Категория Примера А

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Колумбийска висша лига)
Направо към: навигация, търсене
Категория Примера А
Tuchin Balon Futbol Colombiano.jpg
Създадена
27 юни 1948
Държава
Flag of Colombia.svg Колумбия
Федерация/Организатор
КФФ
ДИМАЙОР
Конфедерация
КОНМЕБОЛ
Отбори
18
Изпадане в:
Категория Примера Б
Национални купи:
Копа Коломбия
Суперлига Коломбиана
Муждународни турнири:
Копа Либертадорес
Копа Судамерикана
Настоящ шампион
Апертура: Атлетико Насионал (14)
Финалисасион: —
Най-много титли:
Мийонариос (14)
Атлетико Насионал (14)
Уебсайт
dimayor.com
Настоящ сезон
Настоящ сезон Категория Примера А 2014

Категория Примера А (на испански: Categoría Primera A) е най-високата дивизия в колумбийския професионален футбол. По силата на договора за спонсорство с производителя на безалкохолни напитки Постобон тя е известна и като Лига Постобон (Liga Postobón). В периода 1990-2010 г. официалното ѝ име е Копа Мустанг (Copa Mustang) - на името на марка цигари, но договорът с производителя Протабако е прекратен след влизането в сила на закон, забраняващ рекламата на тютюневи изделия по време на спортни и културни мероприятия.[1]

В организираното от Димайор първенство участват 18 отбора. В историята има общо 14 различни шампиона, като с най-много титли са Мийонариос и Атлетико Насионал - по 14.

История[редактиране | edit source]

Шампионската купа

През 30-те години на 20 век в Баранкиля е основана аматьорската футболна федерация Адефутбол. Около 10 години по-късно, на 27 юни 1948 г., също в Баранкиля е основана професионалната футболна федерация Димайор, която провежда свое собствено първенство с първоначално десет отбора. Първата шампионска титла печели Индепендиенте Санта Фе. След спор между Адефутбол и Димайор, Димайор напуска Колумбийската Футболна Федерация, а в отговор ФИФА федерация обявява Димайор и нейното първенство за нелигитимни и изключва отборите и футболистите от участие в международни турнири. По ирония на съдбата обаче вместо това да доведе до крах на новосформираното първенство, в следващите няколко години то изживява познатия си като Ел Дорадо златен период.[2]

В края на 40-те години Аржентина e дом на едни от най-добрите футболисти по онова време, но те стачкуват за по-големи заплати. Алфонсо Сениор Кеведо, президент на Мийонариос знае, че тези футболисти не само търсят по-голямо възнаграждение, но също така горят от желание отново да играят мачове и пръв се досеща, че прекъсването на взаимоотношенията мужду Димайор и ФИФА означава, че правилата на ФИФА - най-вече тези за трансферите на футболисти - не важат за отбори от Димайор и те могат да подписват с играчи без да е нужно разрешение от техните отбори.[2] Освен това привличането на футболисти без трансферна сума дава възможност на президентите да предлагат по-висока заплата и пари на ръка при сключване на договора. През лятото на 1949 г. той изпраща треньора на отбора Карлос Алдабе в Аржентина със задачата да доведе някой от именитите аржентински играчи.[3] Той се връща с не когото и да е, а с Адолфо Педернера, звездата в нападението на Ривър Плейт, което по това време носи прозвището Машината. Педернера получава месечна заплата от 500 щатски долара и 5000 бонус при подписването на договора, но това е нищо в сравнение на приходите, които се очакват да бъдат генерирани от неговото привличане. По думите на Алфонсо Сениор, само за да присъстват на официалното представяне на играча, феновете плащат общо 18000 долара - това е седем пъти повече от приходите от билети за един мач на отбора.[2] Останалите отбори от първенството не остават по-назад и постепенно започват да примамват играчи не само от Аржентина, но и от други южноамерикански държави и Европа. Още до края на 1949 г. в първенството играят 109 чужденци, от които 57 аржентинци.[4] В златните години на първенството там играят футболисти от световна величина - в Мийонариос компания на Педернера правят аржентинците Алфредо ди Стефано, Хулио Коци и Нестор Роси, както и играчи от Великобритания; Кукута Депортиво се насочва към Уругвай и взима в редиците си 15 уругвайци, сред които осем шампиони от Световното първенство в Бразилия през 1950 г.; Индепендиенте Санта Фе привлича Ектор Риал (който в последствие заедно с ди Стефано се превръща в една от звездите на Реал Мадрид), английския национал Нийл Франклин, както и друг англичанин - Чарли Митън, който в Манчестър Юнайтед получава 7 паунда седмично, а в Колумбия - по 50;[3] Депортиво Самариос посяга предимно към Европа и се сдобива с осем унгарци, сред които е Гюла Женгелер, легенда на Уйпещ и двукратен голмайстор на Европа, както и двама югославяни, австриец, италианец и румънец; Депортиво Перейра събира в състава си няколко парагвайци; Атлетико Хуниор - унгарци и бразилци; Депортиво Кали и Индепендиенте Меделин - играчи от Перу.

