Комисия за защита от дискриминация

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Комисия за защита от дискриминация

Комисията за защита от дискриминация (КЗД) е български национален независим специализиран държавен квазисъдебен орган за предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и провеждане на държавната политика в областта на равните възможности и равното третиране на всички граждани на територията на Република България.[1][2] Тя представлява „национален орган за равенството“, какъвто имат всички страни-членки на Европейския съюз.[3] Комисията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в София и свои регионални представители, което осъществява контрол по прилагането и спазването на Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр) или други закони, уреждащи равенство в третирането.[1]

КЗД има правомощията да разглежда и решава случаи на дискриминация, да налага принудителни административни мерки и санкции при констатирани нарушения, да постановява преустановяване на нарушението и възстановяване на първоначалното положение, да дава препоръки до държавните и общинските органи за преустановяване на дискриминационни практики и за отмяна на техни актове, издадени в нарушение на законодателството, уреждащо равенство в третирането, да дава становища по проекти на нормативни актове за съответствието им със законодателството за предотвратяване на дискриминацията, както и препоръки за приемане, отменяне, изменение и допълнение на нормативни актове във връзка с равното третиране.[4] Установеният в ЗЗДискр. статут характеризира комисията като административна юрисдикция.

КЗД е независими орган и структурно стои извън системата на разделението на властите. В този смисъл тя не е част от изпълнителната власт, за да може да действа независимо от нея, включително и като се произнася срещу нея и й дава предписания и препоръки. Такава е изричната воля на българския законодател, който урежда КЗД, за да транспонира inter alia Директива 2000/43/ЕС и Директива 2002/73/ЕС, изискващи държавите членки на Европейския съюз да създадат независим орган за утвърждаване на недискриминацията.[5] Комисията има правомощия по отношение на приемане, отменяне, изменение или допълнение на нормативни актове при несъответствието им с националните и международните правни норми за равно третиране.[6]

КЗД има акредитация с клас B като национална институция за правата на човека от Международния координационен комитет на националните институции за правата на човека.

Решенията на КЗД са индивидуални административни актове и като такива подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Нормативна база[редактиране | edit source]

КЗД е специализиран квазисъдебен орган за равенство по смисъла на антидискриминационното право на Европейския съюз,[7] създаден и функциониращ в съответствие с Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания,[8] Парижките принципи относно статута и функционирането на националните институции за насърчаване и защита на правата на човека[9] и Препоръка № 2 на Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността (ЕКРН) към Съвета на Европа.[10][11] В националното законодателство тези норми са транспонирани в чл. 40 на Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр), уреждащ статута на Комисията.[1]

Производството за установяване на дискриминация е регламентирано в глава четвърта, раздел І от ЗЗДискр. То е законодателна гаранция за спазване на правото на равно третиране на всеки гражданин на територията на Република България при упражняване на основни човешки права, на образование, достъп до здравеопазване, труд, пенсия, сдружаване на работниците и служителите, личен и семеен живот, достойнство на личността, достъп до стоки и услуги, социално подпомагане, свободно придвижване, вероизповедание и т.н.[12]

Структура[редактиране | edit source]

Органограма на КЗД

Съгласно чл. 41 от ЗЗДискр КЗД се състои от девет души, от които поне четирима са юристи. Народното събрание избира петима от членовете, в това число председателя и заместник-председателя на комисията, а президентът на Република България назначава четирима от членовете на комисията. Мандатът им е 5 години. ЗЗДискр. не залага определена ротация на членовете на КЗД подобно на предвидена за членовете на Конституционния съд, които се обновяват последователно, а не изцяло.

Комисията разглежда конкретни спорове в пет тричленни постоянни заседателни състави, разделени по признаци, по които те са специализирани; в петчленни разширени състави (случаи на множествена дискриминация), които се произнасят по повече от един признак; и в ad hoc състави, които се формират, когато по производството не е посочен изричен признак или когато член на някой от постоянните състави е вносител на доклад за самосезиране, по който съставът работи, и поради това не може да бъде негов член при разглеждане на образуваната преписка.[12]

Членове[редактиране | edit source]

2005 — 2012[редактиране | edit source]

От 2012[редактиране | edit source]

С Решение на 41-то Народно събрание от 13 юли 2012 г. и укази № 272-275 вкл. от 13 юли 2012 г. на президента на Република България, за членове на КЗД са назначени:

