Кондороби

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за селото в Костурско. За селото в Леринско вижте Кладороби.
Кондороби
Μεταμόρφωση
— село —
Гърция
40.5632° с. ш. 21.3194° и. д.
Кондороби
Западна Македония
40.5632° с. ш. 21.3194° и. д.
Кондороби
Костурско
40.5632° с. ш. 21.3194° и. д.
Кондороби
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемКостур
Географска областПополе
Надм. височина670 m
Население122 души (2021 г.)
Кондороби в Общомедия

Кондòроби понякога Кондòраби или Кондòрби, рядко Кондòрово (на гръцки: Μεταμόρφωση, Метаморфоси, катаревуса: Μεταμόρφωσις, Метаморфосис, до 1950 година Κονδορόπη, Кондоропи[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Костур, област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Костурската котловина и отстои на 10 километра североизточно от демовия център Костур и на 2 километра северно от Костурското езеро. На 4 километра на север е село Тихолища (Тихио), на 3 на запад – Сетома (Кефалари), а на 4 на юг – Фотинища (Фотини).

На юг от селото в посока към Костурското езеро са развалините на средновековната църква „Свето Преображение Господне“.[2][3]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В XV век в Кладорум, Костурско са отбелязани поименно 59 глави на домакинства.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Кондорово (Kondorovo) е посочено като село в Костурска каза с 58 домакинства и 210 жители българи.[5]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Кондороби има 190 жители българи християни.[6]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Кондораби е смесено българо-влашко-турско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 39 къщи.[7]

Разказ на жител на Кондороби за разоряването на селото в 1903 г.

с. Кондороби биде изгорено новече за отмъщение. Четитѣ по напрѣдъ бѣха изгорили къщата на Джаферъ ага. Тоя послѣдниятъ търсѣше удобенъ моментъ и на 15 авг. нападна селото съ войски и изгори само нѣколко кѫщи. Населението се разбѣга къмъ с. Тиовлища. Въ два три дни башибозукътъ ограби и изгори вси­чки 23 кѫщи. Сега жителитѣ отъ това село се пръснаха да[8] живѣятъ по околнитѣ здрави села.[9]

Според сведение на ръководителите на Илинденско-Преображенското въстание в Костурско Васил Чекаларов, Лазар Поптрайков, Пандо Кляшев, Манол Розов и Михаил Розов, изпратено до всички чуждестранни консулства в Битоля на 30 август 1903 в Кондороби са изгорени 30 къщи, но няма точни данни за убитите.[10] Според друг източник са изгорени всичките 23 къщи, а цялото население се спасява с бягство в Тиолища.[11]

През ноември 1903 година българският владика Григорий Пелагонийски, придружаван от Наум Темчев, Търпо Поповски и председателя на Костурската българска община Григорий Бейдов, пристигат във Вишени и раздават помощи на пострадалото при потушаването на Илинденското въстание население от Вишени, Българска Блаца и Кондороби.[12] Темчев пише: „Кондороби е малко селце, състоеще се само отъ 23 сѣмейства“.[13]

В началото на XX век цялото население на Кондороби е под върховенството на Цариградската патриаршия, но след Илинденското въстание в началото на 1904 година минава под върховенството на Българската екзархия.[14] Същата година турските власти не допускат учителя Д. Петров от Шестеово да отвори българско училище в селото.[15] По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кондораби има 288 българи екзархисти.[16] Според Христо Силянов в 1906 година селото пострадва от гръцки андартски нападения.[17]

Според Георги Константинов Бистрицки Кондороби преди Балканската война има 60 български къщи.[18]

При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Кондороби са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[19]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Кондороби е обозначено като българско селище.[20]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. След 1919 година 1 човек от Кондороби подава официално документи за емиграция в България. В селото има 1 политическо убийство. В 1928 година има само трима гърци бежанци, всички останали жители са местни.[21] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Кондороби има 75 къщи славяни християни.[22] В 1932 година са регистрирани 40 българофонски семейства, 20 от които с „изявено славянско съзнание“.

Селото традиционно произвежда грозде, картофи и овощия.[23]

След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в Кондороби е установена българска общинска власт. В общинския съвет влизат Атанас Стергиев, Васил Алеков, Кузман Шеваров, Сидо Ангелаков, Панайот Гърчаров, Янко Гранчаров, Дамян Янков, Христо Стефиев, Сотир Ангелков, Борис Христов.[24] В 1945 в селото има 300 българофони.

