Константин Георгиев (агроном)

Константин Георгиев
	Константин Георгиев
български агроном
Роден	1888 г. Скребатно, Османска империя
Починал	11 ноември 1977 г. (89 г.)
Научна дейност
Област	Агрономия

Вижте пояснителната страница за други личности с името Константин Георгиев.

Константин Ташков Георгиев е български агроном, един от най-видните български специалисти по земеделско опитно дело.^[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1888 година в Скребатно, тогава в Османската империя, днес България. В 1911 година завършва гимназия в Самоков, а в 1917 година завършва земеделие в Държавния университет на щата Кентъки в САЩ. Георгиев специализира в университета в Чикаго почвена бактериология в периода 1918 - 1919 година. След това започва работа като агроном на Аязмото в Стара Загора, където работи от 1921 до 1922 година. Последователно Георгиев работи като агроном към Държавната земеделска опитна станция в Садово в периода 1923 - 1924 година и от 1 януари 1925 до пенсионирането си в 1944 година е ръководител на Държавното опитно поле по етеричните и медицински растения в Казанлък.^[1]

Константин Георгиев работи извънредно по земеделското опитно дело и по-точно по етеричните и медицинските култури, предимно по маслодайната роза, като е един от най-видните български специалисти. Георгиев постига значителни резултати по време на 12 години в опитното поле на Казанлък относно подобрението на културата на маслодайната роза и по въвеждането и разпространяването на отглеждане на нови медицински и етерични култури. Член е на Дружеството на опитниците в България, Дружеството на агрономите в България и други. Умира на 11 ноември 1977 година.^[1]

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

Георгиев допринася значително като книжовник в земеделско-стопанската област.^[1] Той сътрудничи на специализираните списания „Борба“, „Земеделие“, „Земеделска практика“, „Казанлъшка искра“, „Семепроизводство“ и други. Пише научно-приложни, стопански и технически статии. Сред трудовете му в Издание на Държавното опитно поле по розовата култура са:^[2]

„Маслодайната роза и нейното отглеждане“, Казанлък 1928.
„Кога и как да пръскаме розите“, София, 1929.
„Далматинската хризантема (пиретрум)“, Казанлък, 1933.
„Опити с кулрутната мента“, Казанлък, 1933.
„Пиретрумът“, Казанлък, 1933.
„Културната мента и нейното отглеждане“, Казанлък, 1933.
„Практическо ръководтсво по новите култури“, Пловдив, 1933.
„Вкореняване на маслодайната роза“, Казанлък, 1936.
„Лавандула“, Казанлък, 1938.
„Отглеждане и събиране на медицински и етерични растения у нас“, Казанлък, 1940.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ ^а ^б ^в ^г „Учени и дейци в селското и горското стопанство в България“ (родени 1814 – 1920 година), Научно селскостопанско историческо дружество в България, „ЕВРОПРОСВЕТА“, Издателство „Земя“, стр. 69. ISBN 954-8345-40-4
↑ „Учени и дейци в селското и горското стопанство в България“ (родени 1814 – 1920 година), Научно селскостопанско историческо дружество в България, „ЕВРОПРОСВЕТА“, Издателство „Земя“, стр. 69 – 70. ISBN 954-8345-40-4

[Учени_и_дейци...-1] а ^б ^в ^г „Учени и дейци в селското и горското стопанство в България“ (родени 1814 – 1920 година), Научно селскостопанско историческо дружество в България, „ЕВРОПРОСВЕТА“, Издателство „Земя“, стр. 69. ISBN 954-8345-40-4

[2] „Учени и дейци в селското и горското стопанство в България“ (родени 1814 – 1920 година), Научно селскостопанско историческо дружество в България, „ЕВРОПРОСВЕТА“, Издателство „Земя“, стр. 69 – 70. ISBN 954-8345-40-4

[1]

[2]