Константин Павлов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за поета. За революционера вижте Константин Павлов (революционер).

Константин Павлов
Роден 2 април 1933 г.(1933-04-02)
Попово, България
Починал 29 септември 2008 г. (на 75 г.)
Националност Флаг на България България
Жанр стихотворение, драма, сценарий
Награди „Иван Николов“ (1996)
Никола Фурнаджиев“ (2000)[1]
Голямата награда за литература на Софийския университет (2003)[2]
„Христо Г. Данов“ (2005)[3]

Константин Мирчев Павлов е български поет и киносценарист.

Биография[редактиране | edit source]

Роден е на 2 април 1933 г. в бившето село Попово, Пернишко (днес територията му е част от дъното на язовир "Студена"). Завършва гимназия през 1952 г. Следва право в СУ „Кл. Охридски“. Редактор в Радио София (1957-1959), в издателство „Български писател“ (1961-1962; 1964-1965), вестник „Литературен форум“ (1963) и „Мултифилм“ (1965-1966). От 1966 до 1975 г. му е забранено да работи и публикува. През 1975 г. получава разрешение за работа в „Българска кинематография“. През същата година е приет за член на Съюза на българските филмови дейци, а през 1980 г. е избран за член на Съюза на българските писатели. През 1983 г. по повод 50-годишнината от рождението му е издадена книга със заглавие „Стари неща“, включваща стихове от първите му две книги и сценарии. През 1989 г. за първи път след дълго прекъсване печата стихотворения във вестник „Литературен форум“. Напуска СБП на 3 февруари 1989 г. Никога не е членувал в други организации или партии.[4]

Константин Павлов е признат като оригинален творец със силно влияние върху модерната българска поезия и култура. Той е между най-значителните български поети на XX век. Оригиналността му намира високо признание в чужбина още от края на 60-те години. Тогава Анна Ахматова искрено възкликва: „Константин Павлов е най-големият български поет, когото някога съм чела!“ Стиховете на К. Павлов са преведени на френски, английски, испански, немски, полски, руски, сърбохърватски, унгарски и други езици. По негови сценарии са създадени едни от най-известните експериментални български филми. Носител е на националната награда за поезия „Никола Фурнаджиев“ за принос в българската поезия (2000), Националната литературна награда „Христо Г. Данов“ (2005) за принос към българската поезия и драматургия и към развитието на гражданското общество у нас и на Националната награда за поезия „Иван Николов“.[4]

Библиография[редактиране | edit source]

Поезия[редактиране | edit source]

  • „Сатири“. София, 1960.
  • „Стихове“. София, 1965.
  • „Стари неща. Избрани стихове и киносценарии“. София: Български писател, 1983, 160 с.
  • „Появяване“. София, 1989.
  • „Агонио сладка“. София: Факел, 1991, 70 с.
  • „Убийство на спящ човек“. София: Инграф, 1992, 39 с.
  • „Елегичен оптимизъм“. София: Факел, 1993, 192 с.
  • „Репетиция за гала танц“. София: Литературен форум, Библиотека „Българска сбирка“, 1995, 120 с.
  • „Отдавна…“. Пловдив: Жанет 45, 1998, 44 с.
  • „Спомен за страха“. Плевен: ЕА, 1998, 36 с.
  • „Надпяване“ (2001)
  • „Стихове“ (2002) — първи том от луксозен четиритомник „Избрано“, включващ още „Записки“, „Пиеси“ и „Сценарии“.

Други[редактиране | edit source]

  • „Записки 1970–1993“. Пловдив: Жанет 45, 2000 (2002), 94 с.
  • „Пиеси“ (2002)
  • „Сценарии“ (2002)
  • „Избрани интервюта“ (2006)
  • „Персифедрон“ (2007) — пиеси, стихове, записки

За него[редактиране | edit source]

  • „Константин Павлов в българската литература и култура. Изследвания, статии, есета“. Съставител Пламен Дойнов. Библиотека „Личности“. Книга четвърта. София: Кралица Маб, 2009. ISBN 978-954-533-096-4.
  • Ани Илков. „Несъвършеният гений. Книга за Константин Павлов“. София: Полис, 2010. ISBN 9789547960312.

Филмография[редактиране | edit source]

Като сценарист:

Като актьор:

Източници[редактиране | edit source]

  1. „Константин Павлов взе Фурнаджиевата награда“, в. „Стандарт“, 21 октомври 2000 г.
  2. „Поетът Константин Павлов бе отличен с голямата награда за литература за 2003 г. на Софийския университет“, bTV News, 2 декември 2003 г.
  3. „Константин Павлов с награда „Христо Г. Данов“, в. „Монитор“, 11.06.2005.
  4. а б Страница на Константин Павлов в Литернет

Външни препратки[редактиране | edit source]