австралия.[3] Рибите умират в рамките на 24 - 48 часа от заразяването.[4] Кòи вирусната инфекция е в списъка на ЕС за екзотични заболявания и се следи от Европейската референтна лаборатория за болести по рибите. Няма данни, че това заболяване е опасно за човешкото здраве.
Етиология[редактиране | редактиране на кода]
Заболяването се причинява от вирус Third Cyprinid Herpesvirus (CyHV-3)[5][6], представител на семейство Alloherpesviridae. Вирусът не е устойчив във външна среда. Във вода оцелява само няколко часа. Изграден е от двуверижна ДНК и капсомер с икосаедрална форма.
Епизоотологични особености[редактиране | редактиране на кода]
Херпесвирусът се отделя от болните риби посредством изпражненията или урината, както и през хрилете и кожата. Вирусът има способността да се съхранява в организма на рибите дълго време, без да води до проява на клинични признаци на заболяването. Вирулентността му се засилва при стрес, а заболяването избухва огнищно като се проявява в отделно стопанство или воден басейн.
Заболяването се предава посредством директен контакт между здрави и заразени риби. Възможно е предаване, чрез контаминирана водна среда или при използване на инвентар и полови продукти от заразени животни. Вирусът прониква в организма през хрилете и по-рядко през храносмилателната система. Възприемчиви са риби от различни възрасти, но най-чувствителни са младите шарани. Въпреки че вирусът е доказан и при други родствени на шарана риби като златна рибка и бял амур, то тези видове не боледуват. В тези случаи невъзприемчивите видове носители на вируса могат да играят роля на вектор на заболяването. Доказано е, че сред малкото преболедували шарани вирусът остава в организма и тези риби са вирусоносители до края на живота си.
Клинични признаци[редактиране | редактиране на кода]
Инфекцията се проявява при температура на водата от 15 до 28 °C. В този температурен диапазон се наблюдава и най-висока смъртност. Температурата на водата обикновено определя и инкубационният период, но никога не са наблюдавани случаи на заболяване сред риби при температура на водата над 30 °C. Заразените риби са летаргични, отделят се от стадото и предпочитат местата с по-високо съдържание на кислород. Обикновено това са повърхностните части на водоемите. Показват промяна в общото държание и загуба на равновесие, а слузта, която покрива тялото им изсъхва. Плуват хаотично напосоки.[7] Хрилете на болните животни избледняват и по тях се появяват бели и червени петна. Често се образуват и налепи от некрози и мъртви тъкани. Често това са основните и единствени признаци на заболяването. По кожата на рибите им се появяват грапави петна или мехури, а очните ябълки хлътват.
Доста често инфекцията е съпроводена с развитието на вторични бактериални и гъбични инфекции или шарановите риби биват нападнати от паразити. При някои от случаите вторичните инфекции сериозно могат да замъглят първичната клинична проява.
Диагноза[редактиране | редактиране на кода]
Лабораторните методи за доказване на болестта са ELISA и PCR. За лабораторен анализ се изпраща цяла риба, бъбрек, далак, мозък, сърце и хайвер.
Патологоанатомично се наблюдават сраствания в коремната кухина, а по вътрешните органи се наблюдават различни по големина петна.
Диференциална диагноза[редактиране | редактиране на кода]
За отдиференциране на кòи херпесвирусната инфекция е нужно да се вземат други заболявания по рибите, които протичат със сходни признаци. Такива са:
- Пролетна виремия по шарана. Това заболяване се причинява от вирус от семейство Rhabdoviridae. Боледуват основно млади риби до една година. Възприемчиви видове са шаран, каракуда, сом, толстолоб, бял амур, лин и други. Характеризира се с уголемяване на корема, възпаление и оток на ануса, точковидни кръвоизливи по кожата, хрилете и очите, тялото често потъмнява, а хрилете избледняват.[8]
- Шарка по шарана. Подобно на херпесвирусната инфекция причинител на шарката по шарана отново е Херпесвирус. Заболяването обаче има хроничен характер и не е основна причина за смъртност при рибата. Проявява се с ограничени, различно големи червени петна по кожата. Почти не се наблюдава промяна в поведението на болните риби с изключение на случаите, когато лезиите се развиват по хрилете или устата.[9]
И двете заболявания се развиват при температура на водата под 20 °C, докато кои херпесвирусната инфекция се развива в затоплени водоеми.
Лечение[редактиране | редактиране на кода]
Липсва подходящо лечение на заболяването. Не се препоръчва рибата да се отглежда в топли водоеми с температура на водата над 30 °C, защото това ще провокира развитието на други специфични заболявания.
Профилактика[редактиране | редактиране на кода]
Препоръчително е заразените водоеми да бъдат източени, почистени и дезинфекцирани. За дезинфекция на водата могат да се използват хлорни и четвъртични амониеви съединения.
При получаване на риба от други стопанства е нужно да се знае здравословното състояние и произхода ѝ. При необходимост е нужно рибата да бъде изследване преди това лабораторно. Необходимо е преди зареждане да се извършва карантиниране на зарибителния материал.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Invading Species.com Архив на оригинала от 2008-07-30 в Wayback Machine. Ontario Ministry of Natural Resources and the Ontario Federation of Anglers and Hunters
- Koi Herpes Virus (KHV) Disease. Institute of Food and Agricultural Sciences Fact Sheet VM-149, University of Florida.
- K.H.V. Koi Herpes Virus. National Fish Pharmaceuticals
- European Community Reference Laboratory for Fish Diseases Архив на оригинала от 2014-11-27 в Portuguese Web Archive
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ National Fisheries Laboratory, Information note on Koi Herpesvirus, архив на оригинала от 2 март 2016, https://web.archive.org/web/20160302031631/http://www.efishbusiness.co.uk/news/050307.pdf, посетен на 27 октомври 2011
- ↑ Ministry of Natural Resources, Ontario, KOI HERPESVIRUS (KHV), архив на оригинала от 12 юли 2013, https://web.archive.org/web/20130712044750/http://www.mnr.gov.on.ca/stdprodconsume/groups/lr/@mnr/@letsfish/documents/document/241236.pdf, посетен на 12 юли 2013
- ↑ Kathleen H. Hartman, Roy P.E. Yanong, Deborah B. Pouder, B. Denise Petty, Ruth Francis-Floyd and Allen C. Riggs, Koi Herpesvirus (KHV) Disease
- ↑ д-р Йордан Господинов, Кой-херпес вирусна инфекция по шаран // Архивиран от оригинала на 2011-10-15. Посетен на 2011-10-27.
- ↑ Taxonomy Browser, Cyprinid herpesvirus 3
- ↑ Journal of General Virology (2005), 86, 1659 – 1667 DOI 10.1099/vir.0.80982-0 Архив на оригинала от 2015-06-07 в Wayback Machine. Thomas B. Waltzek, Garry O. Kelley, David M. Stone, Keith Way, Larry Hanson, Hideo Fukuda, Ikuo Hirono, Takashi Aoki, Andrew J. Davison5 and Ronald P. Hedrick1, Koi herpesvirus represents a third cyprinid herpesvirus (CyHV-3) in the family Herpesviridae
- ↑ Koi Club of San Diego, Koi herpesvirus (KHV)
- ↑ д-р Йордан Господинов, Пролетна виремия по шарана // Архивиран от оригинала на 2011-11-11. Посетен на 2011-10-27.
- ↑ UK Environment Aagency, Carp pox, архив на оригинала от 12 октомври 2011, https://web.archive.org/web/20111012221814/http://www.environment-agency.gov.uk/static/documents/Business/Carp_pox.pdf, посетен на 27 октомври 2011