Кольо Карагьозов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кольо Карагьозов
български предприемач, общественик и дарител
Роден: 1896
Габрово
Починал: 1972
Габрово, България

Кольо (Никола) Василев Карагьозов е изтъкнат икономист, акционер и директор на ААД "Иван К. Калпазанов", щедър дарител, германски консул в Габрово, изтъкнат общественик, жертва на социалистическия режим. Допринесъл е за развитието на габровската и българската индустрия, както и за развитието на българските външнотърговски отношения.

Биография[редактиране | edit source]

Кольо Карагьозов е роден на 17 юли 1896 г. в град Габрово.

Кръстен е на своя дядо Никола Карагьозов, търговец от Търново. По бащина линия е братовчед на Ангел Димитров Карагьозов (юрист в София и председател на ВКС). Племенник е на фабриканта Стефан Недев Карагьозов от Търново. По майчина линия е внук на Иван Колчев Калпазанов, племенник на д-р Петър Цончев и Добри Калпазанов, братовчед на Иван Калпазанов младши.

След като майка му Дешка Калпазанова – Карагьозова умира твърде млада през 1902 г., за малкия Кольо и негвите 3 сестри Венка, Вела и Иванка се грижи гувернантка от Германия, доведена от техния баща, която ги научава да говорят немски език.

Основно образование получава в родния си град. По настояване на своя баща Васил Карагьозов той и сестрите му изучават рисуване, свирят на пиано и цигулка. Завършва Априловската реална гимназия в Габрово през 1915 г. Отбива военна служба и заминава в Германия, където в гр. Ерланген следва право, а в Лайпциг - в „Handel Hochshule”, и получава звание „Дипломиран търговец”.

След завръщането си в Габрово през 1923 г. работи в „Индустриална банка”, клон Габрово. По-късно се прехвърля като счетоводител в ААД „Иван Колчев Калпазанов” (фабриката на неговия дядо). През идните години се изявява и се доказва като един от най-кадърните счетоводители в Габрово. Благодарение на своя ум и професионализъм достига до поста директор и член на Управителния съвет на фабриката. Управлява до национализацията. В качеството си на директор има огромни заслуги за развитието на предприятието, за усъвършенстване на производствените мощности и за увеличаване на пазарите на фабриката. Членува в Съюза на българските индустриалци. Неслучайно габровци са изпитвали голям респект към неговия ум и са го наричали „лалугера”.

Възпитан в християнските ценности от своя баща Васил Николов Карагьозов, който по-късно става Вениамин Схимонах на Атон в манастира „Св. вмч. „Георги Зограф“. Помага на своя баща в снабдяването на манастира с провизии (боб, ориз, леща), като урежда освобождаване на стоките от митница, поема разноските по доставката им, осъществява необходимите контакти с различните институции.

Приживе любими места, които е посещавал с удоволствие, са манастирът в с. Шипка и Троянския манастир. Там се запознава с йеросхимонах Пахомий (1922 - 2008), който по-късно става библиотекар в манастира „Св. вмч. Георги” на Атон. Синът на Кольо Карагьозов Божидар посещава Атон през 1991 г. и описва своите преживявания в пътеписа „И докоснах написаното с върха на пръстите си”. Там освен своите впечатления от Атон споделя как в Зографския манастир се запознава с отец Пахомий. Божидар му се представя, че живее в Габрово, а отец Пахомий му споделя, че познава един изтъкнат габровски фабрикант Кольо Карагьозов още от годините, прекарани в Троянската света обител, който му давал платове, от които си е шиел раса. Радостта на отеца била още по-голяма, когато разбрал, че пред него е едно от децата на този щедър и добър човек Кольо Карагьозов.

По случай 61-вия юбилей на фабрика „Иван К. Калпазанов” Кольо Карагьозов организира честване във фабричния двор около бюста на основателя Иван Калпазанов. По традиция бюстът е обкичен с цветя, а фабриката е украсена с български трибагреници. Пред работниците, акционерите и гостите директорът Кольо Карагьозов произнася слово, като подчертава девиза на дядо си Иван Калпазанов — „Труди се, постоянствай, не бой се!”. Заветът на покойния се крепи от неговите наследници, които го изпълняват най-добросъвестно. „Той е базата и мотото на работата ни.“ Събитието е отразено във вестник „Балкански екъ”, бр. 62/04, декември 1943 г., с. 4.

Кольо Карагьозов има 2 брака. Първо е женен за Здравка Пантева, учителка по литература в Габрово. От брака има 2 сина – Васил (музикант в гр. Плевен) и Божидар (с техническо образование).

