Комунизъм
Комунизъм (от латински: commùnis, „общ“, „обществен“) е социално и политическо движение, поставящо си за цел създаването на безкласово общество, основано на общата собственост на средствата за производство, свободен достъп до предметите за потребление и премахване на наемния труд.[1]
Според марксистката теория (философско-историческа система с претенции за научност,[2]), комунизмът е етап от историческото развитие, който възниква като неизбежен резултат от развитието на производителните сили, предизвикващо свръхизобилие на материално богатство и даващо възможност за разпределение, основано на нуждите („от всекиго според възможностите, всекиму според потребностите“), и за обществени отношения, базирани на свободното сдружаване на индивидите.[3] Според марксистите социализмът е преходен етап между капитализма и същинския комунизъм. Ленинизмът извежда на преден план въведената още от Маркс и Енгелс концепция за партията-авангард: централизирана организация, която трябва да оглави комунистическата революция и да упражнява цялата политическа власт „в името на работниците“ по време на прехода от капитализъм към социализъм.[4]
Поддръжниците на безвластническия комунизъм се противопоставят на идеята за диктатура на пролетариата и за авангардната роля на комунистическата партия и поддържа незабавното изоставяне на капитализма и преминаване към истинско комунистическо общество. Според тях организацията на комунистическо общество може да се осъществи единствено чрез доброволни споразумения и сътрудничество между свободни хора. За да бъдат възможни те, държавата със своята управляваща класа и репресивен апарат трябва да бъдат унищожени. Те нямат претенциите да прогнозират институциите в комунистическото общество, оставяйки на неговите членове да намерят най-добрите форми за организация, подходящи за конкретните условия.
В съвременен контекст социолози и политически коментатори използват думата „комунизъм“, за да опишат държавите, контролирани от комунистически партии, без значение от политическата и икономическата система, която те прилагат. Редица държави в миналото и днес се наричат комунистически, въпреки че обществено-политическото и икономическото им устройство е далеч от теоретичния модел на комунизма. Така съвременната стопанска система във Виетнам включва принципите на дой мой, в Китай - на „социалистическата пазарна икономика“, а класическият комунизъм в Съветския съюз е определян от редица комунисти като държавен капитализъм. Комунистическата партия управлява България от средата на 40-те до началото на 90-те години на XX в.
Съдържание
|
История [редактиране]
Преди индустриалната революция [редактиране]
Идеологията на комунизма черпи сили от общите нужди на хората, чувството за солидарност и практиките на взаимопомощ помежду им. Според Пьотър Кропоткин отношения и общества, основани на тези принципи, са присъствали в цялата писана история на човечеството и са съществен фактор в неговата еволюция.[5]. Общоприето е схващането, че преди създаването на държавите хората са живеели в безкласови общества. Карл Маркс и Фридрих Енгелс наричат това състояние „първобитен комунизъм“ [6].
През всички етапи на по-късната човешка история са съществували отделни групи хора, които живеели по законите на комунизма – запазвайки общата собственост и братското разпределение на всичко, което имат. Днес наричаме подобни селища и организации комуни. Макар и не под формата на комуни, отношения на самоорганизирана взаимопомощ са се запазвали сред големи групи хора във всички познати общества до възшествието на националната държава.[5]
Комунистически практики са широко прилагани сред последователите на различни религиозни учения. Например сред ранните християни в Йерусалим е съществувала практиката да споделят поравно и справедливо пари и труд помежду си. [7][8] Първите християнски общини са били комуни. Особен принос в развитието на раннохристиянските комуни имат християнските църкви, създадени на Балканския и Италийския полуострови, както и в Мала Азия и Палестина.[9] В началото на новата ера есеите по бреговете на Мъртво море също живеят в комуни.[10] През 5 век движението на Маздак в днешен Иран е описвано като „комунистическо“ заради оспорването на огромните привилегии на аристокрацията и духовенството, критиките към институцията на частната собственост и стремежа към егалитарно общество.[11]
По-късно различни християнски ереси, като тази на богомилите, основават ежедневния си бит на основите на комунистическите схващания. Земята се обработвала общо, общо се отглеждали и децата до определена възраст. Общ бил и дългът за защита на комуната.[12] Вследствие на Просвещението се достига до появата на редица учения, обосноваващи въдворяването на нов обществен ред, носещ все повече от белезите на комунизма. Комунистическите идеи в християнството достигат до Китай в 19 век и оказват влияние върху въстанието на тайпините.[13]
С ренесанса се появяват книгите на Томас Мор (1478 - 1535) – “Утопия” (1516) и на Томазо Кампанела (1568 - 1639) – “Градът на Слънцето”, където комунизмът вече не се нуждае от религиозна обвивка. Жан-Жак Русо обявява частната собственост за причина за социалното неравенство.[14] Франсоа Бабьоф се обявява за „комунитарно общество“ под лозунга „Плодовете са на всички, земята – на никого“.[15]
