Комод

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за римския император. За вида скрин вижте Комод (мебел).

Комод
'18-ти император на Римската империя'
Commodus Musei Capitolini MC1120.jpg
Комод като Херкулес, Капитолийски музеи
Лични данни
Управление 177 – 17 март 180 г.
Марк Аврелий);
18 март 180 – 31 декември 192 г. (сам)
Пълно име Марк Аврелий Комод Антонин Август
(от рождение до 166 г.);
Цезар Луций Аврелий Комод (166 до 176);
Цезар Луций Аврелий Комод Август (176 до 180);
Цезар Луций Аврелий Комод Антонин Август (180);
Цезар Марк Аврелий Комод Антонин Август (180 до 191);
Цезар Луций Елий Аврелий Комод Август (191 до смъртта си)
Роден 31 август 161 г.
Ланувиум
Починал 31 декември, 192 г.
Рим, Италия
Предшественик Марк Аврелий
Наследник Пертинакс
Семейство
Династия Нерво-Антонинова
Баща Марк Аврелий
Майка Фаустина Млада
Брак Брутия Криспина

Марк (или Луций Елий) Аврелий Комод Антонин (на латински: Marcus (Lucius Aelius) Aurelius Commodus Antoninus) е римски император, син на Марк Аврелий. Управлява от 177 до 180 г. съвместно с баща си, а от 180 до 192 г. - като едноличен император.

Комод е последният представител на династията на Антонините и първият император роден през управлението на баща си. Макар неопитен и психически неуравновесен, в първите години управлявал добре, благодарение на своите съветници. Впоследствие надделяла страстта към състезанията, към зрелищата и грижите за държавата били изоставени. Комод е запомнен в историята като императора, който излизал на арената, за да се бие като гладиатор.

Живот и политическа дейност[редактиране | edit source]

Древните историци поставят акцент върху покварената природа на Комод, но често пренебрегват средата в която се е оформил. Комод бил роден в годината когато баща му заел трона и веднага бил предопределен за негов наследник. Майка му Фаустина Младата била известна с лекомислието си, а императорът рядко виждал сина си заради постоянните военни ангажименти.

През 177 г. Комод е обявен за цезар, съимператор и наследник. Въпреки опитите на Марк Аврелий да възпита сина си според своите представи, Комод останал слабо образован, повърхностен и инфантилен, податлив на лошо влияние и скоро се опорочил под въздействие на обкръжението си. Отличавал се с невероятна физика и външен вид, владеел до съвършенство да борави с меч, копие, лък и всякакъв друг вид оръжие. С това достойнствата му се изчерпват.

С идването си на власт през 180 г. Комод много бързо приключил с войната срещу племената по Дунав и веднага се завърнал в Рим. Отказвайки се от експанзионистична политика в други области на империята, правителството на Комод се съгласява на отстъпки и сключва мир с даките и сарматите.

По време на неговото управление имало вълнения в провинциите Германия и Дакия, но те били овладени с помощта на войската. Около 184 г. в северна Британия е проведен демонстративен поход под ръководството на местни легати, но сред войските там избухва неуспешен бунт, след потушаването на който Комод приема прозвището Британски. При Комод е създаден африканският флот.

Популистката му политика направила Комод почитан сред народа, но скоро станало ясно, че неговото управление слага края на епохата на т.нар "петима добри императора". Груб, жесток, поклонник на зрелища, той практически не се занимавал с държавни дела. Годините на неговия принципат се характеризират с огромни разхищения на държавните пари, а провинциалното управление е занемарено, в резултат на което финансите скоро се оказали проблем. Икономическото положение на населението постепенно се влошавало. Конфискацията на имущество на богати граждани само отлагало проблемите и натрупвало враждебност.

Заговорът на Луцила[редактиране | edit source]

В първите години на своето управление (183 г.) императорът станал жертва на опит за убийство, организатор на който били роднини на сестрата на Комод, Ания Луцила. Пратили при императора убиец, който обаче издал своето намерение, като заявил на Комод: "Ето, какво ти изпраща Сенатът" и в този момент бил хванат от преторианците. Всички заговорници били убити, а Луцила изпратена на остров Капри, където починала след няколко години.

След този случай Комод станал много подозрителен и тираничен, започнал панически да се бои от заговори и за всяко малко свое подозрение отсъждал смърт. Най-вече намразил Сената, считайки го за основния си враг. Своята жена Брутия Криспина убил, след като я уличил в прелюбодеяние.

Порядки и наклонности[редактиране | edit source]

При възкачването си на трона, деветнадесетгодишният император се интересувал предимно от развлечения. Той превърнал двора на Палатин в средище на изтънчен разврат и необуздан разкош; за разлика от разумните си предшественици, Комод не познавал задръжки и мярка. В неговия харем имало няколкостотин жени и също толкова млади момченца. Според думите на съвременниците му, той изпробвал всички начини за разврат. Сред неговите пристрастия били носенето на женски дрехи и играта на лекар с препариране на живи хора (известният доктор Гален е бил сред приближените на императора).

