Коман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Знаме на ГърцияЗнаме на Гръцка МакедонияКоман
Κόμανος
Местоположение
Greece relief location map.jpg
ButtonRed.svg
Коман
Коман на картата на Гърция
Dimos Eordeas - West Macedonia.svg
ButtonRed.svg
Коман
Коман на картата на дем Еордея и област Западна Македония
Координати: 40°28′00.12″ с. ш. 21°46′00.12″ и. д. / 40.4667, 21.7667
Данни
Област Западна Македония
Дем Еордея
Географска област Саръгьол
Население 523 (2001)
Надм. височина 673 m
Пощ. код 50200
Тел. код +30 24630

Коман (на гръцки: Κόμανος, Команос, на турски: Komana, Комана) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Еордея, област Западна Македония с 523 жители.

География[редактиране | edit source]

Селото е разположено на 8 километра югоизточно от Кайляри (Птолемаида).

История[редактиране | edit source]

В края на 19 век Коман е смесено българо-турско село. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Комано (Komano), Мъгленска епархия, живеят 420 гърци.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Коман (Koman) е посочено като село в каза Джумали със 140 домакинства и 320 жители българи и 100 мюсюлмани.[2]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Коман:

На същота разстояние [1 час] на север оттук [Бошовци] се намира смесеното село Коман, разположено на хълм, с 23 мохамедански къщи и 55 нуфузи. Християнските [български] къщи са 18, семейните двойки 26, а нуфузите 41. Общият им данък е 4890 пиастри, а инание-аскерие на християните - 1230 пиастри. В селото има много вода, мелници и плодни градини. Занятието на жителите е земеделие и овощарство, отчасти скотовъдство. В селото има една църква.[3]

В 1893 година Атанас Шопов посещава Кайлярско и определя Коман като българско село.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в 1900 Коман има 360 жители българи.[5]

В началото на 20 век цялото християнско население на Коман е под върховенството на Цариградска патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Коман има 320 българи патриаршисти гъркомани.[6]

Според гръцка статистика от 1904 година в Команос живеят 200 гърци.[7]

В Гърция[редактиране | edit source]

През Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата война Коман попада в Гърция. Турското население на Коман се изселва в Турция още по време на войната. През 20-те години в селото са настанени гърци бежанци от Турция. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 39 семейства и 145 души бежанци.[8]

Според Тодор Симовски към края на 20 век в селото има 2/3 потомци на местно население и 1/3 потомци на гърци бежанци.[9]

Преброявания[редактиране | edit source]

  • 1913 - 326 души
  • 1920 - 329 души
  • 1928 - 555 души
  • 1940 - 747 души
  • 1961 - 956 души
  • 1971 - 1017 души
  • 1981 - 1067 души
  • 1991 - 817 души
  • 2001 - 523 души

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 51.
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с.98-99.
  3. Верковичъ, С.И. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи, СПб, 1889, стр.166.
  4. Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 230.
  5. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 270.
  6. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 178-179.
  7. Κωνσταντίνος Σπανός. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
  8. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  9. Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.


Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.