През 17 век комунистически мисли се забелязват отново в Англия, където пуританската религиозна деноминация, известна като „копачите“, се противопоставя на частната собственост върху земята. [16] Според Едуард Бернщайн някои групи по време на гражданската война в Англия, и специално „копачите“, са практикували чист комунизъм, и че отношението на Оливър Кромуел към тези групи е било противоречиво и дори враждебно. [17] Комунарите (хората, които желаели да живеят в комуни) винаги са били кротки и миролюбиви. Те се стараели да поддържат добри отношения със съседите си и с властта. Управляващите обаче почти винаги се отнасяли враждебно към комуните.[18][19]
Зараждане на организирани комунистически движения [редактиране]
През 19 век се оформят различни групи от хора, които виждат в комунистическото устройство на обществото средство за решаване на социалните проблеми. Идеите им намират поддръжници главно сред пролетариата. През 1864 в Лондон е основана „Международната асоциация на работниците“, известна още като Първи интернационал – сдружение предимно на синдикални активисти от различни организации. Членовете на сдружението следват различни течения на социалистическата мисъл - мутуалисти, марксисти, колективисти, индивидуалисти и др. Докато влиянието на сдружението расте бързо[20], се оформя главното разделение между членовете му – участие в политическите борби или пряко действие срещу държавата и капитала. На конгреса в Хага през 1872 марксистите изключват Бакунин и през 1876, на конгрес във Филаделфия, организацията официално се разпада. Сподвижниците на Бакунин, които са количествено повече, правят опити за възстановяването на интернационала, който през 1922 официално се учредява като Интернационал на анархистките федерации и съществува и до днес. Последователите на Маркс създават в последствие Втори, Трети и Четвърти интернационал.
Идеологически противоречия [редактиране]
Според комунистите, единственият начин да се изгради комунистическо общество е да се преодолее властта и да се отнемат средствата за производство от капиталистите. Според марксистките партии, властта трябвало да се завземе трябвало да се „установи пролетариата като класа-хегемон“, която да осигури планомерното изграждане на комунизма.[21] В рязко противоречие с това, анархистите смятали, че след разрушаването на старата система, трябва централизираната държавна власт да бъде заменена с пряка демокрация[22][23], а обществото да се състои от самоуправляващи се общини – комуни[24]. Така към края на 19 век се оформили двете основни тенденции в комунистическите движения – борба за завземането на институциите на властта и борба за разрушаването им.
Комунистически партии в борба за завземане на властта [редактиране]
Към началото на 20 век в повечето европейски страни различни партии се борят да завземат властта под флага на учението на Маркс. В разгара на Първата световна война, през пролетта на 1917 лявото крило на Руската социалдемократическа работническа партия (РСДРП) формира болшевишката партия, която след Oктомврийската революция за няколко години успява да укрепи властта си в Русия. Водачът на партията Владимир Ленин описва властта ѝ като „диктатура на пролетариата“[25]. Партията превръща контролираните територии на бившата руска империя в нова държава СССР. Декларира в конституцията намерения за въвеждане на „публично комунистическо самоуправление“[26] и установява тоталитаризъм.[27].
През 1919 е създаден Комунистическия интернационал, който „обединява нововъзникналите комунистически партии в различни страни“[28]. Интернационалът (в ролята му на пропагандно оръжие) и имперската политика на СССР разширяват постепенно броя на държавите, построени по съветски модел. През 1949 китайската комунистическа партия побеждава в гражданската война в най-многобройната държава в света – Китай. Към 1980 близо 1/3 от световното население живее в държави, управлявани от марксистки партии.[29] Въпреки общото идеологическо наследство, СССР има остри политически спорове с Китай, Югославия, Румъния и други.
Марксистките партии в Западна Европа след Втората световна война остават на пътя на парламентарната борба за власт.[30]
В началото на 90-те години на 20 век. повечето от управляващите комунистически партии изоставят „съветския“ икономически и политически модел и се възприемат към многопартийния политически модел и пазарната икономика. Към март 2013 г. партии, официално комунистически страни са Куба, Виетнам и Лаос, въпреки че комунистически партии участват в управляващи коалиции и на други страни[31].
„Жертви на комунизма“ [редактиране]
Основна статия: Комунистическите партии са обвинявани в репресии срещу населението на собствените си и чужди държави. Според някои източници, приблизителната оценка на жертвите възлиза на между 85 и 100 милиона души.[32]
Безвластнически комунистически движения [редактиране]
Анархистите участват активно в повечето революционни движения и успяват да наложат безвластнически уклон в редица процеси като мексиканската революция от 1910[33], унгарското въстание от 1956[34]. Но само на отделни места те разполагат с достатъчно влияние, за да организират обществото според безвластническите принципи[35].
