Константин Павлов
Тази статия е за поета. За революционера вижте Константин Павлов (революционер).
|
||||||||
Константин Мирчев Павлов е български поет и киносценарист.
Съдържание |
Биография [редактиране]
Роден е на 2 април 1933 г. в бившето село Попово, Пернишко (днес територията му е част от дъното на язовир "Студена"). Завършва гимназия през 1952 г. Следва право в СУ „Кл. Охридски“. Редактор в Радио София (1957-1959), в издателство „Български писател“ (1961-1962; 1964-1965), вестник „Литературен форум“ (1963) и „Мултифилм“ (1965-1966). От 1966 до 1975 г. му е забранено да работи и публикува. През 1975 г. получава разрешение за работа в „Българска кинематография“. През същата година е приет за член на Съюза на българските филмови дейци, а през 1980 г. е избран за член на Съюза на българските писатели. През 1983 г. по повод 50-годишнината от рождението му е издадена книга със заглавие „Стари неща“, включваща стихове от първите му две книги и сценарии. През 1989 г. за първи път след дълго прекъсване печата стихотворения във вестник „Литературен форум“. Напуска СБП на 3 февруари 1989 г. Никога не е членувал в други организации или партии.
Константин Павлов е признат като оригинален творец със силно влияние върху модерната българска поезия и култура. Той е между най-значителните български поети на XX век. Оригиналността му намира високо признание в чужбина още от края на 60-те години. Тогава Анна Ахматова искрено възкликва: „Константин Павлов е най-големият български поет, когото някога съм чела!“ Стиховете на К. Павлов са преведени на френски, английски, испански, немски, полски, руски, сърбохърватски, унгарски и други езици. По негови сценарии са създадени едни от най-известните експериментални български филми. Носител е на националната награда за поезия „Никола Фурнаджиев“ за принос в българската поезия (2000), Националната литературна награда „Христо Г. Данов“ (2005) за принос към българската поезия и драматургия и към развитието на гражданското общество у нас и на Националната награда за поезия „Иван Николов“.
Книги [редактиране]
Поезия [редактиране]
- Сатири (1960)
- Стихове (1965)
- Стари неща (1983)
- Появяване (1989)
- Агонио сладка (1991)
- Убийство на спящ човек (1992)
- Отдавна… (1998)
- Спомен за страха (1998)
- Надпяване (2001)
- Стихове (2002) — първи том от луксозен четиритомник „Избрано“, включващ още „Записки“, „Пиеси“ и „Сценарии“.
Други [редактиране]
- Записки 1970–1993 (2000, 2002)
- Пиеси (2002)
- Сценарии (2002)
- Избрани интервюта (2006)
- Персифедрон (2007) — пиеси, стихове, записки
Филмография [редактиране]
Като сценарист:
- Съдбата като плъх (2001)
- Нещо във въздуха (1993)
- Селцето (1990)
- Без драскотина (1989)
- Памет (1985)
- Бяла магия (1982)
- Масово чудо (1981)
- Илюзия (1980)
- Чуй петела (1978)
- Спомен за близначката (1976)
- Обич (1972)
Като актьор:
- Опит за мълчание (1998) Себе си
- Живот до поискване (1987)
Библиография [редактиране]
- Константин Павлов в българската литература и култура. Изследвания, статии, есета. Съставител Пламен Дойнов. Библиотека “Личности”. Книга четвърта. С.: Кралица Маб, 2009. ISBN 978-954-533-096-4.
- Ани Илков. Несъвършеният гений. Книга за Константин Павлов. С.: Полис, 2010. ISBN 9789547960312.
Външни препратки [редактиране]
- Константин Павлов в „Литернет“
- Константин Павлов с Награда „Христо Г. Данов“
- Константин Павлов с Награда „Никола Фурнаджиев“
- „Хюбрисът на моралната памет“ — Ани Илков за Константин Павлов
- Константин Павлов, доносчик срещу извървяното Статия на Александър Кьосев във вестник "Култура", 2002 г.
