Комитат

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Комитат.

Комитат e наименование на административна териториална единица, управлявана от Комит, използвана в различни държави през различни епохи, включително в България през IX век. Произхожда от титлата comes, носена от висши сановници и от командири на областни военни контингенти в късната Римска империя, Карл Велики я възприема от Византия за своя двор, където тя започва да се произнася и като Конт - Граф. Респективно Комитатът става County - Графство.

Примери[редактиране | edit source]

В Унгария[редактиране | edit source]

Комитатите са традиционни за Унгария в периода от XI до XIX век административни единици.[1] Названието комитат се е запазило в този смисъл и до ден днешен.[2] В международната литература то е синоним на медие (унг.: megye) - окръзите, на които е разделена съвременна Унгария.

В средновековна България[редактиране | edit source]

Наличието на комитати или на комити в България през ранното Средновековие е засвидетелствано в историческите извори за времето на владетелите Пресиан, Борис I, Симеон и Петър I (IX-X век). Става дума за чуждестранни (гръцки, латински, арабски) източници, които може би не използват оригиналното название на областите в България.[3] В „Закон за съдене на хората“, правен документ от разглеждания период, се говори за „земи“, а не за „комитати“.[4]

Българските „комитати“ се споменават в западни хроники от втората половина на IX в., в които се разказва за бунт на болярите от десет комитата срещу княз Борис I, избухнал през 866 г. като реакция срещу покръстването:[5][6][7]

... Българският крал (rex), който в предната година по вдъхновение божие, а също по внушение от личби и бедствия в народа на царството му бе намислил да стане християнин, прие светото кръщение. Недоволни от това, болярите възбунтували народа против него, за да го убият. И тъй всички, колкото бяха в десетте комитата, събрали се около двореца му...

Бертински летописи[8]

Първите комитати създадени според Живко Жеков от кан Омуртаг[9]

Колко точно на брой са комитатите по времето на Борис е трудно да се определи, но се приема, че те не са много повече от десет.[10] Въпросът кога и как са формирани комитатите е също обект на научни дискусии. Предполага се, че те са елемент от централизираната административна уредба, която през IX век окончателно измества от власт местните славянски князе.[4][11] Канът (впоследствие царят) определя управителите на комитатите (комитите) и чрез тях си осигурява по-голям контрол върху отделните области на държавата.[11] Спорно е при кой владетел става промяната. Известно е, че реформите в управлението на българската държава са започнати от Крум. Теорията на Иван Венедиков, че първият български комитат е с център Средец (днешна София) и е създаден от Крум, е оспорвана. Критиците ѝ се придържат към схващането, че първите комитати са образувани при Омуртаг в северозападните и североизточните български територии в отговор на политическите предизвикателства в тези региони: бунтове на славяните на северозапад и голям брой заселени на североизток византийски пленници[12].

Един от историческите извори, споменаващи комити и комитати, е разказът на архиепископ Теофилакт Охридски (живял през XI-XII век) за Петнадесетте тивериополски мъченици[13][11]. Теофилакт описва как българският комит Таридин пренася по нареждане на своя господар (Борис I) мощите на трима от светците (Тимотей, Комасий и Евсевий) в църквата в средището на областта си Брегалница.[14][11] От това и други сведения се извежда предположението, че административната и църковната организация в държавата на княз Борис и наследниците му са тясно свързани, като към задълженията на комитите спадат построяването на школи за свещеници и пренасянето на реликви.[14][11] Подобно на Таридин постъпва и неговият наследник комит Дристър, който по заповед на цар Симеон I пренася в Брегалнишката църква мощите на струмишките светци Сократ и Теодор.[15] Комит Дристър участва в присъединяването на Егейска Македония към България, което се потвърждава от Наръшкия надпис.[14][11] Друг известен комит е Домета, който е управител на областта Кутмичевица при Борис I.[14][11] Освен комитите представители на централната власт през IX-Х век са и тарканите (висши военни). Правораздаването е поверено на съдии, обособени от комитите.[4]

Вижте също[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Fügeti E., Komitat в LMA
  2. Bak J., Komitat в LGS
  3. Сравн. с Петър (дипломат): Титлата
  4. а б в Ангелов, 1971, стр. 247-248
  5. Единственото познато споменаване на комит или комитат в историческите извори, което може да бъде отнесено до първата половина на IX век, принадлежи на Лъв Граматик (Хронография, ГИБИ, т. V, стр. 156, вж. също Жеков, 2007, стр. 254). Българските управници на завладените отвъд Сава в Панония земи се споменават в Аналите на Айнхард (827 г., Einhardi Annales), като recteurs, а не comites (вж. Василевски, 1971, стр. 48 и ЛИБИ, т. II, стр. 42).
  6. Василевски, 1997, стр. 48-49
  7. ЛИБИ, т. II, стр. 287
  8. Превод на В. Златарски, История, I, 2, стр. 69-70
  9. Жеков, 2007, стр. 254-305 и карта 11, стр. 389
  10. Василевски, 1997, стр. 53
  11. а б в г д е ж Историја на македонскиот народ, 2000, стр. 321-322, 327-328
  12. Жеков, 2007, стр. 254
  13. „Martyrium ss. quindecim martyrium qui imperane impio Juliano Apostata Tiberiopoli quae Strumitza Bulgarice dicitur passi sunt“ („Мъченичество на светите славни 15 свещеномъченици, пострадали в Тивериопол, именуван на български Струмица, в царуването на злочестия Юлиан Апостат“)
  14. а б в г Василевски, 1997, стр. 51-52
  15. Иванов, 1931, стр. 19