По време на френско-пруската война в редица места във Франция, с дейното участие на членове на интернационала, се обявяват „комуни“, от които най-известна е Парижката комуна. Комуната застава заменя държавните органи с органи на самоуправлението и застава в открита борба с правителството на Франция, което е принудено да я унищожи.[36]
По време на Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 г. в района между Малко Търново и Василико се образува т.нар. Странджанска комуна. Функционирането и организацията ѝ се обуславят от анархистичните възгледи на част от ръководството на Одринския революционен окръг и особено на Михаил Герджиков. [37]
В периода 1917-1921 на територията на Руската империя овладяването на Октомврийската революция от партията на болшевиките, потиска зараждащите се идеи за безвластнически комунизъм[38][39], но на определени места те вземат превес. През 1918-1921 в земите на днешна Украйна под защитата на „Революционната въстаническа армия на Украйна“, ръководена от Нестор Махно, съществува Свободната територия, населена от около 7 милиона души[40], организирана на принципа на „свободните съвети“[41]. Друг известен пример за безвластническо комунистическо общество е организацията на живота в Кронщат до завземането му от съветската власт.[42]
По време на гражданската война в Испания анархистите, организирани в CNT организират голяма част от обществения живот, предимно в провинциите Арагон и Кастилия, според принципите на безвластническия комунизъм.[43][44]
От 1994 в Мексико организираните в Сапатистка армия за национално освобождение местни жители практикуват безвластнически комунизъм.[45][46]
Извън организираното комунистическо движение [редактиране]
Общества с комунистически характер са създавани и без участието на организираните работнически движения от 19 век. В историята на християнството са познати редица опити за изграждане на комунистически общности, обикновено намиращи почва сред ересите, неподкрепени от властта.[47][48] Въстанието на Тайпин установява в Китай през 19 век установява общество с типично комунистически черти. [49][50] Кибуците в Израел са добре познат пример за организирани комунални общини под държавна опека[51].
Идеология [редактиране]
Представите за безкласово общество на различните комунистически учения се различават значително. [52] Общо е мнението обаче, че първобитните общества са живели в условия на примитивен комунизъм[53][5] и че комунистическото общество е единственото устойчиво бъдеще пред човечеството.[52][54]
Състоянието на примитивен комунизъм според Енгелс е обусловено от производствените отношения, а разделянето на обществото на класи – от разделението на труда[53]. С излизането на пролетариата на обществената сцена, Енгелс описва комунизма като „учението за условията за освобождение на пролетариата“[55]
Самоопределящите се като комунисти се придържат към различни възгледи, обособени в няколко основни групи. Идеологията на повечето комунистически течения произтича от възгледите на германския философ от 19 век Карл Маркс, но има и немарксистки комунистически групи като анархокомунизма и християнския комунизъм. Най-широко разпространение намира ленинизмът - интерпретация на марксизма, превърнала се с няколкото си разновидности в една от водещите идеологии на 20 век и оказала силно влияние върху световната история през този период.[1]
Марксистки течения [редактиране]
Енгелс разглежда подробно произхода на частната собственост в „Произход на семейството, частната собственост и държавата“. Той, според Енгелс, "довел до възникването на робовладелския строй и на разделението на хората в обществото на бедни и богати, господари и подчинени". В чисто стопанско отношение характерната за първобитния комунизъм общност на благата била заменена с размяната на стоки (търговията) като начин за тяхното придобиване и разпределение. Развитието на търговията породило необходимостта от някаква универсална стока, която да се разменя срещу всички останали. Така се появили парите като всеобщ еквивалент. Постепенно те станали основното средство за разпределение на материалните блага и поради това в по-нататъшното развитие на обществото тяхното притежание станало основно условие за власт, благополучие и престиж.
„Призракът на комунизма“ [редактиране]
В "Манифест на комунистическата партия" Карл Маркс и Фридрих Енгелс говорят за призрака на комунизма, който броди из Европа. Впоследствие държавите следващи марксистка идеология прилагат значителни репресии спрямо своето и чуждото население. Това дава повод за използване на понятието комунизъм в негативен смисъл.
Марксизъм [редактиране]
Както и другите представители на социалистическото движение в средата на 19 век, Карл Маркс и неговия близък съмишленик Фридрих Енгелс се стремят към премахване на капитализма, който смятат за отговорен за експлоатацията на работниците. Докато повечето ранни социалисти смятат, че това ще бъде постигнато чрез дългосрочни обществени реформи, според Маркс и Енгелс единственият път към комунизма е народната революция.
