Константинов дар
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
Константинов дар (лат., Constitutum Donatio Constantini or Constitutum domini Constantini imperatoris) се нарича фалшифициран документ, на който папите дълго време се позовавали, за да обосноват своите претенции за светска власт и върховенство над останалите църковни йерарси. Считало се, че е даден от император Константин I Велики (от тук и името му) на папа Силвестър I (317-335 г.) и с него той предал върховната власт над Западната Римска империя, в т.ч. над Италия. В него пише, че „за посочването на правата вяра“ и „изцеление от проказата“ предоставя на наместниците на апостол Петър власт и почест, равни на императорските, а също и върховенство над всички християнски църкви; освен това на папата се предоставяли ред привилегии, богати дарове на църквите, а на римските кардинали -званието сенатор.
Неистинността на този документ е доказана от италианския учен-хуманист Лоренцо Вала. Той бил добър познавач на класическите езици и като анализирал „Константиновия дар“ установил, че той не произхожда от времето на император Константин, а е съставен по-късно. Част от учените днес смятат, че документът е съставен по времето на папа Стефан II (752-757), а според други това е станало към средата на IX век. Част е от други известни фалшификати, известни като „Лъжеисидорови декреталии“.
