Константин Кацаров
|
||||||||
Константин Иванов Кацаров завършва право в Берн. Преподава търговско право до 1947 г. в Юридическия факултет на Софийския университет. Професор по търговско и международно право.
В периода 1921 - 1950 г. е член на Висшата законодателна комисия. Съден от комунистическия режим - лежи във варненския затвор. Реабилитиран поради необходимостта от помощта му по сложен международен казус в който е забъркана България от властта през 50-те години на 20 век, успява да замине за Швейцария, където работи като адвокат и преподавател.
Професор по право в Швейцария, чете лекции в редица университети. Член на Международната правна асоциация, Словашката академия на науките и прочее. В качеството на изгнаник по политически причини се изявява като общественик, историк и пубицист, на който съдбата на родината попаднала зад желязната завеса, не му е безразлична. През 1969 г. основава Фондация "Константин и Зиновия Кацарови" към Женевския университет за подпомагане обучението и специализацията на български студенти в Швейцария.
През 1974 г. дарява на Народна библиотека 1500 тома лична колекция от книги на немски, френски, руски и английски език в областта на международното публично и частно право.
[редактиране] Трудове
- 60 години живяна история
- Светът отблизо
- Проиграната победа
- Систематичен курс по българско търговско право
- специализирана правна литература по търговско и авторско право, право на индустриалната собственост и т.н.
[редактиране] Източници
КОСТОВ, Алекс. Биографията на професор Константин Кацаров. – В: Костов, Ал. (съст.) Константин Кацаров и неговото наследство. София, Херон Прес, 1998, с. 3-18 / Kostov, Al. La biographie du professeur Konstantin Katzarov. - Dans: Kostov, Al. /ed./ /Konstantin Katzarov et son héritage. Sofia, Heron Press, 1998, р. 3-18.