Народната власт по онова време не позволявала на младежите - деца на фабриканти, да получат висше образование, затова синовете на Кольо Карагьозов остават само със средно училище. Принудени са да се изселят от Габрово. Васил Карагьозов умира млад и не доживява политическите промени. След 10 ноември 1989 г. Божидар Карагьозов става член на Съюза на индустриалците, участва в хора на запасните офицери. Написал е поредица от статии, посветени на дядо му Васил Карагьозов, „С поглед към Европа - чудният даскал – първият европеец в Габрово”, публикувани във в. „Габрово днес” през 1991 г., и пътеписът за Света гора „И докоснах написаното с върха на пръстите си”, публикуван във в. „Габрово днес” през 1991 г.

Кольо Карагьозов остава вдовец и сключва втори брак с Иванка Ненкова. Имат дъщеря инж. Веселинка Карагьозова. След като социалистическият фанатизъм отшумява през 1970-те год., тя успява да получи висше образование на инженер в млекопреработвателната индустрия. Автор е на „Биографична справка за Васил Карагьозов”, посветена на дядо ѝ, по случай 150 г. от неговото рождение.

Децата на Кольо Карагьозов са активни дарители на родови снимки и лични вещи на фамилията и на Васил Карагьозов за Регионален исторически музей - Габрово.

Жертва на социалистическия „геноцид“[редактиране | edit source]

След 9 септември 1944 г. социалистическото правителство национализира семейната фабрика и личните имоти на акционерите. Кольо Карагьозов, неговите деца, неговите сестри са принудени да освободят къщите си и да ги предадт на народната власт. Те са настанени да живеят в различни квартири. Изселвани са многократно извън пределите на Габрово. Кольо Карагьозов и семейството му са преследвани, тормозени и тиранизирани от самозвани представители на народната власт, както и от наследниците на партизани и ятаци.

В периода май 1948 до юли 1950 г. Кольо Карагьозов е изпратен от народната власт на лагер в с. Ножарево, заедно с много други габровци и хора от цялата страна, за полагане на „поправителен труд”, обявени за врагове на народа с мотивите, че:

  • са наследници на стари родове и са притежатели на собственост, както и експлоататори на работниците, без да вземат предвид, че собствеността е добивана през годините с цената на много труд, усилия и умели инвестиции. Че бившите фабриканти са правили дарения на различини институции в града, благодарение на които те са процъфтявали. Че още от края на XIX век не само са изплащали заплати, но и са осигурявали своите работници и са формирали фондове за отпускане на пенсии на работниците. При различни поводи са им раздавали подаръци, включително и от произвежданата продукция;
  • са получили своето образование в чужбина. Именно това квалитетно образование им е помогнало да станат умни и креативни, да правят успешен бизнес, да създават силна и модерна икономика в България, да осигуряват заетост на населението.

През социалистическия режим К. Карагьозов многократно е бил принуждаван да сменя местожителството си и работата си. В автобиографията му четем, че е работил като счетоводител в коопреция „Сила” в с. Върбаново, в кооперация „Възход” в с. Дебелец, в кооперация „Изгрев” в с. Любово.

Намира вечен покой на 12 декември 1972 г.

Благотворителност[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. http://www.libgabrovo.com/modules/news/
  2. http://www.nag-school.org

Източници[редактиране | edit source]

  • Карагьозов Божидар, „И докоснах написаното с върха на пръстите си”, в-к „Габрово днес”, бр. 36, 13.06.1991 г.
  • Карагьозов Божидар, „С поглед към Европа – чудният даскал първият европеец в Габрово”, в-к „Габрово днес”, бр. 19, 22.03.1991 г., с.8
  • инж. Карагьозова Веселинка, „Биографична справка за Васил Карагьозов”, Габрово, 2006
  • Колева Ивелина, Колева Елена, „Васил Карагьозов – in memoriam”, сп. „Минало”, бр. 2, 2008 г., с. 88-96
  • Колева Елена, Колева Ивелина, "Как Габрово стана Българският Манчестър", сп. „Минало“, бр. 4, 2009, стр. 63-72
  • в-к „Балкански екъ”, бр. 62, 04.12.1943 г., с. 4
  • „Книга на габровската индустрия”, 1934 г., с. 33
  • Илимонков Ив., "Анонимно акционерно дружество за търговия и индустрия Иванъ К.Калпазановъ - Габрово", в-к "Таласъмъ", 1933 г., с. 2
  • Колева Елена, Колева Ивелина, "Един изтъкнат габровец - монах в Зографски манастир", в-к "100 вести", подлистник "Християни", 15.04.2010, с. 4
  • Колева Елена, Колева Ивелина, „Мястото на фамилия Карагьозови в историята на България“, сп. Минало, бр. 2, 2011
  • Колева Елена, Колева Ивелина, "Кольо Василев Карагьозов - достойният наследник на своите деди", в-к Габрово днес, 21 юли 2011г., стр. 4
  • Колева Елена, Колева Ивелина, "Да продължиш достойно делото на своите деди", в-к 100 вести, бр. 16 юли 2011 г., стр. 7
  • Колева Елена, Колева Ивелина, 130 години официални габровско - немски делови и дипломатически отношения", в-к "Габрово днес", 24.01.2012 г., стр. 10