Според марксистите основна характеристика на човешкия живот в класовото общество е отчуждението, а комунизмът би представлявал пълна реализация на човешката свобода.[56] Според концепцията на Маркс свободата е свързана с три основни елемента - агент (трудовият народ), пречка (класовото деление, икономическото неравенство, лъжливото съзнание) и цел (задоволяването на човешките нужди чрез удовлетворителен труд и справедлив дял от произведеното).[57] Маркс и Енгелс вярват, че комунизмът би дал възможност на хората да правят това, което искат, но също така би ги поставил в такива условия и в такива взаимоотношения, че да не искат да експлоатират или да имат нужда от това. Докато при Хегел, оказал силно влияние върху марксизма, историческото развитие към това етично общество се дължи на идеите, в марксизма то следва от материални причини - развитието на средствата за производство.[56]
Според марксистката теория класовата борба и революцията трябва да доведат до победа на пролетариата и установяване на комунистическо общество, в което частната собственост върху средствата за производство е премахната и те принадлежат на обществото като цяло.[58] Самият Карл Маркс не пише подробно за живота при комунизма, давайки само най-общите черти на комунистическото общество. Един от малкото негови текстове, разглеждащи по-подробно този въпрос е „Немска идеология“ от 1845 година:
- В комунистическото общество, където никой няма запазена сфера на дейност, а всеки може да се усъвършенства в каквато област желае, обществото регулира общото производство и така става възможно да правя едно нещо днес, а друго - утре, да ловувам сутринта, да ловя риба следобед, да се грижа за кравите вечер, да критикувам след вечеря, просто каквото ми хрумне, без някога да ставам ловец, рибар, кравар или критик.[59]
В края на 19 век понятията „социализъм“ и „комунизъм“ често се използват като взаимнозаменяеми, но Маркс и Енгелс смятат, че комунизмът няма да възникне направо от капитализма, а ще премине през един първи етап, в който повечето производително имущество ще бъде обща собственост, но някои от класовите различия ще се запазват. Този първи етап ще еволюира до по-висшия етап, в който ще изчезнат класовите различия, а държавата вече ще бъде ненужна. Руският марксист Владимир Ленин започва да нарича първия етап „социализъм“, а втория - „комунизъм“.[60]
Ленинизъм и сталинизъм [редактиране]
Люксембургизъм [редактиране]
Троцкизъм [редактиране]
Комунизъм на съветите [редактиране]
Титовизъм [редактиране]
Маоизъм [редактиране]
Еврокомунизъм [редактиране]
Анархокомунизъм [редактиране]
С понятието анархо-комунизъм се обозначава комунистическо общество, в което не присъстват централизиращи институции. Според анархокомунистите насилническата същност и функция на държавата противоречи на комунистическите принципи. Като средство за организация на обществото те предлагат хоризонтални мрежи от доброволни сдружения.
Понятието комунизъм възниква на основата на термина за описание на безкласово общество в анархисткия смисъл. Впоследствие марксистите налагат думата комунизъм като крайна цел на своето учение и анархистите започват да говорят за анархо-комунизъм в смисъла на комунизъм, при който държавата в днешния ѝ вид е напълно заличена.
Християнски комунизъм [редактиране]
 |
Тази статия или раздел от статията има нужда от повече източници, позволяващи проверка на твърденията. Можете да подобрите статията, като добавите благонадеждни източници. Неподкрепени с източници материали могат да бъдат оспорени и премахнати. |
 |
Неутралността на тази статия е спорна. Моля, вижте съответната дискусия на беседата. Моля не премахвайте този шаблон, докато диспутът не бъде разрешен. (28 юни 2006) |
 |
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: изглаждане и неутрализация на стила, форматиране, препратки. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Комунизмът през 20 и 21 век. Съвременни прояви на комунизма [редактиране]
Комуни [редактиране]
Комуни са съществували повече или по-малко успешно през цялата човешка история.
Пример за съществуващи комуни в днешни дни са някои от израелските градски кибуци.[61] Първият кибуц на територията на днешен Израел е основан през 1910 г.[62]. В наши дни в страната функционират около 270 кибуца с общо население в тях към 100 000 души,[63] но в голямото си мнозинство те са преобразувани в предприятия от традиционен тип и не функционират като трудови кооперации, както при своето възникване.[64] В наши дни те обхващат около 1,3 % от населението на държавата[65] и до голяма степен разчитат за съществуването си на помощи от правителството.[66]
Марксистката държава [редактиране]
Последователите на Маркс наричат своето учение “научен комунизъм”, за разлика от идеологията на комунарите, която била за тях “утопичен (тоест неосъществим) комунизъм”. Тъй като съзнанието на повечето хора не е готово за незабавен преход към комунизма, Маркс пише, че след вземането на властта е необходим преходен период. През този период ще бъде възпитан новият човек, способен да живее и работи в условията на комунизъм, а докато това стане, парите по необходимост ще останат основно средство за разпределение на благата. Така описаният преходен период е наречен социалистически обществен строй (социализъм).
