Команда на волноопределяющите се

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Командата на волноопределяющите се е група от доброволно постъпили на служба лица в България след Освобождението, които притежават определен образователен ценз (средно или висше образование) и възраст. Получават право да следват в офицерски школи и военни учебни заведения, за да добият право на производство в офицерски чин.

През март 1878 г. временното руско управление създава школа, в която постъпват доброволци, с цел да се подготвят за административна работа при руските губернатори и окръжни началници. Някои от тях се подготвят за кадри за бъдещото военно училище.

На 12 юли започва обучението на 107-те доброволци от които създава рота под командването на капитан Николай Флейшер. Специална комисия избира 18 от тях за изпит.

Със специален рапорт на 30 август 1878 г. от завеждащия групата на волноопределяющите се капитан Стрижевски до началника на щаба на Българската земска войска генерал-майор Александър Шелейховски, се предлага унтерофицерите Христо Попов, Стефан Александров, Рачо Петров и Петър Тантилов да бъдат произведени в първия офицерски чин прапоршчик, а ефрейторите Иван Златанов, Кирил Ботев, Велизар Пеев, Спас Иванов, Иван Дончев, Бончо Балабанов, Дечко Христов, Петко Караиванов, Димитър Клатнов, Никола Петров и Христо Петрунов – в чин унтерофицер.

В отговор руският императорски комисар в България генерал-адютант Александър Дондуков-Корсаков подписва заповед №13 от същия ден за производството в чин само на 4-мата унтерофицери. Всички останали са произведени в чин ефрейтор.

Служили в командата[редактиране | редактиране на кода]

Списъкът е подреден по чин и фамилно име:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Попов, Васил, Цветана, Иванова, Йонка, Велкова. Българската земска войска 1878 – 1879 г. София, Държавно Военно Издателство, 1959.
  • Зафиров, Димитър, Александров, Емил. История на Българите: Военна история. София, Труд, 2007. ISBN 954-528752-7.