Константин Дамянов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Константин Дамянов
български просветен деец
Роден
1850 г.
Починал
1927 г. (77 г.)

Константин (Динко) Дамянов е български просветен деец от Македония, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Дамянов е роден в 1850 година в костурското село Българска Блаца (или в град Лерин[1]), тогава в Османската империя, днес в Гърция. Учи в гръцкото училище в родното си село, след което в българското в столичния квартал Фенер. Връща се в Македония и дълги години учителства в Костуско и Леринско. В 1885 - 1886 година заедно с другите български учители в Костурско - костурските Търпо Поповски и Григорий Бейдов, хрупищкия Апостол Калоянов, Кузман Шапарданов – е вкаран в затвора.[2]

Учителства в Българска Блаца, Черешница, Бобища, Кономлади, Зелениче, Смърдеш, Лерин.[3] Става член на ВМОРО.[4]

След като Егейска Македония попада в Гърция в 1912 година, Дамянов е принуден да се изсели в България. Установява се в Русе, където умира в 1927 година.[5][6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 177.
  2. Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 27.
  3. Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 32.
  4. Гласник на Институтот за национална историjа, Том 29, Скопjе, 1985, стр. 146.
  5. Албум-алманах „Македония“, София, 1931.
  6. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 79.