Марксистката идеология се базира на произведенията на Карл Маркс, Фридрих Енгелс, а по-късно и на Владимир Ленин, Йосиф Сталин, Мао Дзъдун и други (вижте марксизъм).
През късния 19 век Марксистките теории мотивират множество партии из Европа, но всъщност повечето от тях се насочват към реформирането на капитализма; изключение прави Руската социал-демократическа работническа партия. През 1917 едното крило на партията, познато като болшевики и оглавявано от Владимир Илич Ленин, успява да поеме контрола на страната чрез въоръжен преврат, наричан от съветската пропаганда „Велика октомврийска социалистическа революция“. През 1918 партията приема името комунистическа партия.
След успеха на болшевишкия преврат в Русия през 1917 множество партии по света стават комунистически. Комунистическото движение набира огромна сила, но комунистическите партии по съветски образец идват на власт едва след Втората световна война. Войната демонстрира агресивността и експанзионистичната същност на системата [67]. СССР е сред победителите във войната и под негово влияние се оформя т.нар. Източен блок в Европа, включващ държавите с комунистическо (социалистическо) управление, в това число и България.
През (1949) в Китай комунистите, предвождани от Мао Дзъдун, завземат властта и създават Народна република Китай.
Други страни, приели доктрината на болшевишката партия, са: Монголия, Куба, Северна Корея, Виетнам и Лаос. До 1980 почти половината от населението на земята живее под управление, описващо себе си като комунистическо.
За сравнение в САЩ например, комунизмът не успява да придобие популярност, дори и след създаването на Комунистическата партия на САЩ през 1919.
В Европа след 1970 терминът евро-комунизъм се използва за обозначение на политиката на комунистическите партии в Западна Европа, които се стремят да преустановят своята зависимост от Съветския съюз и да създават негова идеологическа опозиция. Испания, Франция и особено Италия са известни със силните си комунистически движения и активни комунистически партии.
След продължителния период на Перестройка, падането на комунистическите режими в Източна Европа става факт през есента на 1989 г. Самият Съветски съюз се разпада в края на 1991. Комунизмът, замислен като наследник на капитализма с двете си фази - социализъм и висша степен на комунизъм, според някои претърпява неуспех в реализирането на теорията и комплексната система за обществено-политическия модел. [68]
Съвременни комунистически държави [редактиране]
Следните държави официално считат себе си за комунистически:
Виетнам (реформистски тип комунизъм)
Куба (традиционен комунизъм от ленинско-постсталински тип)
Китай (реформистски тип комунизъм)
Лаос (реформистски тип комунизъм)
Въпреки падането на комунизма в Европа и Русия комунистически режими управляват все още Китай и други страни. Китай обаче въвежда принципите на свободния пазар и така Китай и Виетнам през последните 20 години се отличават с бързо развиваща се и почти пазарна икономика, което като цяло е в разрез с марксистките доктрини. Това е доказателство, че комунистическите власти и партии по света са различни една от друга.
Бивши комунистически държави [редактиране]
Следните държави официално са считали себе си за комунистически:
- Беларус, Грузия, Казахстан, Киргизстан, Литва, Латвия, Армения
- Литва-Беларус (1918-1919)
- СССР (1917-1991)
- Албания (1945-1992)
- Ангола (1975-1991)
- Афганистан (1978-1992)
- Бенин (1975-1989)
- България (1944-1989)
- Естония:
- Естонска комуна (1918)
- Наисаар (1917-1918)
- Етиопия (1974-1991)
- Германия:
- Елзаска съветска република (1918)
- Баварска съветска република (1918-1919)
- ГДР (1949-1989)
- Гренада (1979-1983)
- Иран:
- Гилан (1920-1921)
- Кюрдистан (1945-1946)
- Махабад (1945-1946)
- Народен Азербайджан (1945-1946)
- Йемен (1969-1990)
- Република Конго (1960-1990)
- Камбоджа (1975-1989)
- Полша (1944-1989)
- Мианмар (1962-1989) - бирмански социализъм, съчетаващ марксизъм и тхеравада-будизъм.
