Конрад III

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Крал Конрад III, от Chronica regia Coloniensis, Кьолн, 1240, Кралска библиотека, Брюксел

Конрад III (на немски: Konrad III; * 1093 в Бамберг; † 15 февруари 1152 Бамберг) от род Хоенщауфен e 1116/1120 херцог на франките, римско-немски крал 1127–1135 (като гегенкрал) също 1138–1152, крал на Италия 1128–1135, 1138–1152 и крал на Бургундия 1138–1152. С него започва епохата на хоенщауфенските владетели за следващите 100 години.

Конрад е син на херцог Фридрих I от Швабия и на Агнес от Вайблинген, дъщеря на император Хайнрих IV. Конрад се жени през 1115 г. за Гертруда от Комбург, която умира 1130 г. Във втори брак той се жени преди 1135/1136 г. за Гертруда фон Зулцбах († на 14 април 1147 в Херсфелд), дъщеря na граф Беренгар I от Зулцбах и Аделхайд от Волфратсхаузен.

Брат е на по-голямия Фридрих, който наследява херцогската титла на Швабия. През 1116 г. император Хайнрих V дава на Конрад титлата херцог на Франкония и ги прави с брат му Фридрих за негови заместници по време на пътуването му в Италия. През това време Конрад увеличава територията си с графствата около Комбург и Ротенбург.

През 1124/1125 г. Конрад тръгва на поклонение към Йерусалим. След смъртта на Хайнрих V през май 1125, брат му Фридрих не успява да наследи трона на роднината си. За нов император е избран изненадващо Лотар III, с когото започват конфликти заради салическата и кралската собственост на Хайнрих V. Конрад и Фридрих са наследили династичната собственост на Хайнрих V и си я разделят по течението на Рейн: на ляво от Рейн на Фридрих, а дясно от Рейн на Конрад. През ноември 1125 г. на събрание в Регенсбург Лотар изисква връщането му на кралската собственост, но братята не реагират. Тогава през декември 1125 г. Лотар ги осъжда. През януари 1126 г. няколко княза от Гослар започват военни действия против тях. През лятото 1127 г. Конрад се връща обратно от Светите земи, намесва се в битките и е издигнат от швабските и франкските благородници за крал. Сдобрява се с Лотар и се жени за Гертруда, снаха на Хайнрих Черния.

Конрад предприема поход в Италия. На 29 юни 1128 г. в Ломбардия се коронова за крал на Италия. През декември 1137 г. Лотар умира. Конрад е издигнат отново за крал на 7 март 1138 в Кобленц, а на 13 март е коронован и помазан в Аахен.

През 1147 г. Конрад тръгва с френския крал Лудвиг VII във Втория кръстоносен поход към Йерусалим. Още в Мала Азия войската на Конрад е унищожително победена от селджуките в битката при Дорилеон. Няма успех и при обсадата на Дамаск. Конрад се въстановява от раните си при византийския император Мануил I Комнин, който лично се грижел за него.

През 1150 г. умира синът му Хайнрих (VI), който е негов насленик и има титлата крал. Конрад III умира 1152 г. в Бамберг по време на пътуването му към Рим, без да е получил императорската корона. Погребан е в базиликата в Бамберг, а не както е искал в щауфския манастир Лорш. След него крал става Фридрих Барбароса.

Деца[редактиране | edit source]

Конрад III има от брака си с Гертруда от Сулцбах два сина:

Източници[редактиране | edit source]

  • Jan Paul Niederkorn/ Karel Hruza, Regesta Imperii IV,1,2. Konrad III. 1138 (1093/94)–1152. Wien u.a. 2008, ISBN 978-3-205-77442-6.

Литература[редактиране | edit source]

  • Klaus Höflinger, König Konrad III. (1138-1152). In: Die Kaiser. 1200 Jahre europäische Geschichte. Wiesbaden 2006, S. 258-270
  • Friedrich Hausmann, Konrad III. In: Neue Deutsche Biographie 12, 496-499.
  • Wilhelm Bernhardi, Konrad III. Jahrbücher der Deutschen Geschichte. Duncker & Humblot, Berlin 1975.
  • Ferdinand Geldner, Kaiserin Mathilde, die deutsche Königswahl von 1125 und das Gegenkönigtum Konrads III. In: Zeitschrift für bayerische Landesgeschichte 40 (1977) 3-22
  • Jan Paul Niederkorn, Konrad III. als Gegenkönig in Italien. In: Deutsches Archiv für Erforschung des Mittelalters. Band 49 (1993) 589-600
  • Jan Paul Niederkorn, Karel Hruza, Regesta Imperii IV,1,2. Konrad III. 1138 (1093/94)–1152. Wien u.a. 2008.
  • Hubertus Seibert, Jürgen Dendorfer, Grafen, Herzöge, Könige. Der Aufstieg der frühen Staufer und das Reich (1079–1152). (= Mittelalter-Forschungen. Bd. 18). Stuttgart 2005, ISBN 978-3-7995-4269-2. (Rezension)
  • Bernd Schütte, König Konrad III. und der deutsche Reichsepiskopat. Hamburg 2004, ISBN 3-8300-1600-X. (Rezension)
  • Wolfram Ziegler, König Konrad III. (1138–1152). Hof, Urkunden und Politik. Böhlau, Wien [u.a.] 2008, ISBN 978-3-205-77647-5 (Rezension).