Коман
Тази статия е за селото. За водноелектрическата каскада вижте Коман (водноелектрическа каскада).
| Коман Κόμανος | |
| — село — | |
  Коман  Коман  Коман | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Еордея |
| Географска област | Саръгьол |
| Надм. височина | 673 m |
| Население | 0 души (2021 г.) |
Коман (на гръцки: Κόμανος, Команос, на турски: Komana, Комана) е бивше село в Егейска Македония, Гърция, дем Еордея, област Западна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на 8 километра югоизточно от Кайляри (Птолемаида).
История[редактиране | редактиране на кода]
Край Коман е открита Команската антична сграда със запазен мозаечен под от V век.[1]
В края на XIX век Коман е смесено българо-турско село. Църквата „Свети Николай“ е от 1858 година.[2] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Комано (Komano), Мъгленска епархия, живеят 420 гърци.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Коман (Koman) е посочено като село в каза Джумали със 140 домакинства и 320 жители българи и 100 мюсюлмани.[4]
В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Коман:
| „ | На същота разстояние [1 час] на север оттук [Бошовци] се намира смесеното село Коман, разположено на хълм, с 23 мохамедански къщи и 55 нуфузи. Християнските [български] къщи са 18, семейните двойки 26, а нуфузите 41. Общият им данък е 4890 пиастри, а инание-аскерие на християните – 1230 пиастри. В селото има много вода, мелници и плодни градини. Занятието на жителите е земеделие и овощарство, отчасти скотовъдство. В селото има една църква.[5] | “ |
В 1893 година Атанас Шопов посещава Кайлярско и определя Коман като българско село.[6] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в 1900 Коман има 360 жители българи.[7]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Коман е чисто българско село в Кайлярската каза на Серфидженския санджак с 40 къщи.[8]
Според гръцка статистика от 1904 година в Команос живеят 200 гърци.[9]
В началото на XX век цялото християнско население на Коман е под върховенството на Цариградска патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Коман има 320 българи патриаршисти гъркомани.[10]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата война Коман попада в Гърция. Турското население на Коман се изселва в Турция още по време на войната. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Коман има 60 къщи славяни християни.[11] През 20-те години в селото са настанени гърци бежанци от Турция. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 39 семейства и 145 души бежанци.[12]
Според Тодор Симовски към края на XX век в селото има 2/3 потомци на местно население и 1/3 потомци на гърци бежанци.
Селото е закрито в 2013 година. От старото село са запазени единствено гробищната възрожденска църква „Свети Николай“ и „Свети Йоан Златоуст“.
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Косат | Κοσάτ | Рякион | Ρυάκιον[13] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 326 | 329 | 555 | 747 | 956 | 1017 | 1067 | 817 | 523 | 107 |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ ΥΑ 2694/12-9-1970 - ΦΕΚ 666/Β/23-9-1970 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2022-04-18. Посетен на 20 юли 2020 г.
- ↑ Διαδρομή 4. Απόδραση στα βουνά του βορρά. Κοζάνη – Πτολεμαΐδα – Πύργοι – Εμπόριο – Βλάστη // Περιφερειακή Ενότητα Κοζάνης. Архивиран от оригинала на 2014-12-29. Посетен на 29 декември 2014.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 51. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 98-99.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 166. (на руски)
- ↑ Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 230.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 270.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 61. (на македонска литературна норма)
- ↑ Κωνσταντίνος Σπανός. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 178-179. (на френски)
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 23. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1051. (на гръцки)
| |||||||||||||||||||||||