Парламентарна квота[13]
  • Ана Владимирова Страшимирова, председател (по предложение на ПГ на ПП „ГЕРБ“)
  • Баки Хасанов Хюсеинов, зам. председател (по предложение на ПГ на „Коалиция за България“)
  • Атанас Георгиев Мусорлиев (по предложение на ПГ на ПП „Атака“)
  • Кемал Еюп Адил (по предложение на ПГ на ПП „Движение за права и свободи“)
  • Сабри Салиев Ахмедов (по предложение на ПГ на ПП „ГЕРБ“)
Президентска квота
  • Ивайло Стефанов Савов[14]
  • Златина Манолова Касърова-Дукова[15]
  • София Кирилова Йовчева[16]
  • Лало Пацев Каменов[17]

Регионални представителства[редактиране | edit source]

Освен централния си офис в София, КЗД има и регионални представителства в Бургас, Варна, Велико Търново, Видин, Враца, Габрово, Добрич, Кърджали, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Пловдив, Разград, Русе, Силистра, Сливен, Стара Загора, Шумен.[18]

Противоречия, критики и случаи от обществен интерес[редактиране | edit source]

  • През 2009 г. КЗД налага глоба на столичния кмет Бойко Борисов по жалба на група социалисти от Бургас, заради негово изказване, в което твърди, че „Всички в БСП са без морал“. Решението за паричната санкция е прието след отказа на Борисов да се извини на засегнатите, както му предписва Комисията.[19][20]
  • През 2010 г. КЗД налага глоба на игумена на Троянския манастир епископ Теодосий за това, че през 2008 г. е изгонил хора с увреждания от светата обител и ги е обявил за „грешници“ и „прокълнати“.[21][22][23] Скоро след това игуменът е освободен от Светия Синод на Българската православна църква, „заради много затруднения, с които не се справя“.[24]
  • През 2011 г. КЗД налага безпрецедентна до този момент глоба в размер на 21 950 лв. на Българска телекомуникационна компания (Виваком) за съкращения на персонал, извършени при дискриминационен подбор на служителите по възраст — през юни 2009 г. всички сътрудници по продажбите в БТК центровете и в отделите „Продажби“ в цялата страна на възраст над 30 години са поканени на работна среща за обсъждане на текущи въпроси, включително и резултатите на компанията. На тези срещи на всички присъстващи е било обяснено, че работодателят желае да подмени персонала си с по-млад, независимо от професионалните и личностни качества на дългогодишни негови служители. Представителите на отдел „Човешки ресурси“ връчили на всички заповеди за прекратяване на трудовото им правоотношение по инициатива на работодателя срещу предложено обезщетение.[25]
  • С решение от март 2012 г. КЗД установява тормоз и подбуждане към дискриминация в действия на популярния телевизионен водещ Юлиан Вучков като автор и водещ на предаването „Времена и нрави“ в ефира на телевизия „Канал 3“. Наложена му е глоба в размер на 250 лв.[26][27] Решението на КЗД е по повод изказвания на Вучков в предаване от 8 февруари 2011 г., в което гост е действащият премиер на България Бойко Борисов. В рамките на предаването Вучков засяга множество разнообразни теми, сред които и видимостта на ЛГБТ хората в обществото. Тази част от разговора той определя тематично като въпрос за „възхвала[та] на извратеностите“ и коментира критично европейските политики за равното третиране: „Да не говорим за това... възхвала на извратеностите. Аз знам за Европейския съюз, той е много деликатен тоя Европейски съюз, нали. Може да говориш против тия, които са нормалните мъже, нали, мъжаги дето се казва. Може да ги направиш на пестил, но не можеш да кажеш нито една дума за един гей, защото може да те осъдят. Да са живи и здрави гейовете — да работят, но те не могат да манифестират своята гейовщина по гаден начин. А това е вече в много телевизии, в много програми, в много концертни зали. Бойко, недей подценява това нещо. Това е атмосферата на нашия живот.“[28][29][30] Борисов се включва в темата с твърдението, че членовете на ПП „ГЕРБ“ са „нормални“: „Слава Богу, още сме нормални. Така да продължиме, да не е на стари години да се окалпазаниме“.[28][31][29] Вучков обжалва решението,[32] което е отменено от Административен съд София–град с решение от 22.06.2012 г.[33]
