Кондак

Кондак (от гръцки κοντάκιον) – песнопение, част от византийската химнография и източноправославното богослужение. Представлява своеобразна проповед с библейски сюжет в стихове, изпята от амвона след прочитането на евангелския текст по време на утренята. Названието идва от късата пръчка, около която навивали свитъка (от kontax – палка). Кондак се наричат също строфите на акатиста.

5 – 7 век

Роман Сладкопевец, изпълняващ кондак (икона от 1649 г., Малорита, Беларус)

Като песнопение кондакът се появява през 5 век в Сирия, но получава окончателната си форма по-късно в Константинопол. Превръща се в основен жанр на ранновизантийската химнография. Първият кондак е създаден от Роман Сладкопевец (6 век) – сириец по произход, певец в катедралата „Света София“ в Константинопол. Структурата на кондаците, написани от него са близки до тази на проповедите на Василий Селевкийски. Според преданието кондакът бил изпят по особено небесно вдъхновение (това е кондакът за Рождество Христово „Дева днес“). В гръцкия Кондакарий от 12-13 век по ръкопис № 437 от Московската синодална библиотека, към този кондак са добавени 24 икоса със заключението, което е в кондака: „Отроча младо превечний Бог“, имащо акростих: „на смирения Роман химн“); числото 24 отговаря на количеството на буквите в гръцката азбука, има съответствие с Псалом 118, състоящ се от 22 отдела, отговарящи на 22 букви в еврейската азбука. Освен кондака и икоси за Рождество Христово такива песни с името на Роман в акростих са запазени и за други празници.

До появата на каноните през 8 век кондакът заема изключително място в богослужението на Източната църква и представлява самостоятелно поетично произведение. Класическата му форма в древността представлявал една обща идея, развита в повече от двадесет строфи (обикновено между 18 и 30).

След 8 век

От края на 8 век започва постепенното изместване на кондака от новата богослужебна химнографска форма – канона. В съвременната си форма кондакът малко се различава от тропара. В действителност това е само първата от трите части на древния кондак, която разкрива само основната му тема. Единственият пълен кондак е съхранен в чина на погребение на свещеник.

Източници

• Дякон Иван Иванов: „Между ангелите и човеците. Литургическата музикално-химнографска традиция на исихазма“.

Тази страница представлява или съдържа производна работа на страницата Кондак от сайта Енциклопедия „Двери“ към 23 септември 2007. Оригиналният текст с автор(и) Constantine, както и тази производна версия, са защитени от Криейтив Комънс лиценз, лиценз за свободна документация на ГНУ или друг лиценз, съвместим с Уикипедия.​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.