Напрежението между Димайор, ФИФА, КОНМЕБОЛ и отборите, чиито играчи са "откраднати" обаче расте. КОНМЕБОЛ и ФИФА желаят нази футболна лудост, стъпила върху огромните заплати да спре, а засегнатите отбори искат да си прибарат играчите. ФИФА изважда националния отбор на Колумбия от всички турнири, а много от колумбийските отбори отвръщат с отказ да пускат играчите си за мачове на техните национални отбори. В крайна сметка през август 1951 г. ФИФА и Димайор подписват т. нар. Пакт от Лима, по силата на който колумбийските отбори се задължават да върнат изкушените от тях чуждестранни играчи на предишните им клубове, но чак най-късно до октомври 1954 г., а Димайор излиза от нелегалност.[3]

През 1989 г. първенството не се доиграва заради убийството на страничния съдия Алваро Ортега на 1 октомври в Меделин. Не е определен шампион, а през следващия сезон отбори от Колумбия не участват в континенталните турнири.

През 1991 г. е сформирана Категория Примера Б, а от 1993 г. е въведено изпадането и влизането от и в Примера А.

През 2014 г. е взето решение отборите от Примера А да се увеличат на 20, а тези от Примера Б да намалеят до 16. Причината е отливът на фенове след като от примера А изпадат няколко от отборите с големи традиции, а тяхното място е заето ос сравнително нови отбори с по-малко запалянковци. Двата допълнителни отбора ще бъдат определени посредством турнир с участието на осем от традиционните отбори, закотвили се в Примера Б.

Формат[редактиране | edit source]

Депортиво Кали - Хуниор през 2012 г.

По подобие на по-голямата част от южноамериканските първенства, от 1968 г. Категория Примера А се състои от две фази годишно - Апертура и Финалисасион. До 2001 г. включително двете фази се считат за един турнир и завършилите на първите мяста в тях отбори се класират за Лигила (Малка лига), в която при разменено гостуване определят шампиона на първенството. От 2002 г. двете фази излъчват по един шампион.

Стандартният формат на всяка една от фазите предвижда по един мач между всеки два отбора, тоест 17 кръга, плюс допълнителен дерби кръг, в който всеки отбор играе срещу своя най-голям съперник. Първите осем тима в класирането се класират на плейофите и се разделят в две групи по четири отбора, където играят всеки срещу всеки при разменено гостуване. Победителите в групите играят финал при разменено гостуване. Възможен е и съкратен вариант (например през 2014 г. преди Световното първенство в Бразилия), при който вместо в две плейофни групи, отборите се разпределят в четири двойки четвъртфинални срещи.

Изпадане

Изпадащите отбори в Категория Примера Б се определят на базата на представянето им през последните три сезона. Точките от редовния сезон на Апертура и Финалисасион от последните три години (общо 108 мача) се събират и отборът с най-малко точки изпада директно, а предпоследният в класирането играе бараж срещу втория от Примера Б.

