Кондак

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Кондак (от гръцки κοντάκιον) – песнопение, част от византийската химнография и източноправославното богослужение. Представлява своеобразна проповед с библейски сюжет в стихове, изпята от амвона след прочитането на евангелския текст по време на утренята. Названието идва от късата пръчка, около която навивали свитъка ‘’(от kontax палка)’’. Кондак се наричат също строфите на акатиста.

5-7 век[редактиране | edit source]

Като песнопение кондакът се появява през 5 век в Сирия, но получава окончателната си форма по-късно в Константинопол. Превръща се в основен жанр на ранновизантийската химнография. Първият кондак е създаден от Роман Сладкопевец ([[6 век}}) - сириец по произход, певец в катедралатаСвета София” в Константинопол. Структурата на кондаците, написани от него са близки до тази на проповедите на Василий Селевкийски. Според преданието кондакът бил изпят по особено небесно вдъхновение (това е кондакът за Рождество Христово “Дева днес”). В гръцкия Кондакарий от 12-13 век по ръкопис № 437 от Московската синодална библиотека, към този кондак са добавени 24 икоса със заключението, което е в кондака: “Отроча младо превечний Бог”, имащо акростих: “на смирения Роман химн"); числото 24 отговаря на количеството на буквите в гръцката азбука, има съответствие с Псалом 118, състоящ се от 22 отдела, отговарящи на 22 букви в еврейската азбука. Освен кондака и икоси за Рождество Христово такива песни с името на Роман в акростих са запазени и за други празници.

До появата на каноните през 8 век кондакът заема изключително място в богослужението на Източната църква и представлява самостоятелно поетично произведение. Класическата му форма в древността представлявал една обща идея, развита в повече от двадесет строфи (обикновено между 18 и 30).

След 8 век[редактиране | edit source]

От края на 8 век започва постепенното изместване на кондака от новата богослужебна химнографска форма - канона. В съвременната си форма кондакът малко се различава от тропара. В действителност това е само първата от трите части на древния кондак, която разкрива само основната му тема. Единственият пълен кондак е съхранен в чина на погребение на свещеник.

Източници

  • Дякон Иван Иванов: "Между ангелите и човеците. Литургическата музикално-химнографска традиция на исихазма".
Heckert GNU white.png Тази страница представлява или съдържа производна работа на страницата Кондак от сайта Енциклопедия "Двери" към 23 септември 2007. Оригиналният текст с автор(и) Constantine, както и тази производна версия, са защитени от Лиценза за свободна документация на ГНУ.