- Монголия (1921-1991)
- Мозамбик (1975-1990)
- Русия:
Танну-Тува (1917-1944)
Далекоизточна република (1920-1922)
- Румъния (1948-1989)
- Словакия (1919)
- Сомалия (1968-1976)
- Северна Корея (от септември 2009 чучхе официално не е комунистическа идеология[69])
- Узбекистан:
- Украинска ССР(1921-1991)
- Унгария:
- Унгарска съветска република (1919)
Унгарска народна република (1949-1989)
- Финландия (1918)
- Франция (1871)
- Чехословакия (1948-1989)
- Югославия (1946-1991)
.png){kind=small}
Комунизмът в България [редактиране]
Първата документирана комунистическа структура в България е просъществувалата по време на Илинденско-Преображенското въстание „Странджанска комуна“.
Марксисткото разбиране за комунизма навлиза у нас чрез кръга около Димитър Благоев. Негов изразител е БРСДП и впоследствие БКП.
В периода 1944-1946 Българската комунистическа партия завзема властта в България и установява тоталитарен режим. Комунизмът е прокламиран като държавна идеология, налагана чрез масово насилие, чрез сломяване на съпротивата на опозиционните сили, чрез насилствена промяна на формата на собственост и формирането на нов политически елит, чиято цел е оставането на власт с всички средства.[70]. Официално комунистическата партия управлява държавата до 1990 г. Държавата е обявена официално за социалистическа народна република[71], която върви по пътя към комунизма. В политически план управлението на НРБ често е наричано комунистическо, поради ръководната роля на комунистическата партия.[71] Официално тази ръководна роля приключва на 3 април 1990.
Вижте още [редактиране]
- Анархизъм
- Антикомунизъм
- Другар
- Еврокомунизъм
- Ленинизъм
- Маоизъм
- Марксизъм
- Нацизъм
- Социализъм
- Сталинизъм
- Троцкизъм
- Толстоизъм
- Тоталитаризъм
Външни препратки [редактиране]
- ((bg)) Българският комунизъм - критически изследвания
- ((bg)) Петя Кабакчиева „Дебатите за комунизма в България – в търсене на методологическо осмисляне“
- ((en)) http://www.broadleft.org/ - Обширен списък с леви партии по света
- ((en)) Анархистки архиви. Включва работите на анархо-комунисти.
- ((en)) Либертарианска комунистическа партия
- ((en)) Марксистки интернет архив
- ((en)) Marxist.net
- ((en)) Комунистическата лига
- ((bg)) Фотоархив на комунистическите зверства, част III, Европа
- ((ru)) Библиография. Содержание журналов "Коммунистический Интернационал" и некоторые другие символы Коминтерна (III Интернационала)
Бележки [редактиране]
- ↑ а б ((en)) Communism. // 2008. Посетен на 29 ноември 2009.
- ↑ ((en)) Engels, Frederick. Socialism: Utopian and Scientific. // marxists.org. marxists.org, 2011. Посетен на 3 юли 2011.
- ↑ ((en)) Full Communism - The Ultimate Goal. // economictheories.org. economictheories.org, 2009. Посетен на 3 юли 2011.
- ↑ ((en)) Townson, D. The New Penguin Dictionary of Modern History: 1789–1945. London, 1994. с. 462-464.
- ↑ а б в Взаимопомощта, фактор на еволюцията. Артиздат-5. Посетен на 22 август 2012.
- ↑ Scott, John и др. A Dictionary of Sociology. USA, Oxford University Press, 2007. ISBN 978-0-19-860987-2.
- ↑ ((en))Hinson, E. Glenn. The early church : origins to the dawn of the Middle Ages, (1996) pp 42–3
- ↑ Деяния на апостолите 4:32-35
- ↑ в."Свободна мисъл",ноември 2007 "Философията на Толстой", д. ф. н. Борис Чендов
- ↑ ((bg)) Йосиф Флавий, „История на юдейската война“ и „Юдейски древности“
- ↑ ((en)) The Cambridge History of Iran Volume 3, The Seleucid, Parthian and Sasanian Period, под редакцията на Ehsan Yarshater, части 1 и 2, стр. 1019, Cambridge University Press (1983)
- ↑ Антон Глогов Богомилското учение Хелиопол ISBN 9545781904
- ↑ ((bg)) Жерне, Жак. Китайската цивилизация. Кама. ISBN 9549890546.
- ↑ ((bg)) Франсоа Волтер към Жан Жак Русо.... // Посетен на 29 август 2012.
- ↑ ((bg)) Бабьоф, Франсоа. Франсоа Ноел Бабьоф – Против правото на частна собственост. // ФАБ, 21 ноември 1795. Посетен на 29 август 2012. Когато народът се пробуди, способен да разбира събитията от своята собствена позиция, той трескаво ще осъзнае тази безценна истина: “Плодовете са на всички, земята – на никого”. Когато това се случи, народът ще иска да живее в това т. нар. “комунитарно общество” – единственото справедливо и добро общество.