Класиране за континентални турнири

Шампионите от двете фази се класират за Копа Либертадорес. Третият отбор с право на участие в този турнир се определя посредством общо класиране, в което се взимат под внимание всички мачове от двете фази през годината, включително и плейофните мачове. Класира се отборът с най-много точки, различен от шампионите. Ако един и същи отбор спечели Апертура и Финалисасион, то тогава второто място се определя по същата схема като третото.

В Копа Судамерикана Колумбия има четири представители. Това са носителите на Купата на Колумбия и Суперлига де Коломбия (два мача на разменено гостуване между шампионите на Апертура и Финалисасион), както и двата отбора в общото класиране с най-много точки след третия класирал се за Копа Американа. Възможно е един отбор да участва и в двата континентални турнира, ако е шампион и носител на една от двете купи.

Отбори през 2014 г.[редактиране | edit source]

Отбор Град Стадион Първи сезон Последна титла Дерби
Агилас Перейра Перейра Ернан Рамирес Вийегас 2011 1
Алианса Петролера Баранкабермеха Алваро Гомес Уртадо 2013 2
Атлетико Насионал Меделин Атанасио Хирардот 1948 2014 А 3
Атлетико Уила Нейва Гилермо Пласас Алсид 1993 4
Бояка Чико Тунха Ла Индепендесия 2004 2008 А 5
Депортес Толима Ибаге Мануел Мурийо Торо 2005 2003 Ф 4
Депортиво Кали Кали Паскуал Гереро 1948 2005 Ф 6
Депортиво Пасто Пасто Либертад 1999 2006 А 6
Енвигадо Енвигадо Полидепортиво Сур 1992 1
Индепендиенте Меделин Меделин Атанасио Хирардот 1948 2009 Ф 3
Индепендиенте Санта Фе Богота Немесио Камачо 1948 2012 А 7
Ла Екидад Богота Метрополитано де Течо 2007 8
Мийонариос Богота Немесио Камачо 1948 2012 Ф 7
Онсе Калдас Манисалес Палогранде 1948 2010 Ф 2
Патриотас Тунха Ла Индепендесия 2012 5
Униаутонома Баранкиля Метрополитано Роберто Мелендес 2014 9
Форталеса Сипакира Метрополитано де Течо 2014 8
Хуниор Баранкиля Метрополитано Роберто Мелендес 1948 2011 Ф 9

Рекорди[редактиране | edit source]

Шампиони[редактиране | edit source]

Година Шампион
1948 Индепендиенте Санта Фе
1949 Мийонариос
1950 Онсе Калдас
1951 Мийонариос
1952 Мийонариос
1953 Мийонариос
1954 Атлетико Насионал
1955 Индепендиенте Меделин
1956 Атлетико Киндио
1957 Индепендиенте Меделин
1958 Индепендиенте Санта Фе
1959 Мийонариос
1960 Индепендиенте Санта Фе
1961 Мийонариос
1962 Мийонариос
1963 Мийонариос
1964 Мийонариос
1965 Депортиво Кали
1966 Индепендиенте Санта Фе
1967 Депортиво Кали
1968 Унион Магдалена
Година Шампион
1969 Депортиво Кали
1970 Депортиво Кали
1971 Индепендиенте Санта Фе
1972 Мийонариос
1973 Атлетико Насионал
1974 Депортиво Кали
1975 Индепендиенте Санта Фе
1976 Атлетико Насионал
1977 Хуниор
1978 Мийонариос
1979 Америка де Кали
1980 Хуниор
1981 Атлетико Насионал
1982 Америка де Кали
1983 Америка де Кали
1984 Америка де Кали
1985 Америка де Кали
1986 Америка де Кали
1987 Мийонариос
1988 Мийонариос
1989 няма
Година Шампион
1990 Америка де Кали
1991 Атлетико Насионал
1992 Америка де Кали
1993 Хуниор
1994 Атлетико Насионал
1995 Хуниор
1995/1996 Депортиво Кали
1996/1997 Америка де Кали
1998 Депортиво Кали
1999 Атлетико Насионал
2000 Америка де Кали
2001 Америка де Кали
2002 А Америка де Кали
2002 Ф Индепендиенте Меделин
2003 А Онсе Калдас
2003 Ф Депортес Толима
2004 А Индепендиенте Меделин
2004 Ф Хуниор
2005 А Атлетико Насионал
2005 Ф Депортиво Кали
2006 А Депортиво Пасто
Година Шампион
2006 Ф Кукута Депортиво
2007 А Атлетико Насионал
2007 Ф Атлетико Насионал
2008 А Бояка Чико
2008 Ф Америка де Кали
2009 А Онсе Калдас
2009 Ф Индепендиенте Меделин
2010 А Хуниор
2010 Ф Онсе Калдас
2011 А Атлетико Насионал
2011 Ф Хуниор
2012 А Индепендиенте Санта Фе
2012 Ф Мийонариос
2013 А Атлетико Насионал
2013 Ф Атлетико Насионал
2014 А Атлетико Насионал
2014 Ф
2015 А
2015 Ф
2016 А
2016 Ф