Монета пропагандираща щедростта на Комод към народа

Комод обожавал да влиза в ролята на гладиатор, въпреки че стъпването на свободни хора на гладиаторската арена се считало за безчестие (лат. infamia). Добре знаел този занаят и владеел меча. При това не се стеснявал да излага на показ своите таланти. Считайки се за въплъщение на Херкулес, облечен в лъвска кожа, пред очите на поданиците си се биел на арената и убивал диви животни. Понякога излизал с боздуган в ръка, с който размазвал главите на слепи и недъгави хора. От специална платформа убил 100 лъва с копия, без да пропусне нито веднъж, пронизал слон с помощта на дълга пика, безпогрешно улучвал диви зверове с лъка си. Провел 735 битки, както за собствено удоволствие, така и за забавление на тълпите — за пръв и последен път обикновените хора прииждали от всички краища на световната империя, за да бъдат свидетели на небивалото зрелище.

Комод изисквал да бъде обожествяван и приемал високопарни титли. Обявил се за нов Ромул, основателя на града Рим, който преименувал в "Колония на Комод" (Colonia Lucia Annia Commodiana) (192 г.). Бил поклонник на източните култове. На главата си носил изображение на бог Анубис. Участвал в самоизтезателни религиозни ритуали.

Отъждествявал се с Херкулес и изисквал от Сената да го наричат не Комод, син на Аврелий, а Херкулес, син на Юпитер. По негово настояване месец август започнал да се нарича "комодски", а септември — "херкулес", октомври — "непобедим", ноември — "преодоляващ", а декември — "амазонски". Сенатът не възразявал и удовлетворявал всички приумици на императора.

Денарий на Комод. Надписа на обратната страна гласи: Римски Херкулес

В края на управлението си съвсем загубил разсъдък, отрекъл се от образа на Херкулес и приел името на наскоро починал гладиатор, негов личен любовник. Дори се преселил в гладиаторска школа.

Политически интриги[редактиране | edit source]

Доколкото императорът живеел във въображаем свят и имал специфична представа за реалността, решенията по държавните въпроси били в ръцете на неговите фаворити. В началото влияние на императора оказвал неговият адютант и любовник Саотер, но той бил скоро убит. Следващите три години на управлението влияел съпрефектът на преторианците Тигидий Пирен. Той бил особено непопулярен сред британските легиони, които в края на краищата поискали от императора да махне всесилния сановник. Пирен бил обвинен в намерение да заеме трона и по заповед на Комод, той, жена му и децата били убити от преторианците. След този случай Комод си направил необходимите изводи и командирите на преторианците започнали да се сменят с главозамайваща бързина. Така длъжността загубила своето значение. На императора вече влияел освободеният роб Клеандър, който получил изключителната титла «кинжал» (лат. a pugione). При него разцъфтяла невиждана корупция. Масово се търгували постове, провинции и съдебни решения. За една година той успял да продаде титлата консул 25 пъти.

Безотговорните действия на Комод и приближените му предизвикали недоволството на народа. Ветеранът Матерн от Галия оглавил бунтовническа войска от дезертьори, роби и бедняци, превземал и ограбвал градове, освобождавал затворници. Войската на Матерн била разбита от крупни части на редовната войска (187 г.), а самият той бил заловен и екзекутиран при опита си да се добере до Рим и да убие императора.

Сестерция издавана след успешното потушаване на бунта в Британия през 184 г.

През 190 г. противници на Клеандър предизвикали недостиг на продоволствия в столицата, което довело до вълнения. Клеандър опитал да използва преторианската гвардия, за да ги потуши и тогава освирепелият от глад народ обкръжил императорския дворец и поискал смъртта му. Комод, без да се колебае, изпълнил искането на народа.

Преторианците били по-разпуснати от всякога, недисциплинирани, нелоялни и арогантни, те лесно получавали увеличения на заплатите и премии от слабохарактерния император. В последните години на управлението на Комод преторианският префект Квинт Емилий Лет се ползвал с абсолютна власт. Той не искал да последва съдбата на тези преди него.

Смърт[редактиране | edit source]

Комод се канел да отпразнува своето встъпване на поста консул на 1 януари 193 г. и искал да се появи на церемонията в гладиаторски вид. Този негов план така и не се осъществил. Новият преториански префект Квинт Емилий Лет, любовницата на императора Марция и придворният Еклект взели решение да се отърват от неадекватния император, след като разбрали, че имената им са включени в списък за предстоящо екзекутиране. Градският префект Пертинакс се присъединил към заговора в замяна на обещанието, че ще бъде следващият император. Марция дала на Комод отровно вино. Отровата не дала очаквания ефект и тогава императорът бил задушен в банята от атлета Нарцис, с когото Комод се упражнявал в борба. Това се случило вечерта на 31 декември 192 г.

Сенатът одобрил тази постъпка незабавно, обявявайки Комод за враг на отечеството. Разярените сенатори и тълпата искали да хвърлят тялото му в Тибър, а името му да бъде заличено навсякъде, но Пертинакс не позволил това да се случи. Тялото на Комод било погребано тайно.

Със смъртта на Комод завършило златното време на Римската империя, започнала епоха на нестабилност и упадък на античната средиземноморска цивилизация...

Галерия[редактиране | edit source]

Вижте още[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

  • Olivier Joram Hekster: Commodus. An emperor at the crossroads. Gieben, Amsterdam 2002
  • Eckhard Meyer-Zwiffelhoffer: Ein Visionär auf dem Thron? Kaiser Commodus, Hercules Romanus. In: Klio 88, 2006,
  • Spiedel, M. P. (1993). Commodus the God-Emperor and the Army. Journal of Roman Studies 83