Комунизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Комунизъм (от латински: commùnis, „общ“, „обществен“) е социално и политическо движение, поставящо си за цел създаването на безкласово и бездържавно общество, основано на общата собственост на средствата за производство, свободен достъп до предметите за потреблетие и премахване на наемния труд.^[1]

В марксистката теория, философско-историческа система с претенции за научност,^[2] комунизмът е етап от историческото развитие, който възниква като неизбежен резултат от развитието на производителните сили, предизвикващо свръхизобилие на материално богатство и даващо възможност за разпределение, основано на нуждите („От всекиму според възможностите - на всекиго според потребностите“), и за обществени отношения, базирани на свободното сдружаване на индивидите.^[3] Според марксистите социализмът е преходен етап между капитализма и същинския комунизъм. Ленинизмът извежда на преден план в комунистическата идеология концепцията за партията авангард, централизирана организация, която трябва да оглави комунистическата революция и след нея да упражнява цялата политическа власт „в името на работниците“ по времена прехода от капитализъм към социализъм. Някои течения в комунизма, като комунизма на съветите, либертарния комунизъм и анархокомунизма, отхвърлят идеята за партия авангард и за преходен етап, като смятат, че комунизмът може да бъде достигнат чрез пряк преход от капитализма.

Макар че комунизмът не е реализиран на практика, освен в рамките на малки общини, през 20 век комунистически движения завземат властта в някои държави и установяват в тях тоталитарни режими. В тях комунизмът е държавна идеология, налагана чрез масово насилие, чрез сломяване съпротивата на опозиционните сили, чрез насилствена промяна на формата на собственост и формирането на нов политически елит, чиято цел е оставането на власт с всички средства.^[4] Тези държави често се наричат комунистически, въпреки че обществено-политическото и икономическото им устройство е далеч от теоретичния модел на комунизма. Така съвременната стопанска система във Виетнам включва принципите на дой мой, в Китай - на „Социалистическа пазарна икономика|социалистическата пазарна икономика“, а класическият комунизъм в Съветския съюз е определян от редица комунисти като държавен капитализъм.

Съдържание

1 Идеология
2 Исторически корени
3 Комунизмът през 20 и 21 век. Съвременни прояви на комунизма
4 „Призракът на комунизма“
5 Вижте още
6 Външни препратки
7 Бележки

[редактиране] Идеология

Самоопределящите се като комунисти се придържат към различни възгледи, обособени в няколко основни групи. Идеологията на повечето комунистически течения произтича от възгледите на германския философ от 19 век Карл Маркс, но има и немарксистки комунистически групи, като анархокомунизма и християнския комунизъм. Най-широко разпространение намира ленинизма, интерпретация на марксизма, превърнала се с няколкото си разновидности в една от водещите идеологии на 20 век и оказала силно влияние върху световната история през този период.^[1]

[редактиране] Марксистки течения

[редактиране] Марксизъм

Основна статия: Марксизъм

Заглавната страница на „Манифест на комунистическата партия“, един от основополагащите документи на марксизма, публикуван в Лондон през 1848 година

Както и другите представители на социалистическото движение в средата на 19 век, Карл Маркс и неговия близък съмишленик Фридрих Енгелс се стремят към премахване на капитализма, който смятат за отговорен за експлоатацията на работниците. Докато повечето ранни социалисти смятат, че това ще бъде постигнато чрез дългосрочни обществени реформи, според Маркс и Енгелс единственият път към комунизма е народната революция.

Според марксистите основна характеристика на човешкия живот в класовото общество е отчуждението, а комунизмът би представлявал пълна реализация на човешката свобода.^[5] Според концепцията на Маркс свободата е свързана с три основни елемента - агент (трудовия народ), пречка (класовото деление, икономическото неравенство, лъжливото съзнание) и цел (задоволяването на човешките нужди чрез удовлетворителен труд и справедлив дял от произведеното).^[6] Маркс и Енгелс вярват, че комунизмът би дал възможност на хората да правят това, което искат, но също така би ги поставил в такива условия и в такива взаимоотношения, че да не искат да експлоатират или да имат нужда от това. Докато при Георг Вилхелм Фридрих Хегел, оказал силно влияние върху марксизма, историческото развитие към това етично общество се дължи на идеите, в марксизма то следва от материални причини - развитието на средствата за производство.^[5]

Според марксистката теория класовата борба и революцията трябва да доведат до победа на пролетариата и установяване на комунистическо общество, в което частната собственост върху средствата за производство е премахната и те принадлежат на обществото като цяло.^[7] Самият Карл Маркс не пише подробно за живота при комунизма, давайки само най-общите черти на комунистическото общество. Един от малкото негови текстове, разглеждащи по-подробно този въпрос е „Немска идеология“ от 1845 година:

В комунистическото общество, където никой няма запазена сфера на дейност, а всеки може да се усъвършенства в каквато област желае, обществото регулира общото производство и така става възможно да правя едно нещо днес, а друго - утре, да ловувам сутринта, да ловя риба следобед, да се грижа за кравите вечер, да критикувам след вечеря, просто каквото ми хрумне, без някога да ставам ловец, рибар, кравар или критик.^[8]

В края на 19 век понятията „социализъм“ и „комунизъм“ често се използват като взаимнозаменяеми, но Маркс и Енгелс смятат, че комунизмът няма да възникне направо от капитализма, а ще премине през един първи етап, в който повечето производително имущество ще бъде обща собственост, но някои от класовите различия ще се запазват. Този първи етап ще еволюира до по-висшия етап, в който ще изчезнат класовите различия, а държавата вече ще бъде ненужна. Руският марксист Владимир Ленин започва да нарича първия етап „социализъм“, а втория - „комунизъм“.^[9]