По брой титли[редактиране | edit source]

Емблемата на Мийонариос с 14 звезди, символизиращи 14-те спечелени от тях шампионски титли
Титли Отбор
14 Мийонариос, Атлетико Насионал
13 Америка де Кали
8 Депортиво Кали
7 Хуниор, Индепендиенте Санта Фе
5 Индепендиенте Меделин
4 Онсе Калдас
1 Депортес Киндио, Унион Магдалена, Депортес Толима, Депортиво Пасто, Кукута Депортиво, Бояка Чико

Голмайстори[редактиране | edit source]

На всички времена[редактиране | edit source]

Място Име Голове
1 Flag of Argentina.svgFlag of Colombia.svg Серхио Галван Рей 224
2 Flag of Colombia.svg Иван Валенсиано 217
3 Flag of Argentina.svg Уго Орасио Лондеро 211
4 Flag of Argentina.svg Освалдо Марсиал Палавесино 204
5 Flag of Colombia.svg Хорхе Рамирес Галего 201
6 Flag of Argentina.svg Омар Лоренсо Девани 198
7 Flag of Colombia.svg Виктор Аристисабал 187
8 Flag of Colombia.svg Арнолдо Игуаран 186
9 Flag of Colombia.svg Уилингтън Ортис 184
" Flag of Uruguay.svg Хосе Омар Вердун 184

По сезони[6][редактиране | edit source]

