Комрат

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Град
Комрат
Komrat
Държава Молдова
Район Гагаузия
Координати 46°18′01″ с. ш. 28°39′26″ и. д. / 46.300278° с. ш. 28.657222° и. д.
Град от 1789
Климат Умерено континентален
Население 23 429 души (2004)
Часова зона UTC+2, през лятото UTC+3
Телефонен код +373 298
Пощенски код MD-3800

Комрат (Молдова)
Red pog.png
Комрат
Карта на града

Комрат (на молдовски:Comrat) е град в Република Молдова, разположен на река Ялпуг. Комрат е столица на Гагаузката автономия.

Съдържание

История [редактиране]

Комрат e основан през 1789 година. Жителите на селището са българи преселници от Османската империя. Това е второто по големина и значение българско селище в Бесарабия след Болград. През 1852 г. е построена голяма и красива църква св. Йоан Предтеча. След Кримската война Бесарабия е разделена между Руската империя и Молдовската княжество (васално на Османската империя) Комрат е главното селище на българите в Руската империя, то е търговски, административен и образователен център. През Комрат по различни поводи са били Г. С. Раковски, Христо Ботев и др. В града е работил българския учител Павел Калянджи от Лясковец, които е полагал усилия да превърна комратското реално училище в българска гимназия подобна на тази в Болград. В същото училище две години е учил Александър Т. Балан. В През 1906 селяните от Комрат Бендерски уезд започват борба за разделяне на помешчикските земи, арестуват чиновниците от местната администрация и провъзгласяват Комратската република, която просъществува само 5 дни. Въстанието е жестоко потушено от царските войски. Голяма част от населението на Комрат и околните села са туркоезични българи, наричани гагаузи. Поради откъснатостта на това население от метрополията българското самосъзнание постепенно избледнява. В междувоенния период, когато Бесарабия е в границите на Румъния и особено след втората светована война в рамките на СССР сред гагаузите целенасочено се пропагандира народностна принадлежност различна от българската в резултат на което в края на 80-те, гагаузите заявяват себе си като самостоятелен политически и национален субект със столица град Комрат. През 1957 година Комрат получава статут на град. По време на Молдавската Съветска Социалистическа Република в града са построени маслодайни, винзавод, завод за железобетонни изделия, както и предприятие за килими с молдовски национални мотиви. В момента Комрат е бързо развиващ се град с мултиетнично население. Основният език на общуването е руски, ползват се също румънски и гагаузки. Българското присъствие е осезаемо, но процесите на диференцияция между гагаузи и българи са необратими. Градът е транспортен възел, административен, търговски и образователен център в южна Молдова. Въпреки развитието, Комрат може да се посочи като най-изостаналия и беден район на Европа.

Население [редактиране]

Население на града
Година 1877 1989 1991 1996 2004 2006
Население 4 935 25 800 27 500 27 400 23 429 22 369
Източник: [1]

Етнически състав [редактиране]

Личности [редактиране]

Побратимени градове [редактиране]

Източници [редактиране]

  1. От тях 2670 мъже и 2265 жени. Виж - Новаков, Савелий З. Социально-экономическое развитие болгарских и гагаузких сел Южной Бессарабии (1857-1918), Chişinău 2004, с. 235.

Външни препратки [редактиране]

Портал
Портал „Молдова“ съдържа статии свързани с Молдова.
Можете да се включите към Уикипроект „Молдова“.