Колумбов обмен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Терасовидното земеделие е от епохата инките - остров Такиле в езерото Титикака се използва за отглеждане на традиционни земеделски култури, като киноа и картофи, а нерядко и пренесената от Европа пшеница.
ЧОВЕШКА ПРАИСТОРИЯ И ИСТОРИЯ
Праистория
Homo, Homo erectus,
Homo sapiens
История
вижте също: Историческа периодизация, Футурология, Съвременна епоха
Бъдеще

Колумбовата обмяна е термин използван за означение на пренасянето на голям брой и различни видове растения и животни, технологии и културни постижения, както и етнически групи (включително принудително преселение от Африка в Америка на роби с триъгълната търговия) от Стария свят към Новия, и обратното, след откриването на Америка от Христофор Колумб през 1492 г.

Колумбивият обмен също така води до разпространение на много непознати болести, предимно инфекциозни в Америка, които унищожават голям процент от доколумбовото население на континента.

Колумбовият обмен, осъществил се основно през 16 век, е най-значимото събитие в историята на живия свят.

Колумбовият обмен в табличен вид[редактиране | edit source]

Тип организъм От Стария в Новия свят От Новия в Стария свят
Домашни животни
Земеделски култури
Инфекциозни болести

Случаен обмен[редактиране | edit source]

В допълнение към инфекциозните заболявания, които били плод на случаен, т.е. несъзнателен обмен, между двата свята били случайно пренесени и много други животни и растения, и по-специално плъховете, някои видове земни червеи (които отсъствали в естествена среда на много места в Северна Америка) и някои видове охлюви - от Европа в Америка, и обратното - от Америка в Стария свят бил внесен колорадския бръмбар. Сред прехвърлените случайно растения има много плевели и редица гъбички.

Жидовлекът, чиито семена самите европейци отнесли в Америка без да осъзнават това по стъпалата на обувките и продуктите, индианците нарекли "следа от бял човек".

Растенията, внесени в Европа след 1492 г., в научната литература се наричат "неофити", а тези, които се отправили на "презокеанско пътешествие" през онзи времеви рубеж - археофити.

Демографски обмен[редактиране | edit source]

Откриването на Америка води след себе си до цяла серия от големи етнографски процеси със значими демографски последици за Новия свят, най-значимите в историята на света, а именно:

  1. В Новия свят се заселват и възникват значителни популации от европеиди, негроиди, а през втората половина на ХХ век - и монголоиди, чийто по-раншни представители на континента, индианците, преди това са почти изчезнали.
  2. Индианците в голяма степен се смесват с европейците и негрите от Африка, което води след себе си до възникването на популации от расово смесено население - метиси, замбо и меланджени, обаче от обратната страна - масова емиграция на индианци към Стария свят няма, с изключение на незначителен брой индианци и друго смесено с тях население, поселило се в метрополиите на Латинска Америка - Испания и Португалия.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Columbian exchange: plants, animals, and disease between the Old and New World

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]