Комрат

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Комрат
— Град —
Комрат (Молдова)
Red pog.png
Комрат
Страна Флаг на Молдова Молдова
Автономна единица Гагаузия
Население (2004) 23 429 души
Пощенски код MD-3800
Телефонен код +373 298
Комрат в Общомедия

Карта на града

Комра̀т (на молдовски: Comrat) е град в Република Молдова, разположен на река Ялпуг. Комрат е столица на Гагаузката автономия.

История[редактиране | edit source]

Комрат e основан през 1789 година. Жителите на селището са българи преселници от Османската империя. Това е второто по големина и значение българско селище в Бесарабия след Болград. През 1852 г. е построена голяма и красива църква св. Йоан Предтеча. След Кримската война Бесарабия е разделена между Руската империя и Молдовската княжество (васално на Османската империя) Комрат е главното селище на българите в Руската империя, то е търговски, административен и образователен център. През Комрат по различни поводи са били Г. С. Раковски, Христо Ботев и др. През 60-те години в града е работи българският учител Павел Калянджи, по чиято инициатива е създадено Комратско централно училище по подобие на Болградското.[1] В същото училище две години е учил Александър Т. Балан. В През 1906 селяните от Комрат Бендерски уезд започват борба за разделяне на помешчикските земи, арестуват чиновниците от местната администрация и провъзгласяват Комратската република, която просъществува само 5 дни. Въстанието е жестоко потушено от царските войски.

Голяма част от населението на Комрат и околните села са туркоезични българи, наричани гагаузи. Поради откъснатостта на това население от метрополията българското самосъзнание постепенно избледнява. В междувоенния период, когато Бесарабия е в границите на Румъния и особено след втората светована война в рамките на СССР сред гагаузите целенасочено се пропагандира народностна принадлежност различна от българската в резултат на което в края на 80-те, гагаузите заявяват себе си като самостоятелен политически и национален субект със столица град Комрат.

През 1957 година Комрат получава статут на град. По време на Молдавската Съветска Социалистическа Република в града са построени маслодайни, винзавод, завод за железобетонни изделия, както и предприятие за килими с молдовски национални мотиви. В момента Комрат е бързо развиващ се град с мултиетнично население. Основният език на общуването е руски, ползват се също румънски и гагаузки. Българското присъствие е осезаемо, но процесите на диференцияция между гагаузи и българи са необратими. Градът е транспортен възел, административен, търговски и образователен център в южна Молдова. Въпреки развитието, Комрат може да се посочи като най-изостаналия и беден район на Европа.

Население[редактиране | edit source]

Население на града
Година 1877 1989 1991 1996 2004 2006
Население 4 935 25 800 27 500 27 400 23 429 22 369
Източник: [2]

Етнически състав[редактиране | edit source]

Личности[редактиране | edit source]

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Дойнов, Стефан. Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751-1878). София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2005. ISBN 954-322-019-0. с. 300-301.
  2. От тях 2670 мъже и 2265 жени. Виж - Новаков, Савелий З. Социально-экономическое развитие болгарских и гагаузких сел Южной Бессарабии (1857-1918), Chişinău 2004, с. 235.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Портал
Портал „Молдова“ съдържа статии свързани с Молдова.
Можете да се включите към Уикипроект „Молдова“.