Домашна кокошка
| Домашна кокошка | |||||||||||||||||||||||||
 Червена родайланд |
|||||||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
|||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||||||
 Gallus gallus domesticusLinnaeus, 1758 |
|||||||||||||||||||||||||
Домашните кокошки (Gallus gallus domesticus) са подвид средноголеми птици от семейство Фазанови (Phasianidae), одомашнена форма на дивата банкивска кокошка (Gallus gallus). Кокошките се отглеждат за производство на месо и яйца. С общ брой от повече от 24 милиарда (2003) [1] те са по-многобройни от всяка друга птица.
Съдържание |
[редактиране] Общи сведения
Възрастните домашни кокошки (женската, наричана също кокошка, а мъжкият – петел) тежат от 1,5 до 5 kg в зависимост от породата. Нормално е петлите на Gallus gallus domesticus да тежат с около 1 kg повече от женските. При тях се наблюдава ярко изразен полов диморфизъм. Мъжките се отличават с по-ярко оперение, което е най-силно обособено на дългата им пищна опашка и на шията. Наблюдава се и разлика в размера и формата на гребена.
Кокошките са всеядни[2] и при свободно отглеждане тяхна храна са както семена, треви и листа, така и червеи, охлюви и дори по-едри животни, като гущери и мишки.[3]. В съвременното стопанство обикновено се хранят със специални фуражи, съдържащи синтетични белтъци и зърнени култури.
Кокошките живеят между пет и единадесет години в зависимост от породата и условията на отглеждане.[4] При интензивно промишлено отглеждане за месо, пилетата обикновено се колят 6 седмици след излюпването,[5] а при свободно или органично отглеждане – след около 14 седмици. Кокошките от специализирани породи за яйца снасят до 300 яйца годишно, но след 12 месеца добивът намалява и те обикновено също се използват за месо, често в преработен вид.[6] Най-възрастната кокошка, според Книгата на Гинес, умира от сърдечна недостатъчност на 16 години.[7]
[редактиране] Изкуствена инкубация
Яйцата на домашната кокошка могат да се инкубират в изкуствени условия сравнително лесно. Оплодените яйца се излюпват след около 21 дена, при инкубиране в подходящи условия - 37,5°C и около 55% относителна влажност (повишаването на влажността до 70% през последните три дена от инкубацията помага за излюпването, тъй като размеква черупката на яйцето). Яйцата трябва да се обръщат редовно (около три до осем пъти седмично) по време на началните стадии на инкубация. Ако това не се прави, ембрионите се увреждат от контакта с черупката и се излюпват с деформации. Някои инкубатори автоматично обръщат яйцата, като това наподобява нормалното поведение на кокошката, която неколкократно размества яйцата всеки ден по време на мътенето. През последната седмица на инкубацията, обаче не е добре яйцата да се разместват, тъй като малкото има проблеми с ориентацията си за намиране на подходаяща позиция за излюпване.
[редактиране] История
Домашната кокошка произлиза от главно банкивската кокошка, обитаваща екваториалните гори на Южна и Югоизточна Азия, и в научните класификации се разглежда като неин подвид, като лесно се кръстосва с банкивски кокошки.[8] Съвременни генетични анализи показват, че поне генът, на който се дължи жълтата кожа на домашните кокошки, е резултат от хибридизация със сива джунглова кокошка (Gallus sonneratii).[9]
Ранните места на отглеждане на домашни кокошки се идентифицират по наличите на необичайно струпване на кости на места, извън естествените горски местообитания на банкивската кокошка. Кокошки се отглеждат от културите Яншао и Пейлиган в Китай през 6-5 хилядолетие пр.н.е.,[10] а според някои данни от Виетнам там това става още през 7 хилядолетие пр.н.е.[11]
Данни за отглеждане на кокошки през 3 хилядолетие пр.н.е. се наблюдават при археологическите разкопки в Харапа и Мохенджо-Даро в днешен Пакистан,[10] а лингвистичният анализ показва, че кокошки отглеждат и австронезийските народи по време на тяхното разселване в Югоизточна Азия и Океания. На север отглеждането на кокошки се разпространява през Таримската котловина към Иран и през 3 хилядолетие пр.н.е. достига до Югоизточна Европа.[10] В края на хилядолетието де стигат до Сирия, а в Египет се появяват в средата на 2 хилядолетие пр.н.е.,[12] но там до Елинистическата епоха те се използват главно за боеве с петли, а не за стопански цели.[10]
Финикийците разпространяват кокошките в Средиземноморието, а в Западна Европа те достигат значително по-късно, през 1 хилядолетие пр.н.е. Отглеждането на кокошки нараства в Римската империя, но през Средновековието запада.[10] Данните за разпространението на кокошките в Африка са оскъдни, като се предполага, че то протича в началото на 1 хилядолетие – най-старите находки са от около 5 век в Мали, Нубия, Източна и Южна Африка.[10] Предполага се, че отглеждането на кокошки се разпространява чрез търговията в Индийския океан, долината на Нил и транссахарските пътища.
Въпросът за отглеждането на кокошки в Америка преди европейските завоевания е спорен, но наличието на породи със сини яйца, срещащи се само в Америка и Азия, подсказва, че първите американски кокошки имат азиатски произход.[10]
[редактиране] Източници
- ↑ според Firefly Encyclopedia of Birds, Ed. Perrins, Christopher. Buffalo, N.Y.: Firefly Books, Ltd., 2003.
- ↑ Info on Chicken Care. // ideas4pets, 2003. Посетен на 2008-08-13.
- ↑ Gerard P.Worrell AKA "Farmer Jerry". Frequently asked questions about chickens & eggs. // Ferry Landing Farm & Apiary. Посетен на 2008-08-13.
- ↑ How long do chickens live?. // The Poultry Guide - A to Z and FAQ - Poultry - General. RuleWorks, 2010. Посетен на 10 август 2010.
- ↑ Broiler Chickens Fact Sheet. // Animals Australia. Посетен на 10 август 2010.
- ↑ Browne, Anthony. Ten weeks to live. // The Guardian, 2002-03-10. Посетен на 28 април 2010.
- ↑ Smith, Jamon. World’s oldest chicken starred in magic shows, was on 'Tonight Show’. // Tuscaloosa News, 2006. Посетен на 26 февруари 2008.
- ↑ Wong, GK и др. A genetic variation map for chicken with 2.8 million single-nucleotide polymorphisms. // Nature (432). 2004. doi:10.1038/nature03156. с. 717-722.
- ↑ Eriksson, J и др. Identification of the Yellow Skin Gene Reveals a Hybrid Origin of the Domestic Chicken. // PLoS Genetics. 2008.
- ↑ а б в г д е ж Kiple, Kenneth F и др. The Cambridge World History of Food, Vol.1. Cambridge University Press, 2000. ISBN 978-0521402163. с. 496-499.
- ↑ Sherman, David M. Tending Animals in the Global Village. Blackwell Publishing, 2002. ISBN 0683180517.
- ↑ Carter, Howard. An Ostracon Depicting a Red Jungle-Fowl (The Earliest Known Drawing of the Domestic Cock). // The Journal of Egyptian Archaeology (9). April 1923. с. 1-4.
