Константин Хирл
| Константин Хирл Konstantin Hierl | |
| германски политик | |
 Константин Хирл през 1941 г. | |
| Роден |
24 февруари 1875 г.
|
|---|---|
| Починал | 23 септември 1955 г.
Хайделберг, Германия |
| Религия | католицизъм |
| Националност |  Германия |
| Награди | Германски орден Кръст на честта |
| Политика | |
| Партия | Националсоциалистическа германска работническа партия |
| Константин Хирл в Общомедия | |
Константин Хирл (на немски: Konstantin Hierl, 1935—1945) е висш член и функционер на управляващата НСДАП в Нацистка Германия.
Той е един от най-значимите ръководители на Третия райх и сред най-близките съратници на Хитлер още преди идването му на власт. Придобива званието „райхсарбайтсфюрер“ - глава на имперската служба по трудова повинност (RAD), вж. Служба за трудова повинност.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден на 24 февруари 1875 в баварския град Парсберг. Служил е в кайзеровата армия, а после - в райхсвера. През 1919 майор Хирл изпраща своя подчинен на събрание на Германската работническа партия. Хитлер става член на тази организация, която под негово ръководство укрепва и се превръща в печално известната НСДАП.
На 5 юни 1931 г. Хирл оглавява подкрепяната от държавата „Доброволна трудова служба“, обслужвала мащабни строителни и селскостопански проекти и набирала голям брой сезонни работници от цялата страна. В годините на стопанската криза в Германия през 1930-те години поради изключително голямата безработица организацията придобива огромна популярност и влияние. По това време Константин Хирл вече е високопоставен партиен функционер на НСДАП и умело идентифицира успехите на Трудовата служба с дейността на своята партия. През 1933 организацията е преименувана в Национал-социалистическа трудова служба (Nationalsozialistischer Arbeitsdienst, NSAD), а през 1934 — в Имперска трудова служба (Reichsarbeitsdienst, RAD). Константин Хирл несменяемо управлява тази организация до края на войната.
През 1943 г. Хирл получава звание райхслайтер (имперски лидер) на НСДАП, а през 1943 г. е назначен за имперски министър. На 24 февруари 1945 г. получава висшата германска награда Германски орден.
След войната е осъден и прекарва няколко години в трудов лагер. Умира на 23 септември 1955 в Хайделберг.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Reichsarbeitdienst
- ((de)) arbeitsdienst.de Архив на оригинала от 2018-05-01 в Wayback Machine.
|
