Константин фон Нойрат

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Константин фон Нойрат
Константин фон Нойрат
Първи мандат
1 януари 1932 – 30 януари 1933
Райхсканцлер
 - 1932 Франц фон Папен
 - 1932-1933 Курт фон Шлайхер
Предшественик Хайнрих Брюнинг
Втори мандат
30 януари 1933 – 4 февруари 1938
Райхсканцлер
 - 1933-1945 Адолф Хитлер
Наследник Йоахим фон Рибентроп
Роден 2 февруари 1873 г.
Клайнглатбах, Германия
Починал 14 август 1956 г. (на 83 г.)
Енцвайхинген, ФРГ
Националност германец
Съпруг(а) Мари Мосер фон Филзек
Полит. партия NSDAP (1937-1945)
Професия дипломатполитик
Военна служба
Години на служба 1914-1918 г.
Преданост Flag of the German Empire.svg Германска империя
Род войски War Ensign of Germany 1903-1918.svg Райхсхер
Военно звание капитан
Войни/битки Първа световна война
Портал  Портална икона   Втора световна война

Константин фрайхер[1] фон Нойрат (на немски: Konstantin Freiherr von Neurath) е немски дипломат, офицер и политик, райхсминистър на външните работи в кабинета на Хитлер между 30 януари 1933 и 4 февруари 1938 г.

Биография[редактиране | edit source]

Ранен живот и образование[редактиране | edit source]

Константин фон Нойрат е роден на 2 февруари 1873 г. в Клайнглатбах, провинция Вюртемберг, Германска империя. Израства в семейството на оберсталмайстер във Вюртембергския двор. Получава образование в Тюрингския и Берлинския университет.

Работа и дипломатическа дейност[редактиране | edit source]

През 1897 г. постъпва на работа в правителственото учреждение във Вюртемберг. На правителствена служба в министерство на външните работи в Берлин встъпва през 1901 г. и впоследствие посвещава кариерата си на дипломацията. През 1903 г. е вице-консул за Германия в Лондон. През 1908 г. е преведен в централния апарат на министерството на външните работи. На следващата година работи като съветник на посолството в Лондон.

Първа световна война (1914-1918)[редактиране | edit source]

По време на Първата световна война, през периода 1914-1916 г. е съветник на германското посолство в Константинопол. Едновременно през 1914-1915 г. официално е на военна служба (офицер от резерва) и получава чин капитан в 119-ти гренадирски полк. Награден е с Железен кръст I-ва и II-ра степен. В края на войната (1917-1918) е шеф на гражданския кабинет на краля във Вюртемберг и оберхофмайстер в двора.

Междувоенен период[редактиране | edit source]

От 13 декември 1919 г. е германски посланик в Копенхаген, от края на 1921 г. - в Рим, а от октомври 1930 г. до май 1932 - в Лондон. Там участва в работата на Лондонската конференция през 1932 г. и се опитва да постигне отмяна на репарациите за Германия. На 2 юни 1932 г. е назначен от райхсканцлера Папен в „кабинета му от барони“ и остава министър на външните работи и при райхсканцлера Курт фон Шлайхер, а след това и при Хитлер.

Въпреки че Хитлер е наясно за консервативните схващания на фон Нойрат, той го оставя в кабинета си, защото е подходящ за началото. Фюрерът внимава фон Нойрат да не получи пълен контрол върху външните работи, но в същото време му позволява да си съперничи с Алфред Розенберг - директор на отдела по външните работи към нацистката партия, и Йоахим фон Рибентроп - началник на собственото му „Бюро Рибентроп“ (Dienststelle Ribbentrop).

Фон Нойрат съветва Хитлер да се оттегли от „Конференцията“ по разоръжаването и от Обществото на народите (14 октомври 1933 г.). На 20 юни 1934 г., в знак на солидарност с Папен, фон Нойрат подава оставка, която Хитлер отказва да приеме. Нойрат слага подписа си под полско-германското съглашение от 1934 г. Той осъществява дипломатическата подготовка за присъединяването на Саарската област през 1935 г., а също и за отказа от военните положения на Версайския договор. На 7 март 1935 г. фон Нойрат връчва на посланиците на Франция, Великобритания и Италия нота, в която се заявява отказа на Германия да изпълнява условията на договора от Локарно от 1925 г. и за това, че Вермахтът е влязъл в Рейнската област. На 21 октомври 1936 г. подписва заедно с министъра на външните работи на Италия граф Галеацо Чано секретен протокол, предвиждащ обща германо-италианска външна политика. Нойрат участва и в преговорите с Италия и Япония, в резултат на които на 25 октомври 1936 г. е подписан „Стоманеният пакт“.

