Константин Кондов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Константин Кондов
български революционер
Константин Кондов 
Роден: 22 ноември 1874
Прилеп, Османска империя
Починал: 21 май 1929
София, България

Константин Николов Кондов, с псевдоними като Атанас Петров, Иван Великов Стойков[1] е български революционер, войвода на Върховния македоно-одрински комитет и на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | edit source]

Войводите на съвещание в Осоговския балкан:седнали от ляво на дясно: Панайот Байчев, Питу Гули, Коста Мазнейков, Христо Чернопеев, Андрей Христов, Тодор Христов. Прави от ляво на дясно: Никола Жеков, Константин Кондов, Сотир Атанасов, Тимо Ангелов, Никола Дечев и куриерът Никола Сарафов.

Роден е в 1874 година в град Прилеп, който тогава е в Османската империя. Син е на общественика Никола Кондов и брат на адвоката и деец на македонската емиграция Георги Кондов. След Освобождението на Княжество България семейството му в 1881 година се преселва в София. Кондов завършва Военното училище в София в 1894 година и за една година (1894 - 1895) е учител в Дупница.

Включва се в дейността на Македонския комитет. През 1895 година е сред учредителите и на Македоно-одринско дружество „Единство“ в Дупница, на което е избран за негов деловодител.[2]

Участва в Четническата акция в 1895 година. Същата година заминава за Одеса, Русия, където до 1898 година учи право. Завръща се в България и е учител в Габрово (1899-1900) и Ямбол (1900-1901).

През април 1901 година е делегат на Осмия македоно-одрински конгрес от Ямболското дружество.[3]

В 1901 година оглавява чета на Върховния комитет, с която действа в Западните Родопи и Рила. През октомври - ноември 1901 година Кондов инспектира македоно-одринските дружества в Станимашка и Рупчоска околия.[4]

В 1902 година навлиза в Кочанско. Участва в Горноджумайското въстание в 1902 година.

На следната година 1903 година предлага услугите си на ВМОРО и с четата си действа във Велешко и Скопско.

Свидетелство за участие в Македоно-одринското опълчение на Константин Кондов.

Заловен е от властите, но след намеса на руския консул в Скопие е освободен. До 1908 година отново е учител в Габрово. В 1904 година издава историческия очерк „Борбата на македонеца“. След 1908 година работи в Министерството на вътрешните работи.[5][6]

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи като командир на 4 рота на 9 велешка дружина.[7] В 1913 година е награден с орден „За храброст“ IV степен. По време на Първата световна война е командир на рота от Единадесета пехотна македонска дивизия. На тази служба той остава до лятото на 1916 година. След това до края на войната на него е поверено снабдяването на 11 дивизия. След приключването на войната е назначен за окръжен управител в град Струмица и предава града на сърбите.

Участва в преврата на 9 юни 1923 година и след него става околийски началник в Пловдив. Умира на 21 май 1929 година.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.12, 44
  2. Георгиев, Георги. „Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895-1903)", Македонски научен институт, София, 2008, стр. 19.
  3. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 259.
  4. Елдъров, Светлозар. Македоно-одринското дружество в Пловдив и движението за национално освобождение и обединение (1895 - 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 - 1903), Иврай, София, 2003, стр. 302.
  5. Енциклопедия Пирински край. Том 1, Благоевград, 1995, стр. 451.
  6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 80 - 81.
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 358.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.