Комунизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене
Unbalanced scales.svg
 Неутралността на тази статия е спорна.
Моля, вижте съответната дискусия на беседата.
Broom icon.svg
 Тази статия се нуждае от подобрение.
Необходимо е: изглаждане и неутрализация на стила, форматиране, препратки. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.
Комунизъм
Communist star.svg
История на комунизма
Комунистически течения

Марксизъм · Ленинизъм
Троцкизъм · Маоизъм
Съветски комунизъм
Комунистически партии

Комунистически интернационал
Световно Комунистическо движение
Комунистическа революция
Световна революция
Държави с комунистически режими

Съветски съюз
Народна република Китай
Германска демократична република
Куба · Виетнам
Лаос · Северна Корея
Общи въпроси

Социализъм
Планова икономика
Исторически материализъм
Марксизъм-ленинизъм
Евро-комунизъм
Левичарски комунизъм
Люксембургизъм
Анархо-комунизъм
Новите левичари (Ново люво крило)
Антикомунизъм

Комунизъм (от латински: communis - „общ“, „обществен“) е термин обхващащ сродни идеологически течения, които предвиждат създаването на такава организация на обществените отношения (по специално обществено-икономическите), при която средствата за производство са общи, разпределението на произведеното е според нуждите на всеки, а в обществото липсва принудата на държавата.

В наши дни думата комунизъм се използва в няколко различни смисъла:

  • като наименование на тип държавно устройство в комунистическите държави. При това държавно устройство комунистическата партия се слива с държавата, която притежава всички средства на производство и налага планова икономика. Исторически погледнато комунистическите режими са осъществявани от авторитарни, репресивни или насилнически правителства, чиято цел е била оставането им на власт.
  • като научна теория за формирането и развитието на комунистическата обществена система[1]
  • Комунизмът е и идеология, подкрепяща такава система. В идеологическата система на комунизма съществуват различни направления: марксизъм, ленинизъм, сталинизъм, троцкизъм, маоизъм, еврокомунизъм и др., като към тях биват причислявани дори анархизмът и някои религиозни течения.
  • Комунизмът е и социално и политическо движение, стремящо се към създаването на такава система. Началото на това интернационално движение е през 1848 г., когато от Маркс и Енгелс е основан Съюзът на комунистите, чиято програма е написаният от тях "Комунистически манифест".По-късно се формират редица национални комунистически партии, които се обединяват в международно комунистическо движение, известно първоначално като Комунистически интернационал.


Съдържание

[редактиране] Дефиниции

Карл Маркс дава следната дефиниция на понятието в „Манифест на комунистическата партия“ (1848):

  • Комунизмът е политическо движение, поставящо си за цел радикалното преустройство на обществото на комунистически начала. Комунистите не са „някаква особена партия“, а онази част от движението, която изразява най-общите му цели.
  • Тип общество, заменящо цялата досегашна цивилизация (включително и последната ѝ фаза — буржоазното общество); общество без „заробващо разделение на труда“ (т.е. без частна собственост и пазар) и без държава; общество без социални класи и без икономическа или политическа принуда.
  • Висша степен на възникналото с „родилните петна на стария строй“ общество (впоследствие — висша фаза на комунистическата обществена формация, вече като формула в учебниците по марксизъм-ленинизъм).

[редактиране] Исторически корени

За първообраз на комунистическото общество може да се счита първобитният обществен строй, в който не е съществувяла частна собственост. В дълбоката древност производителността на човешкият труд е била много ниска. Хората са били принудени да живеят заедно, помагайки си един на друг и да делят помежду си всичко, което имат, за да оцелеят. Това състояние на обществото Маркс и Енгелс наричат "първобитен комунизъм". С развитието на средствата за производство станала възможна появата на частната собственост. Този процес е анализиран в труда на Фридрих Енгелс "Произход на семейството, частната собственост и държавата". Той довел до възникването на робовладелския строй и на разделението на хората в обществото на бедни и богати, господари и подчинени. В чисто икономическо отношение характерната за първобитния комунизъм общност на благата била заменена с размяната на стоки /търговията/ като начин за тяхното придобиване и разпределение. Развитието на търговията породило необходимостта от някаква универсална стока, която да се разменя срещу всички останали. Така се появили парите като всеобщ еквивалент. Постепенно те станали основното средство за разпределение на материалните блага и поради това в по-нататъшното развитие на обществото тяхното притежание станало основно условие за власт, благополучие и престиж.