Година Голмайстор Отбор Голове
1948 Flag of Argentina.svg Алфредо Кастийо Мийонариос 31
1949 Flag of Argentina.svg Педро Кабийон Мийонариос 42
1950 Flag of Paraguay.svg Касимиро Авалос Депортиво Перейра 27
1951 Flag of Argentina.svg Алфредо ди Стефано Мийонариос 33
1952 Flag of Argentina.svg Алфредо ди Стефано Мийонариос 19
1953 Flag of Argentina.svg Марио Галери Депортес Киндио 20
1954 Flag of Argentina.svg Карлос Алберто Гамбина Атлетико Насионал 21
1955 Flag of Argentina.svg Фелипе Марино Индепендиенте Меделин 22
1956 Flag of Colombia.svg Хайме Гутиерес Депортес Киндио 21
1957 Flag of Argentina.svg Хосе Висенте Греко Индепендиенте М 30
1958 Flag of Argentina.svg Хосе Америко Монтанини Атлетико Букараманга 36
1959 Flag of Argentina.svg Фелипе Марино Кукута Депортиво 35
Индепендиенте М
1960 Flag of Argentina.svg Вартер Марколини Депортиво Кали 30
1961 Flag of Argentina.svg Алберто Перасо Индепендиенте СФ 32
1962 Flag of Uruguay.svg Хосе Омар Вердун Кукута Депортиво 36
1963 Flag of Argentina.svg Омар Лоренцо Девани Атлетико Букараманга 36
Flag of Uruguay.svg Хосе Омар Вердун Кукута Депортиво
1964 Flag of Argentina.svg Омар Лоренцо Девани Атлетико Букараманга 28
Унион Магдалена
1965 Flag of Argentina.svg Перфекто Родригес Индепендиенте М 38
1966 Flag of Argentina.svg Омар Лоренцо Девани Индепендиенте СФ 31
1967 Flag of Argentina.svg Фосе Мария Фереро Мийонариос 38
1968 Flag of Argentina.svg Фосе Мария Фереро Мийонариос 32
1969 Flag of Argentina.svg Уго Орасио Лондеро Америка де Кали 25
1970 Flag of Argentina.svg Хосе Мария Фереро Кукута Депортиво 27
Flag of Uruguay.svg Валтер Соса Унион Санта Фе
1971 Flag of Argentina.svg Уго Орасио Лондеро Кукута Депортиво 30
Flag of Paraguay.svg Аполинар Паниагуа Депортиво Перейра
1972 Flag of Argentina.svg Уго Орасио Лондеро Кукута Депортиво 27
1973 Flag of Uruguay.svg Нелсон Силва Пачеко Кукута Депортиво 36
Хуниор
1974 Flag of Brazil.svg Виктор Ефанор Хуниор 33
1975 Flag of Argentina.svg Хорхе Рамон Касерес Депортиво Перейра 35
1976 Flag of Argentina.svg Мигел Анхел Конверти Мийонариос 33
1977 Flag of Argentina.svg Освалдо Марсиал Палавесино Атлетико Насионал 33
1978 Flag of Argentina.svg Освалдо Марсиал Палавесино Атлетико Насионал 36
1979 Flag of Argentina.svg Хуан Хосе Иригойен Мийонариос 36
1980 Flag of Argentina.svg Серхио Сиера Депортиво Перейра 26
1981 Flag of Argentina.svg Виктор Уго дел Рио Депортес Толима 29
1982 Flag of Argentina.svg Мигел Освалдо Гонсалес Атлетико Букараманга 27
1983 Flag of Argentina.svg Уго Готарди Индепендиенте СФ 29
1984 Flag of Argentina.svg Уго Готарди Индепендиенте СФ 23
1985 Flag of Argentina.svg Мигел Освалдо Гонсалес Атлетико Букараманга 34
1986 Flag of Argentina.svg Ектор Рамон Соса Индепендиенте М 23
1987 Flag of Chile.svg Хорхе Аравено Депортиво Кали 23
1988 Flag of Colombia.svg Серхио Ангуло Индепендиенте СФ 29
19891 Flag of Uruguay.svg Ектор Герардо Мендес Депортиво Перейра 17
1990 Flag of Colombia.svg Антъни де Авила Америка де Кали 25
1991 Flag of Colombia.svg Иван Валенсиано Хуниор 30
1992 Flag of Colombia.svg Джон Хайро Трелес Атлетико Насионал 25
1993 Flag of Colombia.svg Мигел Гереро Хуниор 34
Година Шампион Отбор Голове
1994 Flag of Colombia.svg Рубен Дарио Ернандес Индепендиенте М 32
Депортиво Перейра
Америка де Кали
1995 Flag of Colombia.svg Иван Валенсиано Хуниор 24
1995/1996 Flag of Colombia.svg Иван Валенсиано Хуниор 36
1996/1997 Flag of Colombia.svg Хамилтон Рикард Депортиво Кали 36
1998 Flag of Colombia.svg Виктор Бония Депортиво Кали 37
1999 Flag of Argentina.svg Серхио Галван Рей Онсе Калдас 26
2000 Flag of Colombia.svg Карлос Аблерто Кастро Мийонариос 24
2001 Flag of Colombia.svg Карлос Аблерто Кастро Мийонариос 29
Flag of Colombia.svg Хорхе Орасио Серна Индепендиенте М
2002 А Flag of Colombia.svg Луис Фернандо Сулета Унион Магдалена 13
2002 Ф Flag of Colombia.svg Орландо Байестерос Атлетико Букараманга 13
Flag of Colombia.svg Милтон Родригес Депротиво Перейра
2003 А Flag of Colombia.svg Арнулфо Валентиера Онсе Калдас 13
2003 Ф Flag of Colombia.svg Лейдер Пресиадо Депортиво Кали 17
2004 А Flag of Colombia.svg Серхио Херера Америка де Кали 13
2004 Ф Flag of Colombia.svg Леонардо Фабио Морено Америка де Кали 15
Flag of Colombia.svg Лейдер Пресиадо Индепендиенте СФ
2005 А Flag of Colombia.svg Виктор Аристисабал Атлетико Насионал 16
2005 Ф Flag of Colombia.svg Хамерсон Рентерия Реал Картахена 12
Flag of Colombia.svg Уго Родалега Депортиво Кали
2006 А Flag of Colombia.svg Хорхе Морено Кукута Депортиво 15
2006 Ф Flag of Colombia.svg Диего Алварес Индепендиенте М 11
Flag of Colombia.svg Жон Чария Депортес Толима
2007 А Flag of Colombia.svg Фреди Монтеро Атлетико Уила 13
Flag of Colombia.svg Серхио Галван Рей Атлетико Насионал
2007 Ф Flag of Colombia.svg Дайро Морено Онсе Калдас 16
2008 А Flag of Argentina.svg Мигел Канео Бояка Чико 13
Flag of Colombia.svg Иван Веласкес Депортес Киндио
2008 Ф Flag of Colombia.svg Фреди Монтеро Депортиво Кали 16
2009 А Flag of Colombia.svg Теофило Гутиерес Хуниор 16
2009 Ф Flag of Colombia.svg Джаксън Мартинес Индепендиенте М 18
2010 А Flag of Argentina.svg Карлос Бака Хуниор 12
Flag of Colombia.svg Карлос Рентерия Ла Екидад
2010 Ф Flag of Argentina.svg Вилдер Медина Депортес Толима 16
Flag of Colombia.svg Дайро Морено Онсе Калдас
2011 А Flag of Colombia.svg Карлос Рентерия Атлетико Насионал 12
2011 Ф Flag of Argentina.svg Карлос Бака Хуниор 12
2012 А Flag of Paraguay.svg Робин Памирес Депортес Толима 13
2012 Ф Flag of Colombia.svg Енри Ернандес Хуниор 9
Flag of Colombia.svg Кармело Валенсия Ла Екидад
2013 А Flag of Colombia.svg Вилдър Медина Индепендиенте СФ 12
2013 Ф Flag of Colombia.svg Дайро Морено Мийонариос 9
Flag of Colombia.svg Луис Карлос Руис Хуниор
2014 А Flag of Colombia.svg Дайро Морено Мийонариос 12
2014 Ф
2015 А
2015 Ф
2016 А
2016 Ф
2017 А
Бележки
  • 1- Шампионатът е прекъснат.

