Комуникации в Северна Корея

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Севернокорейци с мобилни телефони

Северна Корея е разположена в Източна Азия и граничи с най-развитите в това отношение страни — Южна Корея, Япония и Китай. Въпреки това цивилната комуникационна мрежа в КНДР е ограничена и се контролира напълно от правителствените служби.

Телефонна и мобилна мрежа[редактиране | edit source]

Към 2011 броят на стационарните телефонни постове е бил 1 180 000. Съобщителната мрежа е адекватна и разчита на национална мрежа от оптични кабели.[1]

Мобилната телекомуникационна мрежа е в процес на развитие. След възстановяването на строежа на Хотел Рюгьон през април 2008, египетският телеком Ораском е инсталирал свои антени на върха на хотела,[2] а представители на компанията са потвърдили сделка със севернокорейското правителство за изграждане на GSM-инфраструктура с начално покритие за 100 000 потребители.[3] През декември 2008 започва работа първият национален оператор в страната.[4] Към края на 2012 година броят на мобилните потребители в страната надхвърля 1,5 милиона души, с достъп до 3G мрежа. Чужденците имат право на пълен достъп към Интернет и 3G-услуги, и от януари 2013 година не се налага да предават мобилните си телефони на властите при влизане в страната.[5]

Телевизия и радио[редактиране | edit source]

Телевизия[редактиране | edit source]

Медиите в Северна Корея се контролират строго от правителството. Според организацията Репортери без граници КНДР е на предпоследно място от 173 държави по отношение на свобода на медиите.[6] Последна е само Еритрея. В страната има 4 телевизионни канала - Корейската централна телевизия, телевизията Мансуде, Корейската културна и образователна мрежа, и телевизия Кесон, с насоченост към Южна Корея. Към 1990 телевизионните приемници са били около 250 000. Чуждите радио и телевизионни предавания се заглушават, от няколко години - дори и тези от Китайската Народна Република, а, преди да бъдат внесени в страната, всички приемници биват настроени така, че да не могат да улавят сигнали от други страни. Тези мерки обаче не са напълно ефективни и много севернокорейци тайно слушат радиопрограми или гледат телевизия от съседните държави.[7]

Единственият канал, който има покритие в цялата страна, е първа програма. Тя единствена излъчва и централни новини, но новини от света се излъчват в тази емисия само веднъж в седмицата. Преди 2008 те са били излъчвани в неделя, а след това - във вторник. Също веднъж седмично има и спортни новини - в събота. В останалото време новините са само вътрешни с редки изключения, когато се съобщават информации за протести на работници в Южна Корея. Като правило обаче подобни съобщения винаги са онагледени само със снимки, в които добре са почистени всякакви странични обекти - луксозни сгради, коли, автобуси и всичко, което би оставило впечатление у зрителя, че в Южна Корея животът е по-добър от този на Север.

Радио[редактиране | edit source]

Далеч по-разпространен начин за предаване на информация е радиото. Броят на радиоапаратите е около 4 000 000. Радио и телевизионните сигнали от други страни се заглушават , а приемниците са настроени да улавят само севернокорейски програми. Някои граждани обаче са измислили начини за улавяне на чужди сигнали.

Програмите са на японски, немски, английски, френски, италиански, руски и корейски за Южна Корея. Програмата на "Гласът на Корея" се излъчва единствено на къси вълни. Емисиите са едночасови и съдържат новини, корейски революционни и естрадни (доколкото това може да се нарече естрада) песни, статии за трудови колективи и успехи в икономиката, птеписи от КНДР и почти всеки ден откъси от мемоарите на Ким Ир Сен или Ким Чен Ир. Понякога се четат и хвалебствени оди за двамата, писани от други автори. Радиото все още си няма своя интернет-страница, а и не излъчва в интернет, но в някои държави има неофициални сайтове на "Гласът на Корея".

Интернет[редактиране | edit source]

В последно време силно се развива компютърната индустрия. Севернокорейската компютърна мрежа Кванмьон остава затворена към света, но се разраства бързо вътре в страната. Кванмьон се използва от обикновените граждани за набавяне на информация, част от която е взета от глобалната интернет мрежа, но специално "пресята" от корейския компютърен център. Един от малкото севернокорейски уебсайтове, "Чхолима", представлява онлайн магазин. Домейнът .kp се използва само от един уебсайт, "Ненара" ([1]).Към момента съществуват две компютърни зали за обществено ползване, и двете са в Пхенян.

Кванмьон няма свързаност към света, но пък в нейните рамки има и търсачка, която може да покаже отпратки към дулбирани документални и научно-популярни филми на чужди телевизии, естествено, пуснати в мрежата след обстойна идеологическа цензура от страна на властите. Най-много са публикуваните в нея китайски документални филми, но има също и такива от телевизия ZDF. В столицата Пхенян съществува и една компютърна зала със сателитен интернет за обществено ползване, наречена "компютърен кафе-клуб", но през 2009 година тя бива затворена. Повечето учебни заведения са снабдени с компютърни зали, свързани само към Кванмьон.

Основни данни[редактиране | edit source]

  • основни телефонни линии: 1,18 млн. (2007)
  • телефонни апарати: до 938 000 (2003)
  • мобилни телефони: н.д.
  • радиостанции: AM - 17, FM - 14, къси вълни - 14 (вкл. информационна система за новини с радиоточки) (2006)
  • радиоапарати: 4,7 млн. (2001)
  • телевизионни станции: 4 (2003)
  • телевизионни апарати: 55 телевизора / 1000 души (2001)

Източници[редактиране | edit source]

  1. CIA - The World Factbook. Korea, North - Communications
  2. Herskovitz, Jon. North Korea's "Hotel of Doom" wakes from its coma. // Yahoo! News, 2008-07-17. Архив на оригинала от 2008-07-23. Посетен на 2008-07-18.
  3. Orascom Using Pyongyang's Ryugyong Hotel for Nth Korean 3G Network. // Cellular News, 2008-07-17.
  4. Secretive NKorea set to launch mobile phone service: report, Асошиейтед Прес, 4 дек 2008
  5. North Korea to Offer Foreigners Uncensored Mobile-Phone Internet, Блумбърг, 27 февруари 2013
  6. Индекс за 2008
  7. Growing Audiences for Foreign Programs, Радио свободна Азия, 8 януари 2009

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]