Идеята за комунистическия начин на живот е възникнала в системен вид много преди да бъде развита от Карл Маркс или лорд Томас Мор. Историците обикновено премълчават факта, че и през всички следващи етапи на човешката история винаги са съществували на едно или друго място отделни групи хора, които живеели по законите на комунизма – запазвайки общата собственост и братското разпределение на всичко, което имат. Такива “комунистически” селища и организации се наричат комуни. През античните времена комунистическите идеи, както и всички други социални учения са се развивали и на религиозна основа. Братството между хората и отказът от частна собственост са в основата на ранното християнство. Първите християнски общини са били комуни. Вече по-късно християнството е изкористено от забогателите епископи, които за да си осигурят богат и спокоен живот на Земята, поставили вярата в служба на владетелите. Това предизвикало появата на различни “ереси”, чиято цел била връщане към идеите на ранното християнство. Едно от тези учения било на богомилите.

Ренесансът донесъл на хората научното мислене. Появяват се книгите на Томас Мор (1478 - 1535) – “Утопия” (1516) и на Томазо Кампанела (1568 - 1639) – “Градът на Слънцето”, където комунизмът вече не се нуждае от религиозна обвивка. Комунарите (хората, които желаели да живеят в комуни) винаги са били кротки и миролюбиви. Те се стараели да поддържат добри отношения със съседите си и с властта. Но управляващите почти винаги се отнасяли враждебно към комуните. Това довело през XIX век до появата на ново комунистическо учение, чийто главен идеолог станал Карл Маркс (1818 – 1883). Според него създаването на комуни в свят, който се управлява от буржоазията е невъзможно. Единственият начин да се изгради комунистическо общество е да се завладее властта чрез революция и да се отнемат насилствено средствата за производство от капиталистите. Според Маркс след завземане на властта трябвало да се установи “диктатура на пролетариата”, която да осигури планомерното изграждане на комунизма. По този въпрос се появили различия с други идеолози - анархистите, които смятали, че сред разрушаването на старата система трябва централизираната държавна власт да бъде заменена с пряка демокрация, а обществото да се състои от самоуправляващи се общини – комуни. Членовете на всяка от тези общини сами решават как да живеят. Така към края на XIX век се оформили различните комунистически учения:

  1. Религиозен комунизъм
  2. Комунарство
  3. Анархизъм
  4. Марксизъм

Комунизмът като политическо движение придобива много от познатите ни днес негови характеристики след Съветската революция от 1917 г., когато проектът се осъществява под формата на съветски комунизъм.

[редактиране] Съвременни прояви на комунизма

[редактиране] Марксистки държави

Карл Маркс

Последователите на Маркс наричат своето учение “научен комунизъм”, за разлика от идеологията на комунарите, която била за тях “утопичен (тоест неосъществим) комунизъм”. Тъй като съзнанието на повечето хора не е готово за незабавен преход към комунизма, Маркс пише, че след вземането на властта е необходим преходен период. През този период ще бъде възпитан новият човек, способен да живее и работи в условията на комунизъм, а докато това стане, парите по необходимост ще останат основно средство за разпределение на благата. Така описаният преходен период е наречен социалистически обществен строй (социализъм).

Марксистката идеология се базира на произведенията на Карл Маркс, Фридрих Енгелс, а по-късно и на Владимир Ленин, Йосиф Сталин, Мао Дзъдун и други (вижте марксизъм).

През късния 19 век Марксистките теории мотивират множество партии из Европа, но всъщност повечето от тях се насочват към реформирането на капитализма; изключение прави Руската социал-демократическа работническа партия. Едното крило на партията, обичайно познато като болшевики и оглавявано от Владимир Илич Ленин, успява да поеме контрола на страната чрез "Великата октомврийска социалистическа революция", както бива наричана от съветската пропаганда, тоест чрез въоръжен преврат през 1917. През 1918 партията приема името комунистическа партия.