Сезони в Примера А[редактиране | edit source]

В скоби са отбелязани предишните имена на отборите, с удебелен шрифт - отборите от 2014 г.

Сезони Отбор
78 Атлетико Насионал (Атлетико Мунисипал), Индепендиенте СФ, Мийонариос
75 Депортиво Кали
74 Индепендиенте Меделин
73 Америка де Кали, Депортес Киндио
72 Онсе Калдас (Депортес Калдас, Депортиво Манисалес, Атлетико Манисалес)
70 Депортес Толима
67 Депортиво Перейра
64 Хуниор
63 Атлетико Букараманга
61 Кукута Депортиво
53 Унион Магдалена (Депортиво Самариос)
32 Атлетико Уила, Енвигадо
Сезони Отбор
23 Депортиво Пасто
21 Бояка Чико
19 Реал Картахена
16 Кортулуа
14 Ла Екидад
9 Бока Хуниорс де Кали
8 Спортинг де Баранкия
6 Агилас Перейра (ФК Итагуи)
5 Универсидад Насионал
4 Онсе Депортиво, Патриотас
3 Уракан де Меделин
2 Асианса Петролера, Сентаурос Вилявисенсио, Депортиво Уникоста
1 Депортиво Баранкия, ФК Форталеса, Либертад де Маранкия, Оро Негро, Униаутонома

Източници[редактиране | edit source]

  1. No habrá publicidad de cigarrillos en eventos deportivos y culturales
  2. а б в El Dorado: When Colombia had the Best League in the World
  3. а б в Когато най-добрите ритаха в Колумбия
  4. Searching for El Dorado - Golden Era of Colombian football
  5. El Rey del gol
  6. Colombian League Top Scorers