Константа на тънката структура
Константата на тънката структура (наричана още константа на фината структура), означавана обикновено като
, е една от фундаменталните физически константи, която характеризира силата на електромагнитното взаимодействие. Тя е въведена за първи път през 1916 г. от Арнолд Зомерфелд, за да се направят релативистски поправки при описанието на атомните спектрални линии в рамките на модела на атома на Бор. Наричат я също константа на Зомерфелд.
Константата на тънката структура е безразмерна величина и числената ѝ стойност не зависи от избраната система единици. Препоръчва се да се използва следната стойност [1]:
В системата СИ тя може да бъде определена като:
където
— е елементарният електричен заряд,
— константа на Дирак (или редуцирана константа на Планк)
— скорост на светлината във вакуум,
— диелектричната проницаемост на вакуума.
В система сантиметър-грам-секунда (CGS) единицата за електрически заряд е определена така, че диелектричната проницаемост на вакуума е равна на единица. Тогава константата на тънката структура се определя като:
Константата на тънката структура може да бъде определена и като квадрата на отношението на елементарния електричен заряд към заряда на Планк.
Източници[редактиране]
| Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Постоянная тонкой структуры“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |


—
—
— 
