Комитопули

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Династия на Комитопулите
Самуил (997–6 октомври 1014)
Гавраил Радомир (1014-1015)
Иван Владислав (1015-1018)
Пресиян II (1018)
Петър II Делян (1040-1041)[1]
Петър III (Константин Бодин) (1072)[2]
Територията на България по време на Комитопулите (ок. 1000 г. сл.н.е.)
Територията на България по време на цар Самуил Комитопул (упр. 997-1014)
Територията на България ок. 1045 г. като тема.

Комитопули (на византийски гръцки: Κομητόπουλοι, Komitopuloï или Komitopuli, от гръцкото κομιτοπούλος- син на комита) са наречени синовете на управителя на комитат (област) Средец, българският болярин комит Никола.

През 970 г. източната част на България, заедно със столицата Преслав, е окупирана от войските на киевския княз Светослав I изпратен там от Византия с мисия да окупира страната и да я предаде след това на империята, срещу съответните политически дивиденти. Българският цар Борис II прави опит да се споразумее със Светослав, което предизвиква недоволството на византийците. През 971 император Йоан I Цимисхи изпраща войски и прогонва Светослав на север от Дунав, като пленява цар Борис II. Относително независими остават само западните български райони, незасегнати от руското нашествие и последвалата византийска анексия. Там като независими български владетели се установили синовете на комит Никола - братята Давид, Мойсей, Арон и Самуил. Родът на комитопулите вероятно е арменски по произход, но принадлежал към представителите на българското болярство.

След 971 г., когато император Йоан Цимисхи завладял Източна България, владенията на комитопутлите започнали да привличат онези български боляри, които желаели да продължи борбата срещу Византия. При комитопулите се установил и Преславският патриарх Дамян, който по този начин показал, че независимите български земи за продължители на държавната и църковна традиция на Преславска България. Опрени на тази традиция и на многобройния слой все още лично свободни селяни в планинските области на Западна и Югозападна България, четиримата комитопули започнали борба срещу Византия. Четиримата братя комитопули управлявали съвместно свободните западнобългарски земи, като всеки един от тях имал свое седалище и свой сектор от фронта с Византия. Най-възрастният - Давид, бил в Костурско и Преспанско, вторият - Мойсей, - в Струмишко, третият - Арон, - в Софийско, четвъртият - Самуил, - вероятно във Видинско.

До 976 година комитопулите укрепвали своята власт в областта от Видин до Южна Македония, възстановили дипломатическите контакти на българската държава с германския император Отон I и се готвили за голямо настъпление срещу Византия. Благоприятният момент за това настъпил в годината на смъртта на император Йоан Цимисхи (976 г.). Неговият приемник император Василий II се изправил пред сериозни вътрешни проблеми и нямал сили да спре започналото българско настъпление. Чрез бързи военни действия българите постигнали освобождаване на Северна България от византийска власт, но Тракия останала под контрола на империята. Войските на Мойсей и Давид напредвали на юг към Тесалия и на югоизток към Сяр. В хода на военните операции двамата по-възрастни комитопули намерили своята гибел. Арон от своя страна се поддал на интригите на византийската дипломация и се опитал с византийска помощ да стане едноличен владетел на българските земи. Заговорът му бил разкрит от брат му Самуил. Според нравите на времето Арон и целият му род били наказани със смърт в областта Разметаница (около гр. Дупница). Пощаден бил само Ароновият син, бъдещият български цар Иван Владислав. Тези събития са предпоставка за бъдещото еднолично управление на Самуил. През 997 г., след смъртта на цар Роман и отмирането на Крумовата династия, Самуил е провъзгласен за цар, с което се поставя началото на краткото управление на владетелите от династията на комитопулите, управлявала до 1018 година.

Комитопули

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Обявен за цар при въстание срещу Византийското владичество
  2. Обявен за цар при въстание срещу Византийското владичество