След успеха на болшевишкият преврат в Русия през 1917 г. множество партии по света стават комунистически и комунистическото движение набира огромна сила. В Германия малко по-късно се появява Националсоциалистическа германска работническа партия с лидер Адолф Хитлер, които декларират в своята партийна програма борба с комунистите. Желанието на германците за реванш след поражението в Първата световна война подготвя успех за тях в Германия и те побеждават на политически избори. По-късно Хитлер започва Втората световна война чрез нападение над Полша, после Франция и т. н. След разгромяването на Хитлер от съюзническите сили, Европа е буквално разделена на две, като границата минава през Германия, по местата, където стигат съответно съветските и западните войски при навлизането им в Германия. По-късно е издигната Берлинската стена. Оформя се т. н. Източен блок, включващ държавите с комунистическо (социалистическо) управление.

По това време в Китай (1949) комунистите, предвождани от Мао Дзъдун завземат властта и създават Народна република Китай.

Други страни, приели доктрината на тоталитарния "комунизъм", са: Монголия, Куба, Северна Корея, Виетнам, Лаос. До 1980 почти половината от населението на земята живее под управление, което описваше себе си като комунистическо.

За сравнение в САЩ например, комунизмът не успява да придобие популярност, дори след създаването на Комунистическата партия на САЩ през 1919.

В Европа след 1970 терминът евро-комунизъм се използва, за да обозначи политиката на комунистическите партии в Западна Европа, които се мъчат да преустановят своята зависимост от Съветския съюз, тоест създават един вид идеологическа опозиция. Такива партии са активни в Испания, Франция и Италия, известни, особено последната, със силните си комунистически движения.

Комунистическите режими в Източна Европа падат през есента на 1989, а самият Съветски съюз се разпада в края на 1991. Въпреки падането на комунизма в Европа и Русия комунистически режими управляват все още Китай, Северна Корея и други страни. Китай и Виетнам обаче се отличава с бързо развиваща и почти пазарна икономика през последните 20 г, което е в открито противоречие с марксистките доктрини. Това е доказателство че комунистическите власти и партии в различните държави, са различни една от друга.

[редактиране] Съвременно анархо-комунистически общества

През последното столетие неколкократно са били реализирани комунистически общества на принципите на безвластническия комунизъм. Най-обширното е просъществувало по време на гражданската война в Испания. В момента най-известното такова общесто са Сапатистите в Мексико.

[редактиране] Комуни

Комуни са съществували повече или по-малко успешно през цялата човешка история. Ярък пример за успешно съществуващи комуни в днешни дни са израелските кибуци. От първата еврейска комуна, основана на територията на днешен Израел през 1908 година днес е израстнала система от над 270 комуни с общо население към 125 000 души. Те са около 2,5 % от населението на държавата, но произвеждат много повече от 2,5 % от брутния обществен продукт на страната

[редактиране] Съвременни комунистически държави

Следните държави официално считат себе си за комунистически:

  • Виетнам (реформистски тип комунизъм)
  • Куба (традиционен комунизъм от ленинско-постсталински тип)
  • Китай (реформистски тип комунизъм)
  • Лаос (реформистски тип комунизъм)
  • Северна Корея (особен вид комунизъм, първоначално ленински тип, а после чучхе - изолационистки социализъм)

[редактиране] Бивши комунистически държави

Следните държави официално са считали себе си за комунистически:

[редактиране] „Призракът на комунизма“

В Комунистически манифест Карл Маркс и Фридрих Енгелс говорят за призрака на комунизма, който броди из Европа. Впоследствие държавите следващи марксистка идеология прилагат значителни репресии спрямо своето и чуждото население. Това дава повод за използване на понятието комунизъм в негативен смисъл.

[редактиране] Източници

  1. ↑ Препратка към страница на английски Енгелс, Фридрих. „Socialism: Utopian and Scientific“. Взето на 2008-02-13

[редактиране] Вижте още

[редактиране] Външни препратки

Взето от „http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BC%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC“.