Константин Нунков
| Константин Нунков | |
| български революционер | |
 фото Александър Владиков | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 8 февруари 1905 г.
|
| Константин Нунков в Общомедия | |
Константин (Коста) Нунков с псевдоними Давид, Огнянов[1] е български революционер, анархист, деец на Македонския комитет и кумановски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Нунков е роден в 1877 година в Чирпан, тогава в Османската империя.[3] Учи в Пловдив от 1891 до 1892 година, но не успява да завърши образованието си поради липса на средства. Работи като печатарски работник в Пловдив и София, като докато е в Пловдив за известно време живее с Пейо Яворов.
Нунков взима участие в така наречената Четническа акция, която е организирана от Македонския комитет в 1895 година. Оставя спомени за въстанието, озаглавени „Въстаническото знаме“, публикувани във „Войнишка сбирка“ в 1901 г.[4]
Приема идеите на анархизма. В 1900 година влиза с чета в Горноджумайско. През януари 1902 година е в революционния пункт на ВМОРО в Проглед и проучва условията за атентати в Ксантийско и Ахъчелебийско.
Деецът на ВМОРО Христо Караманджуков го описва така:
| „ | Той бе млад човек, неспокойна и пламенна натура и по убеждение анархист-терорист... Иначе бе честен и безкористен човек. В споровете и отношенията си бе прям и агресивен.[5] | “ |
На Пловдивския конгрес през 1902 година му е възложена организационната работа в Гюмюрджинско и Дедеагачко.
През декември 1902 година пристига заедно с Димо Николов, Петър Чапкънов и Теню Колев от Аладаа, снабдени с адски машини и 100 килограма динамит в Дедеагачко, където трябва да подпомогнат Марин Чолаков и да проучат възможностите за атентати по железопътната линия.[6]
Прави неуспешни опити за атентати по време на Илинденско-Преображенското въстание. През юли 1904 година става войвода в Кумановско, където се бори срещу Сръбската въоръжена пропаганда в Македония. На 2 януари 1905 година е делегат на скопския конгрес на ВМОРО във Кнежево.
| Чета на Константин Нунков, 28 декември 1904 година | ||||
|---|---|---|---|---|
| Номер | Име | Селище | Околия | Забележка |
| 1. | Костадин Нунков | Чирпан | Чирпанска | |
| 2. | Атанас Средовик | Сеница | Новопазарска | върнал се |
| 3. | Никола Иванов | Леденик | Търновска | върнал се |
| 4. | Милан Николов | Кюстендил | Кюстендилска | |
| 5. | Георги Янев | Малино | Кумановска | |
| 6. | Михаил Димитров | Самоков | Самоковска | |
| 7. | Неделчо Максулев | Чирпан | Чирпанска | |
| 8. | Петър Тепелков | Куково | Щипска | върнал се[7] |
На 8 февруари 1905 година край село Кутлибег в битка с турски аскер Коста Нунков загива заедно със седемчленната си чета и четирима милиционери от съседните села, начело с Пешо Иванов от Пезово.[8][9]
Константин Нунков е автор на брошурата „Взривните вещества и тяхното употребление“ (1902).[10] На него Яворов посвещава стихотворението „Напред“ (1895).[11][12]
Христо Силянов пише:
| „ | Чисти въ тѣхнитѣ младежки пориви, неотразимо мили образи изкачатъ отъ задгробното царство на свещенитѣ македонски сѣнки, и добили плъть и кръвь, шествуватъ въ тоя мигъ предъ просълзения ми погледъ... Коста Нунковъ отъ Чирпанъ, високъ, съ блага усмивка, която никога не изчезваше отъ брадатото му лице, винаги загриженъ за хода на комитетскитѣ работи и винаги заетъ съ приготовления за заминаване отвѫдъ...[13] | “ |
За Костадин Нунков е народната песен Слушай как шумят шумите.[14] Сестра му Руска Нункова е деятелка също на ВМОРО.[15]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 32, 72.
- ↑ Биография от сайта на ВМРО-БНД[неработеща препратка]
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 333-334.
- ↑ Нунков, К. И. Въстанническото знаме. София, Войнишка сбирка, 1901, година VIII, книжка I, януари, февруари и март. с. 86 – 99.
- ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 76.
- ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 270 – 271.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.28
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 311.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 63, 120.
- ↑ Енциклопедия България, том 4, Издателство на БАН, София, 1984.
- ↑ Янев, Владимир. „ПРОЧУТАТА ПЛОВДИВСКА ГИМНАЗИЯ. ДРУГИ АВТОРИ, СВЪРЗАНИ С ПЛОВДИВ ОТ НАЧАЛОТО НА ХХ ВЕК“
- ↑ Аврамовъ, Стефанъ. Константинъ Нунковъ // Илюстрация Илиндень 3 (33). Илинденска организация, Априлъ 1931. с. 7 - 9.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 101.
- ↑ DarikNews.bg, Вдигнаха паметник на Костадин войводата, 27 юни 2011г.
- ↑ Александрова, Елена. Женски активности на българската общност в Македония и Одринска Тракия (втората половина на XIX – началото на ХХ в.). София, Иврай, 2022. ISBN 978-954-9388-00-8. с. 174.
