Константин Петканов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Константин Петканов
български писател и публицист
Константин Петканов 

Константин Петканов (фрагмент от обща снимка преди 1939 г.). Източник: ДА "Архиви"
Роден: 12 декември 1891 г.(1891-12-12)
Каваклия, Османска империя
Починал: 12 февруари 1952 г. (на 60 г.)
София, България

Константин Николов Петканов (1891 - 1952) е български писател, публицист и академик на БАН.

Биография[редактиране | edit source]

Константин Петканов е роден на 12 декември 1891 в село Каваклия, Лозенградско в семейството на българския свещеник, Никола Костадинов Петканов, взело участие в черковната борба и в Илинденско-Преображенското въстание от 1903. Негов брат е Димитър Петканов. През 1907 година Константин завършва българската мъжка гимназия “Петър Берон” в Одрин. В от 1910 до Балканската война учителства в Малко Търново, Ениджия - Лозенградско и Бунархисар, Източна Тракия.

Малко преди избухването на Балканската война (1912 – 1913) Петканов се преселва в България и учи славянска филология в Софийския университет. През 1913 постъпва като доброволец в Македоно-Одринкото опълчение.

По време на Първата световна война (1915 - 1918) завършва школата за запасни подпоручици в Скопие, чийто началник е полковник Борис Дрангов, и взема участие във войната. След края ѝ (1919 – 1920) Константин Петканов учителства в Созопол, а през 1921 се премества в Бургас. Председател е на музикалното дружество “Родни звуци” и библиотекар в Общинската библиотека. През 1926 завършва библиотекарски курсове. От 1930 се преселва в София. През 30-те на 20 век сътрудничи на списанията "Златорог", "Завет", както и на "Философски преглед", редактиран от Димитър Михалчев. Трайни следи оставя запознанството и приятелството му с Илия Бешков. Библиотекар на Българо–югославското дружество (1933 – 1934) и член на масонска ложа. [1]

През 1942 е поставена танцовата драма "Нестинарка" на Марин Големинов по едноименния разказ на Константин Петканов.

След Деветосептемврийския преврат става Директор на културата в Министерството на информацията (1944 – 1947).

Редактор е на списанията “Тракия”, “Балкански преглед” (от 1946).

Той е един от водачите на Тракийската организация – член и секретар на Тракийския комитет.

През 1945 Константин Петканов става академик на Българската академия на науките. Той е и член на Съюза на българските писатели. Умира от инфаркт на 12 февруари 1952.

Източници[редактиране | edit source]

  • Речник на българската литература – Т. 3. София, 1982
  • Коларов, Слав. Думи за Константин Петканов. София, 1997

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Акад. Константин Петканов наричал истината светлина за душата, в. "Сега", 13 януари 2001 г.

Творчество (по-значими произведения)[редактиране | edit source]

Романи[редактиране | edit source]

  • Без деца (1923)
  • Морава звезда кървава
  • Жътва
  • Златна земя
  • Белият вятър на Странджа
  • Хайдути
  • Преселници (исторически роман)
  • Иде от равнината
  • Индже войвода

Повести[редактиране | edit source]

Поеми[редактиране | edit source]

  • Самодива (1923)

Други[редактиране | edit source]

  • Тракийски разкази (1923)
  • Опасно знание. Публицистика 1944-1948. Колекция „Неиздадените”, Книга 1. София: Кралица Маб, 2014 ISBN 978-954-533-137-4

Външни препратки[редактиране | edit source]