Комунистически интернационал

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Комунистическият интернационал е обединение на комунистически партии от цял свят, признаващи марксизма-ленинизма за своя водеща идеология.

Третият интернационал (известен под съкращението Коминтерн) съществува от 1919 до 1943 година, със седалище в Москва. Обявява се за продължител на Първия интернационал и на марксисткото крило във Втория интернационал. Има цел да мобилизира и финансира комунистическите партии в цял свят, за провеждане на световна революция,ликвидиране на капитализма, установяване на диктатура на пролетариата, и изграждане на социализма и комунизма в цял свят Организацията се дели на национални секции, като председател е Зиновиев. Коминтернът ръководи и подпомага съпротивителното движение ѝ на Българската комунистическа партия. Председател на българската секция е Георги Димитров.

Създаване на Коминтерна[редактиране | edit source]

Коминтернът е създаден на 4 март 1919 г. в Москва по инициатива на Ленин и партията на болшевиките.

Още на 1 ноември 1914 г. Ленин издига в манифеста на болшевишката партия, идеята за създаване на нов Интернационал. Цимервалдската конференция през 1915 г. и Кинталската конференция от 1916 г. водят до сплотяване на марксистките сили след Втория интернационал.

Победата на Октомврийската революция в Русия през 1917 г. дава тласък в създаване на комунистически партии по целия свят, най-вече в Европа и Америка.

Конгреси[редактиране | edit source]

Първи конгрес[редактиране | edit source]

От 2 до 6 март 1919 г. заседава Учредителен конгрес на Коминтерна, на който присъстват делегати от 35 комунистически партии, комунистически групи и леви крила в социалдемократически партии, включително и от Българската работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти). Ленин изнася доклад "За буржоазната демокрация и диктатурата на пролетариата", в която отбелязва основните цели на създаващото се обединение.

Втори конгрес[редактиране | edit source]

Вторият конгрес на Коминтерна се провежда от 19 юли до 7 август 1920 г. в Петроград. Ленин посочва изграждането на "партия от нов тип" като основно условие за развитието на революционната борба. Приети са 21 условия за влизане в Коминтерна, които определят политическите и организационните условия пред дадена партия, за да бъде членка. Едно от тях е да се обяви за "секция" на Коминтерна в дадената държава. Вторият конгрес също излиза с позиция по аграрния и по колониалния въпрос. Осъдени от конгреса са "левите комунисти", на партиите-членки се дават насоки за издигане на представители в парламентите на капиталистическите страни, за участие в казионните профсъюзи и други.

Трети конгрес[редактиране | edit source]

Третият конгрес (22 юни - 12 юли 1921) издига единния фронт на работническата класа със селячеството като основно средство за постигане на по-голямо влияние сред трудовите класи.

Четвърти конгрес[редактиране | edit source]

Четвъртият конгрес (5 ноември - 5 декември 1922) потвърждава тактиката на единен фронт.

Пети конгрес[редактиране | edit source]

Петият конгрес (17 юни - 8 юли 1924) под ръководството на Сталин настоява за пълна болшевизация на партиите-членки.

Шести конгрес[редактиране | edit source]

На Шестия конгрес (17 юли - 1 септември 1928) е обявена "борба против десния опортюнизъм".

По-късно отцепилите се от международното комунистическо движение течения на левичари и троцкисти признават съответно само първите два или първите четири конгреса.

Седми конгрес. Георги Димитров[редактиране | edit source]

Седмият конгрес на Коминтерна се състои в Москва от 25 юли до 25 август 1935 г. Придобилият международна известност по време на Лайпцигския процес като изтъкнат водач на комунистическото движение и борбата срещу фашизма българин Георги Димитров е избран за генерален секретар на Коминтерна. Неговият доклад "Настъплението на фашизма и задачите на Комунистическия интернационал в борбата за единството на работническата класа" заема централно място на конгреса и се оценява като преломен момент в международното комунистическо движение. Димитров негласно отрича вдъхновеното от Сталин противопоставяне на комунистите с всички останали политически течения и се обявява за коалиция - единен фронт срещу засилващото се влияние на фашизма. Той посочва, че съвместните действия на комунистически и социалистически партии могат да доведат до увеличаване на политическата роля на работническата класа. Единният фронт цели оказване на влияние върху католически, анархистки или дори фашистки ориентираните работници. Единният фронт има за задача привличането към борбата срещу фашизма и на хора, принадлежащи към селячеството и дребната буржоазия, да предизвика у народите от колониалните страни чувства на съпричастност към борбите на работниците от метрополиите. Конгресът потвърждава изводите в доклада на Димитров и гласува да се поеме курс към единен фронт.

Идеите на Георги Димитров са практически приложени от френската и испанската комунистическа партия, съответно при участието в коалиционното правителство на Леон Блум и сформирането на широк фронт за отбрана на републиката в Испания.

