Константин Везенков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Константин Везенков
български лекар и опълченец
Роден
1848 г.
Починал
1878 г. (30 г.)

Константин Иванов Везенков е български лекар и опълченец в Българското опълчение по време на Руско-турската война (1877-1878).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Камък от Докторския паметник в София с името К. И. Вязанков

Константин Везенков е роден през 1848 година в град Крушево, тогава в Османската империя в семейство с революционни традиции. Син е на Иван (Йован) Везенков от село Тресонче, преселен в Крушево.[1] Брат е на архитекта и революционер Стоян Везенков. Учи в Цариградското българско училище. Дойранският владика Партений Зографски го изпраща да учи в Русия. С писмо от 1 декември 1859 година Александър Рачински моли Алексей Бахметев за държавна издръжка на Везенков.[2]

През 1870 година Везенков завършва Медицинския факултет на Московския университет. Работи като лекар в град Верея, край Москва. По време на Руско-турската война (1877-1878) се поставя в услуга на руското командване. Записва се в Българското опълчение. Лекар на Трета опълченска дружина, старши лекар на опълчението и член на приемната комисия. По време на критичната Шипченска битка от 9 до 11 август участва в сражението, начело на леко ранените. На 25 януари 1878 година е ранен при село Кадърфакли, Карнобатско. Умира от раните си в края на годината в болница във Феодосия.[3][4] За заслугите си е произведен в дворцов съветник и е награден с орден „Света Ана“ ІІІ степен с мечове, „Свети Станислав“ ІІ степен, „Свети Владимир“ ІV степен.[5]

От 1934 година село Кадърфаклии носи неговото име – Везенково.[6]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Йован
Везенков
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Мария Везенкова
 
Стоян Везенков
(1828 – 1897)
 
Константин Везенков
(1848 – 1878)
 
Петър
Везенков
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Райна Везенкова
 
Косара Везенкова
 
Владимир Везенков
(1866 – 1930)
 
 
 
Александър Везенков
(1867 – 1918)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Михаил Везенков
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Александър Везенков
 
Сашко Везенков
(р. 1963)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Александър Везенков
(р. 1995)
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 208.
  2. Македония : Сборник от документи и материали. София, Българска академия на науките. Институт за история. Институт за български език, Издателство на Българската академия на науките, 1978. с. 146 - 147.
  3. Освободителната война 1877-1878, Енциклопедичен справочник, ДИ „Петър Берон“, София, 1986, с. 82
  4. Енциклопедия България. Том 1, Издателство на БАН, София, 1978, 616.
  5. Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 253. (на македонска литературна норма)
  6. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 109.