Константин Кисимов
| Константин Кисимов | |
 | |
| Роден | Константин Василев Кисимов 16 април 1897 г. |
|---|---|
| Починал | |
| Националност | Българин |
| Активност | 1922 – 1965 г. |
| Брачен партньор | Лиляна Кисимова брак 16 февруари 1936 г. |
| Деца | 3
Васил Кисимов – актьор и режисьор Георги Кисимов и Димитър Кисимов |
| Местожителство | София |
| Значими роли | Хаджи Костаки Хитър Петър |
| Уебсайт | |
.svg){kind=small}
Константин Василев Кисимов е български театрален и филмов актьор.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 16 април 1897 г. в Търново.
Учи право и философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ за 1 месец, но през 1922 г. започва да учи в театралната школа при Народния театър. Изпратен на специализация в Сорбоната в Париж откъдето се завръща през 1928 г.
Дебютира с ролята на Сганарел в „Любовта-лекар“ от Молиер в Театър Студия на Исак Даниел. След като през 1924 г. студията се разформирова, постъпва в Народния театър, където играе до края на живота си. Участва в гастрола на Народния театър в Белград през 1936 г. През 1937 г. е част от състава, който участва в турнето в САЩ и Канада.[1]
Освен в театъра, той е рецитатор на българска и руска класическа поезия, участва в радиото, телевизията и киното.[1]
Загива при катастрофа в Балчик на 16 август 1965 г. след като предния капак на руската джипка се отваря в движение и губи управление. Забива се в стената на една къща под сегашната автогара.
Памет[редактиране | редактиране на кода]
На Константин Кисимов е наречена улица в София (Карта).
На мястото на смъртта му в Балчик има паметна плоча с барелеф. Музикално-драматичният театър във Велико Търново носи неговото име.
Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]
- Народен артист (1949).
- Димитровска награда за филма Калин Орелът (1950).
- Димитровска награда за ролите на (Аркашка) от пиесата „Лес“ на Островски и на (Арнолд) вот „Училище за жени“ на Молиер (1950).
- „Почетен гражданин на Видин“
- „Герой на социалистическия труд“ (май 1965)
- орден „Георги Димитров“ (16 октомври 1964, 30 декември 1959).
Театрални роли[редактиране | редактиране на кода]
Константин Кисимов играе множество роли на сцената на Народния театър, по-известните са:[1]
- Ило Стърчиопашката в „Гераците“ – Елин Пелин
- Кметът в „Глас народен“ – Георги Караславов
- Деметрий в „Сън в лятна нощ“ – Георги Караславов
- Сициниус в „Кориолан“ – Георги Караславов
- Ланчелото Гобо във „Венецианският търговец“ – Георги Караславов
- Хамлет в „Хамлет“ – Георги Караславов
- Патлен в „Адвокатът Патлен“ – френски народен фарс
- Оргон в „Тартюф“ – Молиер
- Геслер във „Вилхелм Тел“ – Фридрих Шилер
- Андрокъл в „Андрокъл и лъвът“ – Джордж Бърнард Шоу
- Граф Маранцоне в „Херцогинията на Падуа“ – Оскар Уайлд
- Заклинател в „Задушница“ – Адам Мицкевич
- Мича в „Опечелена фамилия“ – Бранислав Нушич
- Владимир Павлович в „Д-р“ – Бранислав Нушич
- Павле Марич в „Покойник“ – Бранислав Нушич
- Добчински в „Ревизор“ – Николай Гогол
- Подкальосин в „Женитба“ – Николай Гогол
- Бабелмандебски в „Сватба“ – Антон Чехов
- Странджата в „Хъшове“ – Иван Вазов
- Мичо Бейзадето в „Под игото“ – Иван Вазов
- Какавидов в „Службогонци“ – Иван Вазов
- Велчо-Свилен в „Свекърва“ – Антон Страшимиров
- Михо в „Зидари“ – Петко Тодоров
- Цар Петър в „Боян Магесникът“ – Кирил Христов
- Владимиров в „Големанов“ – Ст. Л. Костов
- Нестор в „Тъмни души“ – Добри Немиров
- Хаджи Андрея в „Албена“ – Йордан Йовков
- Златил в „Боряна“ – Йордан Йовков
- Арнолд в „Училище за жени“
- Езоп в „Езоп“
Филмография[редактиране | редактиране на кода]
| Година | Филми и Сериали | Серии | Копродукции | Роля |
|---|---|---|---|---|
| 1967 | Привързаният балон | слепия | ||
| 1961 | Вятърната мелница | дядо Бальо | ||
| 1960 | Хитър Петър | хаджи Костаки | ||
| 1960 | Стубленските липи | дядо Мишон | ||
| 1957 | Хайдушка клетва | Йорданчо „Крастата“ | ||
| 1956 | Точка първа | Бармалей | ||
| 1955 | Героите на Шипка – (Герои Шипки) | СССР / България | Сюлейман паша | |
| 1952 | Под игото | Колчо Слепеца | ||
| 1950 | Калин Орелът | дядо Стоян | ||
| 1947 | Изкупление – (незавършен) | Стоян Хаджигладнев | ||
| 1936 | Грамада | Цеко | ||
| 1931 | Безкръстни гробове | Рангел, селянин | ||
| 1929 | След пожара над Русия | гърбицата |
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- „Константин Кисимов“ (театрален портрет) от Гочо Гочев
- „Константин Кисимов“ (творчески портрет) от Севелина Гьорова
- „Спомени за Константин Кисимов“ (1994) от Йордан Петров
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Енциклопедия на българския театър. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2008. ISBN 9545287713. с. 226 – 227. (на български)
