Конникът без глава

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Конникът без глава
The Headless Horseman
Opened DL PD.jpg
Оригинален език английски
Автор Майн Рид
Издателство London: Chapman and Hall; vol I
Жанр приключенски роман
ISBN ISBN 0548265313

Конникът без глава (на английски: The Headless Horseman, or A Strange Tale of Texas) е роман на писателя Майн Рид, написан през 1865 година, базиран на южнотексаска легенда [1] и на преживяванията и наблюденията на самия автор по време на престоя му в Съединените щати.

Сюжет[редактиране | edit source]

Действието в „Конникът без глава“ се развива през 50-те години на ХІХ век в щата Тексас. Богатият плантатор Удли Пойндекстър се преселва със семейството си от Луизиана в своя нов тексаски дом - Каза дел Корво. По пътя към плантацията, докато пресича изгорялата прерия, семейството се запознава с ирландския ловец на мустанги Морис Джерълд, който ги напътва как да пресекат прерията. Дъщерята на плантатора - Луиза Пойндекстър се влюбва в младия ирландец. Това не остава незабелязано за капитан Касий Къхуун, племенник на плантатора и негов кредитор, който е влюбен и иска да се ожени за братовчедка си. Така се поставя началото на една вражда между ирландеца и капитана. Капитан Къхуун решава да отстрани своя съперник в любовта и го предизвиква на дуел. Оказва се обаче че е недооценил противника си и остава жив единствено благодарение на великодушието на ловеца на мустанги. Къхуун обаче не се отказва от плана си и възлага убийството на друг ловец на мустанги - мексиканеца Мигуел Диас, който също мрази ирландеца.

В това време оздравелия след дуела Морис Джерълд и Луиза Пойндекстър започват тайно да се срещат в градината на Каза дел Корво. При последната им среща те са разкрити от ревнивият капитан. Той подстрекава брата на Луиза Хенри Пойндекстър да се разправи с наглия ирландец, като се надява, че братът ще убие Морис Джерълд, за да защити честта на сестра си. Но след като изслушва сестра си, Хенри решава, че е обидил незаслужено ловеца на мустанги и тръгва след него за да му се извини. След Хенри в тъмната прерия тръгва на кон и капитан Къхуун, като решава да се разправи веднъж завинаги със своя съперник в любовта.

На следващата заран Хенри не се появява за закуска и в имението и форта се организира отряд от плантатори и военни, които започват да го издирват в околността. По време на търсенето отрядът се натъква за първи път на страшно създание - Конник без глава. По това време Мигуел Диас със своите съучастници, преоблечени като индианци, нападат хижата на Морис на брега на Аламо и за да го убият. Младият ирландец отсъства, а вместо него по пътя мексиканците срещат Конника без глава.

Ловецът Зебулон Стамп, приятел на ловеца на мустанги, и неговият слуга Фелим откриват Морис в прерията, където е прекарал няколко дни, нападан от койоти и ягуар, болен и с мозъчно сътресение. Те го отвеждат в дома му, където по-късно го открива отряда, издирващ Хенри Пойндекстър. Намирайки в хижата наметалото и шапката на Хенри, регулаторите устройват съд на Линч и решават да обесят Морис Джерълд. Пристигането на Зеб Стамп, който през това време е на лов в околността, осуетява плановете им, и ловецът на мустанги е отведен във форт Индж за да бъде съден.

Зеб Стамп успява да отложи процеса с няколко дни и тръгва по следите, оставени в прерията. Така старият ловец открива кой е истинският убиец и какво представлява тайнствения Конник без глава. Пред съда Морис Джерълд дава показания, които карат много хора да променят мнението си за неговата вина. В това време в прерията се появява и Конникът без глава. Той е заловен от капитан Къхуун и доведен пред съда. Страшният ездач се оказва обезглавеният Хенри Пойндекстър. Показания пред съда дава и Зеб Стамп. По негово искане от трупа е изваден куршума на убиеца, върху който са изрязани уличаващите инициали К. К. К. (капитан Касий Къхуун). Капитанът се впуска в бяг през прерията, но е заловен от Морис Джерълд. Касий Кухуун е изправен пред съда, където огорчен и озлобен, признава, че по погрешка е убил братовчед си, който е разменил дрехите и шапката си с ловеца на мустанги. След своето признание той успява да извади скрито оръжие и стреля в тялото на Морис Джерълд, след което се самоубива. За щастие успява само самоубийството. Морис е жив - куршумът е уцелил медальона подарен му от неговата любима. Ловецът на мустанги и красивата Луиза най-накрая намират своето щастие.

Край на разкриващата сюжета част.

Признание[редактиране | edit source]

„Конникът без глава“ е най-популярния роман на Майн Рид. Владимир Набоков си спомня „Конника без глава“ като любим роман на детството си, поради който е успял да си представи „прерията, безкрайните пространства и небесния свод“.[2] На 11 години Набоков дори превежда „Конника без глава“ във френска проза.[3]

Герои[редактиране | edit source]

  • Морис Джерълд - ловец на мустанги
  • Луиза Пойндекстър - красива креолка
  • Хенри Пойндекстър - брат на Луиза Пойндекстър
  • Капитан Касий Къхуун - бивш капитан от доброволчески полк, братовчед на Луиза и Хенри
  • Удли Пойндекстър - плантатор, баща на Луиза и Хенри
  • Зебулон Стамп - ловец и следотърсач
  • Фелим О'Нийл - слугата на Морис Джералд

Издания на български език[редактиране | edit source]

  • „Конникътъ безъ глава“, София, изд."Хемусъ", 1929 г., 215 с.
  • „Конникътъ безъ глава“, София, изд.„Ив.Коюмджиевъ“, 194- г., 190 с.
  • „Конникътъ безъ глава“, София, прев. Симеонъ Андреевъ, 1945 г.,191 с.
  • „Конникът без глава“, София, изд.„Ив.Коюмджиев“, 1947 г.,
  • „Конникът без глава“, София, изд."Народна младеж", библиотека "Приключения и научна фантастика" № 21, 1956 г., 584 с.
  • „Конникът без глава“, София, изд."Народна младеж", 1962 г., 512 с.
  • „Конникът без глава“, София, изд."Отечество", библиотека "Световна класика за деца и юноши", 1978 г., 624 с.
  • „Конникът без глава“, София, изд."Отечество", "Майн Рид :Избрани произведения в 6 тома", 6 том, 1981 г., 615 с.
  • „Конникът без глава“, София, изд."Отечество", библиотека "Избрани книги за деца и юноши", 1986 г., 552 с.
  • „Конникът без глава“, София, изд."Емас", библиотека "Вечните приключенски романи", 1998 г., 558 с.

Екранизации[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. He lost head; we got a tale. Kent Biffle. The Dallas Morning News. TEXAS; Pg. 35A; TEXANA. June 22, 2003.
  2. CLASSICS ON CASSETTE:'SPEAK, MEMORY'. John Espey. Los Angeles Times Book Review; Page 8; Book Review Desk. October 20, 1991.
  3. Artist as Precocious Young Man. Rutherford A. Sunday Herald December 30, 1990.
  4. El último mexicano (1960)
  5. Vsadnik bez golovy (1972)

Външни препратки[редактиране | edit source]