- ↑ Diggers' Manifesto. // Архив на оригинала от 2011-07-29. Посетен на 2011-07-19.
- ↑ ((en)) Eduard Bernstein, (1895). Kommunistische und demokratisch-sozialistische Strömungen während der englischen Revolution, J.H.W. Dietz, Stuttgart. OCLC 36367345 Sources available at Eduard Bernstein: Cromwell and Communism (1895) at www.marxists.org.
- ↑ Сп.Българска наука, Франция (978 - 1328 ) Публикувано Вт., 09/13/2011
- ↑ ((bg)) Ботев, Христо. Смешен плач. // Дума на българските емигранти бр. 2. Посетен на 29 август 2012. Цял свят оплака Париж, цял свят прокле комунистите, и нашата бедна журналистика и тя не остана надире, и тя заплака за бездушното и прокле разумното.
- ↑ ((en)) Stekloff, G.M.. Development of The International. The International and Strikes. // marxists.org. Посетен на 30 август 2012.
- ↑ ((bg)) Манифест на Комунистическата партия. //
- ↑ ((bg)) Стефанов, Иво. Остарял ли е Бакунин? – отговор на отговора. // Свободна мисъл.
- ↑ ((bg)) Идеята за пряка демокрация от гледна точка на анархизма. //
- ↑ Хаджиев, Георги. Основи на безвластието.
- ↑ ((en)) Ленин, Владимит. Теза и доклад за буржоазната демокрация и диктатурата на пролетариата. // This ludicrous attempt to combine the Soviet system, i.e., proletarian dictatorship, with the National Assembly, i.e. bourgeois dictatorship, utterly exposes the paucity of thought of the yellow Socialists and Social-Democrats, their reactionary petty-bourgeois political outlook, and their cowardly concessions to the irresistible growing strength of the new, proletarian democracy.
- ↑ The supreme goal af the Soviet state is the building of a classless communist society in which there will be public, communist self-government.
- ↑ John A., Armstrong. The Politics of Totalitarianism: The Communist Party of the Soviet Union from 1934 to the Present.. New York, Random House, 1961.
- ↑ ((en)) Ленин, Владимир. Третият интернационал и мястото му в историята. // marxists.org.
- ↑ ((en)) Основите на философията / Комунизъм. //
- ↑ ((en)) Еврокомунизмът е антикомунизъм. //
- ↑ ((en)) Списък на комунистическите страни. // Уикипедия. Посетен на 26 март 2013.
- ↑ ((en))Courtois, Stéphane. The Black Book of Communism: Crimes, Terror, Repression. Harvard University Press, 1999. ISBN 0-674-07608-7.
- ↑ ((en)) Wehling, Jason. Anarchist Influences on the Mexican Revolution. // Посетен на 4 май 2013.
- ↑ ((en)) 1956: The Hungarian revolution. // ORGANISE!, 21 октомври 2006. Посетен на 4 май 2013.
- ↑ ((bg)) Енкел, Мариана. Кратка история на анархизма. // Свободна мисъл. Посетен на 2 април 2013. Историята на анархизма пронизва границите и революциите на ХХ век...
- ↑ ((bg)) Парижката комуна. // Свободна мисъл. Посетен на 26 март 1923.
- ↑ ((bg)) "Странджанската комуна" - първа безвластническа комуна в България. // Посетен на 16 ноември 2010.
- ↑ ((bg)) Аршинов, Пьотр. Руската безвластническа революция. // Свободна мисъл. Посетен на 2 април 2013.
- ↑ ((bg)) Пападакис, Зисис. „Пътят на Махно“ на гръцки. // Свободна мисъл. Посетен на 2 април 2013. Десетилетия наред тези събития бяха представяни като дело единствено на Руската комунистическа партия, на болшевиките, които успяха да наложат своя монопол върху цялата руска революция и да намалят значението на всички други сили, които са взели участие в Руската революция. Огромна роля в гражданската война всъщност са изиграли анархистите като цяло и махновците в частност.
- ↑ Marshall, Peter. Demanding the Impossible. PM Press, 2010. ISBN 978-1-60486-064-1. с. 473.
- ↑ Alexandre, Skirda. Nestor Makhno: Anarchy's Cossack. AK Press, 2004. ISBN 978-1902593685. с. 86.
- ↑ ((bg)) Кронщат 1921, Париж 1871. // Свободна мисъл. Посетен на 12 април 2013. Всяка инициатива на Комисиите минава през прякото одобрение на екипажи на кораби, артилерийски разчети, колективи на ремонтни цехове. А кой ръководи останалите житейски дейности на обитателите на крепостта? Никой. И всички. На общи събрания по местоживеене.
