Комплекс „България“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Комплекс „България“ е многофункционална сграда в София, включваща хотелресторант и сладкарница) и концертна зала.

Намира се на булевард „Цар Освободител“ №4, от южната страна на булеварда в участъка между площад „Александър Батенберг“ и улица „Георги Бенковски“.

Сграда[редактиране | edit source]

Сградата е построена като част от инвестиционния портфейл на Чиновническото застрахователно дружество. Тя заема пространството между централната администрация на дружеството и стария Хотел „България“ на ъгъла с улица „Дякон Игнатий“, като в дълбочина достига до улица „Аксаков“.[1] През 1932 е проведен конкурс за архитектурен проект, който е спечелен от архитектите Станчо Белковски и Иван Данчов. Строежът започва през 1935 и завършва на 9 октомври 1937 г., като откриването на комплекса е отбелязано с концерт на Академичния симфоничен оркестър в новата концертна зала.

Сградата на архитектурния комплекс България е смятана за пример за модернизма в българската архитектура в междувоенния период. Проектът е изключително сложен поради съчетаването на няколко различни функции, сложната форма на парцела и необходимостта от вписване между 2-те съществуващи сгради на булевард „Цар Освободител“. Предната фасада е несиметрична, като входът към хотела е изнесен вдясно, а първите 2 етажни нива са обединени от голямата витрина на сладкарницата. Етажните височини на горните етажи следват тези на съседната сграда на Чиновническото застрахователно дружество. Сградата включва и някои сложни от техническа гледна точка елементи - отваряем прозрачен покрив на ресторанта, падащи витрини на сладкарницата и други.[1]

През 1978 комплексът е обявен за архитектурен паметник на културата от национално значение.[1]

Зала „България“[редактиране | edit source]

Първоначално залата има 1470 седящи места, разположени в партерна част, 2 балкона и ложи. По време на Втората световна война при британско-американска бомбардировка на 24 май 1944 г. залата е разрушена заедно с органа и 2-та рояла.

Понастоящем разполага с 2 зали - Голяма зала и Камерна зала. Към 2007 г. в залата концертрират Софийската филхармония и Оркестърът на „Класик ФМ радио“.

Орган[редактиране | edit source]

През 1937 г. в Зала България е монтиран и орган на франкфуртската фирма „Sauer“, разполагал с 4 мануала, 72 регистъра и 6000 тръби. Органът е бил с романтично звучене и електропневматична трактура. Това е най-големият орган, съществувал някога в България, но е разрушен при бомбардировката на 24 май 1944 г.

През 1974 г. е монтиран новият орган на фирмата „Schuke“, Потсдам, разполагащ с 3 мануала, 55 регистъра, механична трактура и 8 Setzer комбинации - най-големият съществуващ днес в България. Спецификата на регистрите и механичната му трактура позволяват достигане до автентичното звучене при изпълнение както на барокова, така и на по-късна музика. Инструментът разполага с швелери за регистрите на мануал (швелверк) и с валце, позволяващо на органиста сам с крак да включва постепенно регистрите (крешендо и декрешендо).

Органът
Шпилтишът
Диспозиция

I мануал (Хауптверк)

II мануал (Швелверк)

III мануал (Позитив)

Педал

  • Bordun 16'
  • Principal 8'
  • Koppel-flote 8'
  • Trichter-pfeife 8'
  • Oktave 4'
  • Spiltzflote 4'
  • Quinte 2 1/2'
  • Oktave 2'
  • Cornett 4 f. ab g
  • Gross-Mixtur 6-7 f.
  • Klein-Mixtur 4 f.
  • Fagott 16'
  • Trompete 8'

Копули:

  • II / I
  • III / I
  • Hotz-principal 8'
  • Spitz-gedackt 8'
  • Viola di Gamba 8'
  • Principal 4'
  • Nachthorn 4'
  • Rohr-nassat 2 2/3'
  • Oktave 2'
  • Feldpfeife 2'
  • Terz 1 3/5'
  • Spitzquinte 1 1/3'
  • Septime 1 1/7'
  • Sifflote 1'
  • Mixtur 5 f.
  • Cymbel 3f.
  • Dulcian 16'
  • Hautbois 8'
  • Schalmei 4'
  • Тремулант

Копули:

  • III / II
  • Holz-gedackt 8'
  • Quinta-dena 8'
  • Principal 4'
  • Rohrflote 4'
  • Dilzflote 4'
  • Sesqui-altera 2 f.
  • Gemshorn 2'
  • Quinte 1 1/3'
  • Oktave 1'
  • Scharff 4 f.
  • Vox humana 8'
  • Тремулант
  • Principal 16'
  • Subbass 16'
  • Quinte 10 2/3'
  • Oktave 8'
  • Bassflote 8'
  • Bass Aliquote 4 f.
  • Oktave 4'
  • Pommer 4'
  • Flachflote 2'
  • Hintersalz 4-5 f.
  • Mixtur 4 f.
  • Posaune 16'
  • Trompete 8'
  • Feld-trompete 4'

Копули:

  • I / П
  • II / П
  • III / П

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в Стоилова, Любинка. Малко история за комплекс "България", представена през погледа на един изследовател на модерната архитектура. // stroitelstvo.bg, 2007. Посетен на 18 декември 2007.

Външни препратки[редактиране | edit source]