  • През 2012 г. Синдикалната федерация на служителите в Министерство на вътрешните работи (СФСМВР) подава пред КЗД жалба срещу министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов по повод това, че служителите в МВР не получават допълнителни възнаграждения за работа в празнични дни, работа през нощта, както и за времето на разположение. Жалбата пред Комисията идва след препоръка на Омбудсмана на Република България за предприемане на действия, целящи нормативно регламентиране на полагания от служителите на МВР труд. Първото заседание е насрочено за 19 март.[34]
  • През 2012 г. първият състав на Комисията за защита от дискриминация е сменен с нов,[35] след като с две години е просрочено освобождаването на първоначалните членове от мандата им, който де юре приключил през 2010 г. Забавянето се дължи на липсата на инициатива по избора на нови членове от страна на парламента. За председател е назначена Ана Страшимирова от ПП ГЕРБ. Скоро след смяната на състава част от бившите вече членове на Комисията посочват избора на новия състав за незаконосъобразен, тъй като са нарушени няколко отрицателни процесуални предпоставки за назначаването на част от членовете.[36]
  • Два месеца след встъпването си в длъжност през 2012 г. вторият персонален състав в историята на КЗД гласува раздаването на бонуси, спестени от фонд „Работна заплата“. Деветимата членове получават по една цяла заплата допълнително или общо 27 000 лв. Бонуси получават и шефовете на дирекции, както и служителите в администрацията.[37][38] След изнасянето на информацията в медиите членовете на Комисията решават да върнат бонусите, за да сложат край на негативното отношение към институцията. Според председателката Страшимирова скандалът е провокиран от бивши членове на комисията и това се случва точно в момент, когато предстои да бъде гласуван бюджетът за следващата година, за който финансовият министър Симеон Дянков предлага да бъде намален с 500 000 лв., с което ще падне на 1 380 000 лв.[39][40] Бившият член на Комисията, Анели Чобанова, заявява пред медии, че през първите пет месеца от встъпването си в длъжност първоначалният състав на КЗД е работил без заплати, а след освобождаването им тя не е получила обезщетения за неизползван платен годишен отпуск в размер на 10 000 лв.[41]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в Закон за защита от дискриминация (ЗЗДискр), чл. 40.
  2. Официална уебстраница на КЗД, раздел „Добре дошли“.
  3. ((en))  Need help? European Commission Justice page. // European Commission. Посетен на 24.10.2012. All EU countries are required, according to the EU's Racial Equality Directive of 2000, to designate "National Equality Bodies" for the promotion of equal treatment.
  4. Сборник практика на Комисията за защита от дискриминация (PDF). // КЗД, 2008. Посетен на 2012-03-22.
  5. Илиева, М. (2009). Практика на Върховния административен съд и Административен съд София-град по закона за защита от дискриминация. София: Изд. „Сиби“, ISBN 9789547305700
  6. Годишен отчет на КЗД за 2010 г. (PDF). // КЗД, 2011. Посетен на 2012-01-23.
  7. Директива 2000/43/ЕС, (чл. 13); Директива 2002/73/ЕС, (чл. 8а); Директива 2004/113/ЕО, (чл. 12); Директива 2006/54/ЕО, (чл. 20).
  8. ((en)) Конвенция на ООН за правата на хората с увреждания, подписана от България и ратифицирана от ЕС.
  9. Приети от Общото събрание на ООН на 20.12.1993 г. като Резолюция 48/134 (A/RES/48/134).
  10. ((en)) Препоръка N°2 на ЕКРН.
  11. ((bg))  Доклад на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за отмяна на Закона за защита от дискриминация, № 254–01–88. // Народно събрание на България, 11.10.2012. Посетен на 04.03.2013.
  12. а б Годишен отчет на КЗД за 2009 г. (PDF/DOC). // КЗД, 2010. Посетен на 2012-01-23.
  13. Гласувано на 374 заседание на 41-то Народно събрание на 12 юли 2012 г.
  14. Указ на президента на Република България № 272/13.07.2012 г. (ДВ, бр. 55, 20.07.2012 г.).
  15. Указ на президента на Република България № 273/13.07.2012 г. (ДВ, бр. 55, 20.07.2012 г.).
  16. Указ на президента на Република България № 274/13.07.2012 г. (ДВ, бр. 55, 20.07.2012 г.).
