Константин Маковски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Константин Маковски
руски художник
Константин Маковски 

Автопортрет (1856)
Роден: 2 юли 1839
Москва, Руска империя
Починал: 30 септември 1915
Санкт-Петербург, Руска империя
«Българските мъченици». Картина на Константин Маковски. Светотатствените действия на башибозука, придружени в случая от изнасилвания, преливат чашата на търпението у европейското обществено мнение, ставайки casus belli, довел до освобождението на България

Константин Егорович Маковски (на руски: Константи́н Его́рович Мако́вский) е известен руски художник от втората половина на 19 век, портретист. Известен е най-вече с историческите си картини, пресъздаващи батални сцени от историята. Представител на романтизма и академизма, член на Имперската академия за изящни изкуства.

Биография[редактиране | edit source]

Константин е най-големият син в семейството на руския счетоводител и любител-художник — Егор Иванович Маковски. Егор Маковски е основател на "натуралистичен клас" художествена школа, която по-късно става известна като Московско училище по живопис, скулптура и архитектура. Сред семейните приятели са Карл Брюлов и Василий Тропинин. Всички деца на Егор Иванович са известни художници и освен Константин, това са Александра, Николай и Владимир. Това предопределя и насочването на Константин към изящното изкуство.

През 1851 година Константин Маковски постъпва в Московското училище по живопис, скулптура и архитектура. Негови учители са Скоти, Мокрицки, Зарянко, всички те ученици на Карл Брюлов. През 1858 година постъпва в Имперската академия за изящни изкуства в Санкт Петербург. От 1860 участва в изложби на Академията с картините „Изцеление на слепите“ (1860) и „Агенти на Лъжедимитри убиват Борис Годунов“ (1862). През 1863 година Константин Маковски, заедно с 13 други ученици, е избран да участва в конкурса за златен медал на Академията. По-късно художникът се присъединява към кръга хора на изкуството около Иван Крамской. През 1870 става член-учредител на "Асоциация на пътуващите изложби", известна като Передвижници, продължавайки да рисува картини, посветени на всекидневния живот. Той експонира свои работи на изложения на Академията и по пътуващите изложби.

Значителна промяна в светоусещането и стила му настъпва след пътуване до Египет и Балканите в средата на 1870, след което интересите му към социалните и психологическите теми, акцентират на естетиката.

От 1880 година Константин Маковски е художник на авторски портрети и исторически картини. На Световното изложение в Париж през 1889 година получава златен медал за своята картините си „Смъртта на Иван Грозни“, „Съдът на Париж“ и „Демонът и Тамара“. Превръща се в един от най-високо ценените руски художници на своето време. Някои критици го определят даже като предвестник на руския импресионизъм.

През 1915 година умира в резултат от нещастен случай-произшествие (удар от трамвай) в Санкт Петербург.

Синът на Маковски — Сергей Константинович Маковски е известен руски културтрегер, арт-критик и издател на списание „Аполон“.

Галерия[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]