Константин Маковски

	Константин Маковски
	руски художник
	; Автопортрет (1856)
Роден:	2 юли 1839; Москва, Руска империя
Починал:	30 септември 1915; Санкт-Петербург, Руска империя

«Българските мъченици». Картина на Константин Маковски. Светотатствените действия на башибозука, придружени в случая от изнасилвания, преливат чашата на търпението у европейското обществено мнение, ставайки casus belli, довел до освобождението на България

Константин Егорович Маковски (на руски: Константи́н Его́рович Мако́вский) е известен руски художник от втората половина на 19 век, портретист. Известен е най-вече с историческите си картини пресъздаващи батални сцени от историята. Представител на романтизма и академизма, член на Императорската академия за изящни изкуства.

Биография [редактиране]

Константин е най-големият син в семейството на руския художник — Егор Иванович Маковски. Егор Маковски е основател на "натуралистичен клас" художествена школа, която по-късно става известна като Московско училище по живопис, ваятелство (скулптура) и архитектура. Сред семейните приятели са Карл Брюлов и Василий Тропинин. Всички деца на Егор Иванович са известни художници (виж Маковски). Това предопределя и насочването на Константин към изящното изкуство.

През 1851 г. Константин Маковски постъпва в Московското училище по живопис, скулптура и архитектура. Негови учители са Скоти, Мокрицки, Зарянко, всички те ученици на Карл Брюлов. През 1858 г. Маковски постъпва в Императорската академия за изящни изкуства в Санкт Петербург. От 1860 г. участва в изложби на Академията с картините "Изцеление на слепите" (1860) и "Агенти на Лъжедимитри убиват Борис Годунов" (1862). През 1863 г. Константин Маковски, заедно с 13 други ученици са избрани да участват в конкурса за златен медал на Академията. По-сетне Маковски се присъединява към кръга хора на изкуството около Иван Крамски. През 1870 г. той става член-учредител на "Асоциация на пътуващите изложби", продължавайки да рисува картини, посветени на всекидневния живот. Той излага свои работи на изложения на Академията, а и по пътуващите изложби.

Значителна промяна в светоусещането и стила му настъпва след пътуване до Египет и Балканите в средата на 1870 г., след което интересите му към социалните и психологическите теми, акцентират на естетиката.

От 1880 г. Константин Маковски е художник на авторски портрети и исторически картини. На Световното изложение в Париж през 1889 г., той получава златен медал за своята живопис "Смъртта на Иван Грозни", "Съдът на Париж" и "Демонът и Тамара". Превръща се в един от най-високо ценените руски художници на своето време. Някои критици го определят даже за предвестник на руския импресионизъм.

През 1915 г. умира в резултат от нещастен случай-произшествие (удар от трамвай) в Санкт Петербург.

Синът на Маковски — Сергей Константинович Маковски е известен руски културтрегер, арт-критик и издател на списание "Аполон".

Галерия [редактиране]

Портрет на децата на художника. (1882)
Агентите на Лъжедимтри убиват Фьодор Годунов (1862)
Портрет на императрица Мария Фьодоровна, съпруга на Александър III
Деца бягащи от буря (1872)
Портрет на Мария Михайловна Болконска
Болярка
Семеен портрет на Волкови
Сватбено тържество в болярско семейство през XVII век (1883)
Минин на площада на Нижни Новгород, призоваващ народа към саможертва (1896)
Портрет на лейбгвардейския поручик на Хусарския полк, графа Г.А. Бобрински, 1879 г. (Музей на Гвардията, Санкт-Петербург)
Портрет на граф Николай Николаевич Муравиев-Амурски, генерал-губернатор на Източен Сибир, 1863, Иркутски областен художествен музей
Глава - портрет на Ю.П.Маковска от 90-те години на 19 век.
Гадание