  17. Указ на президента на Република България № 275/13.07.2012 г. (ДВ, бр. 55, 20.07.2012 г.).
  18. Регионални представители на КЗД. // КЗД. Посетен на 01.10.2012.
  19. КЗД: Борисов да се извини за изказването "всички в БСП са без морал" (HTML). // www.Mediapool.bg, 2008. Посетен на 2012-03-19.
  20. Бойко Борисов: "Всички в БСП са без морал" (HTML). // www.Dnevnik.bg, 2009. Посетен на 2012-03-19.
  21. Игуменът на Троянския манастир осъден за дискриминация (HTML). // www.Vesti.bg, 2010. Посетен на 2012-03-19.
  22. За първи път осъдиха духовник за дискриминация (HTML). // www.DarikNews.bg, 2010. Посетен на 2012-03-19.
  23. След Теодосий съдя и държавата, забранява ми да се женя (HTML). // www.24chasa.bg, 2010. Посетен на 2012-03-19.
  24. Светият синод уволни игумена на Троянския манастир (HTML). // www.DarikNews.bg, 2010. Посетен на 2012-03-19.
  25. БТК глобена с 22 000 лева за дискриминационни уволнения (HTML). // www.Mediapool.bg, 2011. Посетен на 2012-03-19.
  26. „Юлиан Вучков глобен за хомофобия“, www.Stalik.WordPress.com, http://stalik.wordpress.com/2012/03/13/iulian-vuchkov-osyden-za-homofobia/, посетен 18.03.2012, "С глоба от 250 лв. осъмна ден преди националния празник известният български телевизионен водещ и публицист Юлиан Вучков, често наричан „професор Вучков”, макар да не притежава това звание. Административното наказание идва от Комисията за защита от дискриминация (КЗД), а причината — хомофобските изказвания на Вучков в ефира на предаването му в телевизия „Канал 3” от 8 февруари 2011 г. Тогава гост в студиото на „Времена и нрави” бе премиерът Бойко Борисов." 
  27. „Проф. Вучков глобен заради "гейовщината по гаден начин"“, www.Dnes.bg, http://www.dnes.bg/obshtestvo/2012/03/13/prof-vuchkov-globen-zaradi-geiovshtinata-po-gaden-nachin.153736, посетен 18.03.2012 
  28. а б „Гост на проф. Юлиан Вучков е премиерът Бойко Борисов“, www.Kanal3.bg, http://kanal3.bg/?v=2299, посетен 14.01.2012, "Тема на предаването „Времена и нрави” е: "Правителството на ГЕРБ и 20-годишният преход". Двамата обсъдиха наболели теми в политиката и обществото, не подминаха и спорта, а дори се оказа, че имат едно мнение за чалгата." 
  29. а б „Борисов към Вучков: Извинявайте, че ви прекъсвам“, www.Trud.com, http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=774315, посетен 14.01.2012 
  30. „Гейове скочиха на проф. Вучков, съдят го“, www.PlovdivMedia.com, http://www.plovdivmedia.com/40316.html, посетен 14.01.2012 
  31. „Когато проф. Вучков говори, Бойко Борисов мълчи“, www.Marica.bg, http://marica.bg/show.php?id=45399, посетен 14.01.2012, "Професор Юлиан Вучков, освен че надприказва премиера Бойко Борисов по време на двучасовото интервю по Канал 3, което проведе с него във вторник вечерта, се опитваше и да го поучава. През 80% от времето на интервюто говореше самият Вучков, а в останалите 20% - премиерът." 
  32. "Глобиха Вучков за антигей коментар", Monitor.bg, http://www.monitor.bg/article?id=330239, посетен 19.03.2012 
  33. Решение № 3451 / 2012 г. на Административен съд София-град
  34. Първо заседание срещу Цветанов за дискриминация спрямо служители (HTML). // www.Fakti.bg, 2012. Посетен на 2012-03-19.
  35. Колева, Юлиана. Парламентът обнови състава на комисията срещу дискриминацията. // www.Dnevnik.bg, 12.07.2012. Посетен на 28.11.2012.
  36. Анели Чобанова: Изборът на новата комисия срещу дискриминация е незаконосъобразен. // 20.08.2012. Посетен на 28.11.2012.
  37. 70 000 лева бонуси в Комисията за защита от дискриминацията. // www.NovaNews.bg, 27.11.2012. Посетен на 28.11.2012.
  38. Новият състав на Комисията по дискриминация вече получи бонуси. // www.Dnevnik.bg, 27.11.2012. Посетен на 28.11.2012.
  39. След като се разбра, че са си раздали бонуси, от КЗД обявиха, че ще ги върнат. // www.MediaPool.bg, 28.11.2012. Посетен на 28.11.2012.
  40. В КЗД връщат средно по 3000 лв. бонуси. // www.bTVNews.bg, 10.12.2012. Посетен на 11.12.2012.
  41. В комисията за защита от дискриминация си раздали премии за хиляди. // www.Trud.bg. Посетен на 28.11.2012.

Външни препратки[редактиране | edit source]