- ↑ ((bg))Левал, Гастон. Събитието на века (Анархистическа Испания ’36-’39). ФАБ.
- ↑ ((en))Dolgoff, s.. The Anarchist Collectives: Workers' Self-Management in the Spanish Revolution. In The Spanish Revolution, the Luger P08 was used as a weapon of choice by the Spanish.. 1974. ISBN 978-0-914156-03-1.
- ↑ ((bg)) Училища на надеждата. // Посетен на 5 май 2013.
- ↑ ((bg)) Сапатизмът – революционна автономия. // Свободна мисъл. Посетен на 5 май 2013.
- ↑ ((bg)) Кратка история на анархизма в България. // Посетен на 5 май 2013.
- ↑ ((bg)) Религиозният комунизъм в Русия. // Посетен на 5 май 2013.
- ↑ ((en)) Йорданов, Йордан. Marx and the Taipings. // Посетен на 5 май 2013.
- ↑ ((en)) Flood, Andrew. Towards an anarchist history of the Chinese revolution. // Посетен на 5 май 2013.
- ↑ ((bg)) Кибуците – една провалена идея. // Свободна мисъл. Посетен на 5 май 2013.
- ↑ а б ((en)) Кропоткин, Пьотр. Анархисткият комунизъм: Неговите основи и принципи. // Посетен на 14 май 2013.
- ↑ а б ((en)) Енгелс, Фридрих. Произход на семейството, частната собственост и държавата. // 1884. Посетен на 5 май 2013. The gentile constitution was finished. It had been shattered by the division of labor and its result, the cleavage of society into classes. It was replaced by the state.
- ↑ ((bg)) Константинов, Георги. Роботронната революция и края на държавата. // Посетен на 15 май 2013. Така Анархокомунизмът - много по-близък до мечтите и стремежите на човешкия род и до естествената среда за неговата ускорена (и освободена) еволюция - става реализуем, необходим и неминуем, имено поради създадените от Р.Р. възможности
- ↑ ((en)) Енгелс, Фридрих. Принципите на комунизма. // 1847. Посетен на 8 май 2013.
- ↑ а б ((en)) Whitefield, Stephen. Communism. // McLean, Iain (ed.) и др. The Concise Oxford Dictionary of Politics. Oxford University Press, 2003. ISBN 978-0192852885.
- ↑ ((en)) Ball, Terence и др. Political Ideologies and the Democratic Ideal. Pearson Education, 2006. ISBN 9780321269867. с. 118.
- ↑ ((en)) Marx, Karl и др. The Communist manifesto: a road map to history's most important political document. Haymarket Books, 1 октомври. ISBN 9781931859257. с. 60–63. Посетен на 12 април 2011.
- ↑ ((en)) Marx, Karl. The German Ideology. Moscow, Marx-Engels Institute. ISBN 978-1-57392-258-6.
- ↑ ((en)) Lenin, Vladimir. The State and Revolution. // marxists.org. marxists.org, 2011. Посетен на 3 юли 2011.
- ↑ Horrox, James. A Living Revolution: Anarchism in the Kibbutz Movement. 2009. ISBN 1904859925. с. 250.
- ↑ ((en)) Degania Alef. Първият кибуц. //
- ↑ Репортаж в Хаарец, от 17.6.2010
- ↑ ((en)) Ashkenazi, Eli. After 100 years, the kibbutz movement has completely changed. // Haaretz.com, 2010. Посетен на 11 януари 2010.
- ↑ ((en)) 63 to Israel: Population of Israel. // Ynet!, 8 май. Посетен на 8 май 2011.
- ↑ ((en)) Mort, Jo-Ann. The Kibbutz at 100. // forward.com. Forward Association, 2010. Посетен на 3 юли 2011.
- ↑ СССР напада Полша и участва в окупацията ѝ според пакта „Рибентроп - Молотов“, с което активно участва от началото във военните действия, макар през 1941 да е нападната страна.
- ↑ Българска енциклопедия, Българска академия на науките Българска енциклопедия, Книгоиздателска къща "Труд", София 2003, ISBN 954-8104-08-3; ISBN 954-528-313-0
- ↑ ((en)) Jon Herskovitz и Christine Kim. North Korea drops communism, boosts "Dear Leader". // Ройтерс, 28 септември 2009.
- ↑ ((bg)) Знеполски, Ивайло. Българският комунизъм - социокултурни черти и властова траектория. София, Сиела, Институт за изследване на близкото минало, 2008. ISBN 9789542802365.
- ↑ а б Член първи на Конституцията на НРБ от 1971 съдържа:
- Народна република България e социалистическа държава на трудещите се от града и селото начело с Работническата класа.
- Ръководната сила в обществото и държавата е Българската комунистическа партия.
