Командорски острови

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Разположение на Командорските острови

Командорски острови се нарича архипелаг от четири острова в югозападната част на Берингово море в Тихия океан. В административно отношение те влизат в Алеутски район на Камчатския край в Русия. Островите са наречени в чест на открилия ги през 1741 мореплавател командор Витус Беринг. Коренното население на островите са алеути.

География[редактиране | edit source]

Площта на архипелага е 1 848 km². Той е разположен на границата отделяща Берингово море на север от Тихия океан на юг. Полуостров Камчатка се намира на 200 km западно от тях, а протока който ги отделя се нарича Камчатски.

Острови в архипелага[редактиране | edit source]

Големи:

Малки:

Скали:

Геология и релеф[редактиране | edit source]

Островите са изградени предимно то базалт и андезити. Подобно на много съседни региони в Далечния изток, архипелагът е подложен на действието на силни земетресения. Релефът на островите е планински. Максималната височина е 751 m. Бреговата линия е скалиста и слабо изрязана.

Климат[редактиране | edit source]

Климатът на островите е океански с прохладно лято и мека зима. Средната температура през август е +10°C, а през февруари −4°C. Абсолютните минимални температури се отчитат през февруари на островите Беринг (-18°C) и Медний (-24°C). Годишните валежи са до 500 mm. Благодарение на влиянието на топлото течение Куросио океанските води около островите не замръзват.

Флора[редактиране | edit source]

На островите преобладава тундровата растителност. Гъсти и високи гори тук липсват. В някои долини се срещат малки брезови горички.

Фауна[редактиране | edit source]

Животинският свят на островите е сравнително беден и е представен от 6 вида постоянно обитаващи бозайници. Единствения аборигенен вид тук е подвид на полярната лисица - командорската (Alopex lagopus semenovi). Останалите видове бозайници са интродуцирани видове: сив плъх, домашна мишка, червена полевка, американска норка и северен елен. Първите опити за аклиматизация на северния елен са от 1882 г. като днес популацията му наброява 1200 - 1500 екземпляра. Най-голямо тук е разнообразието на водните бозайници - северен морски лъв, ушати тюлени, морска видра, ендемичен за района Тюлен на Стайнгер и много видове китоподобни: кашалот, косатка, клюномуцунести китове, морски свине,сейвал, финвал, гърбат кит, японски кит и други. Птичото разнообразие тук е изключително голямо и е представено с множество колонии и места за гнездене.

Население[редактиране | edit source]

Единственото населено място тук е село Николское. То е разположено на остров Беринг и се явява административен център на Алеутски район. Населено е предимно с алеути, но тук живеят и руснаци и руски креоли. Занимават се основно с риболов, китолов и развъждане на полярни лисици.

Външни препратки[редактиране | edit source]