Коминтернът и сталинските чистки[редактиране | edit source]

Сталин не е доволен от резултатите на борбите на международните комунистически партии и се отказва от идеяте на Ленин за международна пролетарска революция. Многото емигранти в страната и борбата на революционерите по места струват много средства а никакви резултати. Тогава той решава да се освободи от тях..Масовите чистки на комунисти под ръководството на Сталин от 1937 до 1939 г. не се провеждат само спрямо емигрантите организирани в структурите на Коминтерна, но също така насъскват революционери, които се борят нелегално в родината си да се избиват един друг. Под ударите на репресиите попадат видни дейци на международното движение като Бела Кун, Пятницки, Уго Еберлайн, Хайнц Нюман. Хиляда немски емигранти са изпратени от Русия с влак във фашистка Германия. Колективни удари са насочени срещу полската, югославската и палестинската комунистическа партия. Герои от Испанската гражданска война попадат под ударите на ръководеният от Лаврентий Берия НКВД. Двамата съратници на Георги Димитров - Попов и Танев, бивши подсъдими заедно с него на процеса в Лайпциг, също попадат в ГУЛАГ. Екзекутирани са лидерите на партии от Корея, Индия, Мексико, Иран, Монголия, Турция.

Това убива международен авторитет на Коминтерна и дава тласък за основаването през 1938 г.на Четвъртия интернационал от компартии, недоволни от политиката на Сталин.

Коминтернът и Втората световна война[редактиране | edit source]

Комунистическите партии имат традиционна антифашистка насоченост, но въпреки одобрения от Седмия конгрес доклад на Георги Димитров, при началото на Втората световна война Сталин налага на Коминтерна да заеме позиция на неучастие. Войната е обявена за изцяло империалистическа, без отношение към интересите на работническата класа и на партиите-членки е наредено да поддържат линия на ненамеса в конфликта. Натискът на Сталин е до голяма степен продиктуван от интереса му да запази целостта на пакта за ненападение Рибентроп-Молотов, сключен през 1939 между СССР и Нацистка Германия.

Позицията на КИ силно разгневява френската и английската компартии, които обявяват, че напускат организацията и подемат курс на въоръжена съпротива срещу Хитлер.

След 22 юни 1941, когато Нацистка Германия напада СССР, Коминтернът променя линията си и призовава за въоръжена борба срещу Силите от Оста.

Краят на Коминтерна[редактиране | edit source]

През май 1943 Коминтернът е разпуснат по решение на Изпълнителния си комитет и със съгласието на всички партии-членки. Обявено е приключване на неговата историческа роля, но всъщност това е жест на лоялност, направен към западните съюзници на СССР от антихитлеристката коалиция - САЩ и Великобритания. Москва по този начин трябва да им даде гаранция, че традиционно симпатизиращите ѝ комунистически партии няма да нарушават стабилността на правителствата им.

Дейността на КИ е поета след края на Втората световна война от Коминформбюро.

Коминтернът, БКП и дейността му с България[редактиране | edit source]

Коминтернът приема БКП (т.с.) за партия-членка още на Учредителния си конгрес през 1919 г. Левичарското течение в БКП е многократно критикувано от Коминтерна.

Под натиска на Коминтерна, надделявайки над крилото на старите социалдемократи, начело с Димитър Благоев водачите на БКП Георги Димитров и Васил Коларов (който тогава е генерален секретар на изпълнителния комитет на Коминтерна) отричат тактиката на неутралитет на партията по отношение на Деветоюнския преврат от лятото на 1923 г. и поемат курс на въоръжено противопоставяне на режима на Александър Цанков. През август 1923 г. ръководството на БКП(т.с.) решава да вдигне Септемврийското въстание. След разгрома му, Димитров и Коларов избягват през Югославия в СССР.

Връзките с Коминтерна, доминиран от Сталин, допринасят за издигането на левичарския уклон в ръководството на БКП през 1925-1936 г.

В периода 1941-1944 г. Коминтернът активно подпомага Партизанското движение в България на страната на антихитлеристка коалиция.

Коминтернът се занимава и с националния въпрос на Балканите. През 1934 г. по идея на Сталин се решава да се създадат "македонска", "добруджанска" и "тракийска" "нации", а каквото остане да се приеме за български народ, като опит да бъде наложено решение на дълбокия конфликт между изконното желание българите подобно на другите балкански народи да живеят в собствената си държава, и аспирациите на балканските държави към населени с българи земи и особено на активно отстояваните от сръбските комунисти сръбски претенции към Македония. В изпълнение на приета директива, под ръководството на Коминтерна се създават близките до БКП ВМРО (обединена) и Добруджанска революционна организация, правят се опити да се привлекат Тракийските дружества наследник на ВТРО, които да работят "за националното и социално освобождение" на тези области.

Прилагането на споменатите директиви от коминтерновските времена частично обяснява политиката на БКП в първите години след идването ѝ на власт през 1944 г., когато прибързано отзовова българските войски от Беломориието и от Македония и с репресии опитва да наложи на българите от Пиринска Македония да променят националното си самасъзнание.

Учебни заведения на Коминтерна[редактиране | edit source]

Към организацията са създадени няколко университета, чиято цел е да обучават т.нар. професионални революционери - дейци на компартиите от света, които се занимават изцяло с революционна дейност.

  • Университет на практическото мнозинство
  • Комунистически университет на националните малцинства на Запада
  • Комунистически университет на трудещите се от Изтока
  • Комунистически университет на трудещите се китайци

Външни препратки[редактиране | edit source]