По време на Гръцката гражданска война селото понася загуби – 49 деца от селото са изведени от комунистическите части извън страната като деца бежанци, а голяма част от населението напуска селото.[21][23]

През 1950 година селото е прекръстено на Метаморфосис, в превод Преображение, по името на средновековната църква.[23]

Прекръстени с официален указ местности в община Кондороби на 5 май 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Мера[25] Μερὰς Воскотопи Βοσκοτόπι[26] местност ЮЗ от Кондороби, по левия бряг на Хухерища (Тихолищката река)[25]
Бигларица Μπιγλάριτσα Скопия Σκοπιά[26]
Рари Ράρι Химадио Χειμαδιό[26]
Габеро[25] Γκάμπερο Гаврос Γάβρος[26] връх във Вич (1043 m) ЮИ от Кондороби[25]
Майняка Μαϊνιάκα Мавровуни Μαυροβοῦνι[26] връх
Орлов камен[25] ῎Ορλωφ Κάμεν Етопетра Αετόπετρα[26] връх във Вич (1087 m) СИ от Кондороби[25]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 212[23] 182[23] 235[23] 326[23] 189[23] 220[23] 175[23] 156[23] 211[23] 173 139

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Традиционен празник на селото е Сотировден. В миналото в местността Лековитата вода се е провеждал панаир.[27]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Кондороби
  • Константин Сялдаров (Κωνσταντίνος Σιαλδάρης), гръцки андартски деец, агент от ІІ ред[28]
  • Лазар Младенов, български революционер, деец на „Охрана“
  • Никола Д. Ангелов, македоно-одрински опълченец, 22-годишен, 1 рота на 6 охридска дружина[29]
  • Никола Георгиев, български революционер, деец на „Охрана“
  • Славчо П. Кърцанов (1894 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[30]
  • Сотир Христов (Христев, 1878 или 1882 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Кузо Попдинов, земеделец с основно образование, македоно-одрински опълченец, служил във 2-ра рота на 10-та прилепска дружина и в Сборната партизанска рота на МОО, в гръцки плен до 9 март 1914 година[31]
Български общински съвет в Кондороби в 1941 година
  • Атанас Стергиев
  • Васил Алексов
  • Кузман Шеваров
  • Сидо Ангелаков
  • Панайот Грънчаров
  • Янко Гранчаров
  • Дамян Янков
  • Христо Стефиев
  • Сотир Ангелаков
  • Борис Христов[32]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Πανδέκτης. Μετονομασίες οικισμών της Ελλάδας. Κονδορόπη - Μεταμόρφωσις
  2. ↑ Βυζαντινός Ναός Μεταμορφώσεως του Σωτήρος
  3. ↑ Ι.Ναός Μεταμόρφωσης του Σωτήρος, архив на оригинала от 5 февруари 2011, https://web.archive.org/web/20110205080132/http://www.imkastorias.gr/gallery/buzantinoinaoi/, посетен на 6 юли 2010 
  4. ↑ Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989. Данните могат да са и за село Кладороби, Леринско.
  5. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 108 – 109.
  6. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 265.
  7. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 100. (на македонска литературна норма)
  8. ↑ Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 61.
  9. ↑ Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 62.
  10. ↑ Чекаларов, Васил. Дневник 1901-1903 година, Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева“ София, 2001, стр. 294.
  11. ↑ Темчевъ, Наумъ. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание // Илюстрация Илиндень 9 (139). Илинденска организация, Ноемврий 1942. с. 13.
  12. ↑ Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 57, 60.
  13. ↑ Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 60.
  14. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 125.
  15. ↑ Райчевски, Стоян. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. София, 2011, стр. 34 – 36.
  16. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180-181. (на френски)
  17. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 220.
  18. ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 7.
  19. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 853.
  20. ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  21. ↑ а б Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Metamorfosi Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  22. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 19. (на сръбски)
  23. ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 24. (на македонска литературна норма)
  24. ↑ Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 486.
  25. ↑ а б в г д е По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  26. ↑ а б в г д е Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 712. (на гръцки)
  27. ↑ Шклифов, Благой. На кол вода пиехме : Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през ХХ век. София, Издателство „Изток-Запад“, 2011. ISBN 978-954-321-961-2. с. 17.
  28. ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 86. (на гръцки)
  29. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 31.
  30. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 397.
  31. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 778.
  32. ↑ Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност. София, Македонски научен институт, 1996. с. 486.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Кондороби&oldid=12188442“.