Членство в партията и вражда с Хитлер[редактиране | edit source]

фон Нойрат като посланик в Рим (1929)

В Националсоциалистическа германска работническа партия (NSDAP) влиза през 1937 г. с билет № 3805222, а в СС - на 18 септември 1937 г. под № 287680 и веднага получава почетен чин групенфюрер.

Нойрат провежда дипломатическата подготовка за Аншлуса на Австрия и участва на конференцията Хосбах, на която Хитлер заявява намерението си да присъедини Австрия. Тази новина слисва фон Нойрат и му донася няколко сърдечни пристъпа. На 9 ноември 1937 г. той се среща с генерал Вернер фон Фрич и генерал Лудвиг Бек, за да обсъдят какво да се предприеме, за да се „застави Хитлер да се откаже от идеите си“. Но Хитлер не приемa фон Нойрат на разговор и го изпраща на дълга почивка в резиденцията Берхтесгаден.

Възраженията на Нойрат срещу експанзионистичната политика на Хитлер довеждат до постепенното му отстраняване. На 4 февруари 1938 г. е сменен на поста министър на външните работи от Рибентроп. Заедно с него са премахнати толкова опитни дипломати като Кристиан Албрехт Улрих фон Хасел, посланик в Рим, и Херберт Дирксен, посланик в Токио и двама от най-важните военни в държавата - генерал Вернер фон Бломберг и генерал Вернер Фрайхер фон Фрич. За да отклони вниманието от плановете си, Хитлер държи фон Нойрат в кабинета като министър без портфейл. Назначен е на специално създадената за него длъжност председател на Тайния министерски съвет,[2] който трябва да помага на фюрера във воденето на външната политика, но този съвет на практика не действа и остава само на хартия. Приемайки тази служба, фон Нойрат се замесва в агресивните проекти на Хитлер, срещу които е възразявал.

От 21 март 1939 г. е протектор на Бохемия и Моравия.[3] Изборът за този пост пада върху фон Нойрат, за да се демоснстрира на останалите държави, че в бивша Чехословакия Германия ще се придържа към умерена политика. Фон Нойрат разполага с неограничени пълномощия в законодателната и съдебната област и никое решение на националното правителство не се взима без неговото утвърждение. В същото време фон Нойрат оказва слабо влияние върху делата в протектората, защото ръководството на наказателната политика е съсредоточено в ръцете на щатсекретаря Карл Франк. Нещо повече, фон Нойрат не се меси в делата на СС и е против крайните мерки (факт, който по-късно му е признат на прoцеса в Нюрнберг). След назначаването на Райнхард Хайдрих на 27 септември 1941 г. за заместник на фон Нойрат, последният е изпратен в отпуск и повече не се връща към изпълнение на задълженията си. На 25 август 1943 г. фон Нойрат официално е заменен на поста протектор от Вилхелм Фрик.

Арест, освобождение и смърт[редактиране | edit source]

Арестуван е през май 1945 г. от Съюзниците. На Трибунала в Нюрнберг фон Нойрат се защитава на базата на следното твърдение:

Винаги съм бил против наказание, без да се даде възможност за защита.

—Фон Нойрат

Фон Нойрат заявява също, че до 1937 г. „е бил уверен в мирните намерения на правителството“. На 1 октомври 1946 г. съдът го обявява за виновен по всичките 4 обвинения (планове на нацистката партия, престъпления срещу мира, престъпления срещу човечеството, военни престъпления). Осъден е на 15 години затвор, но е освободен през 1954 г. по здравословни причини. Умира в имението Лайнфелдерхоф в Енцвайхинген на 14 август 1956 г.

Цитирана литература[редактиране | edit source]

Библиография[редактиране | edit source]

  • (англ.) John L. Heineman: Hitler's first foreign minister. Constantin Freiherr von Neurath, diplomat and statesman. California University Press, Berkeley 1979, ISBN 0-520-03442-2.
  • (англ.) Jeffrey Herf: Nazi propaganda for the Arab world. Yale University Press, New Haven 2009, ISBN 978-0-300-14579-3 (über die Nazifizierung der Außenpolitik in Nahost durch v. Neurath, passim).
  • (нем.) Hans Adolf Jacobsen: Nationalsozialistische Außenpolitik 1933-1938, Frankfurt am Main/ Berlin 1968, v.a. с. 20-45.
  • (нем.) Eckart Conze, Norbert Frei, Peter Hayes und Moshe Zimmermann: Das Amt und die Vergangenheit. Deutsche Diplomaten im Dritten Reich und in der Bundesrepublik, Karl Blessing Verlag, München 2010, ISBN 3-89667-430-7, ISBN 978-3-89667-430-2.
  • (нем.) Lars Lüdicke: Das Spandauer Kriegsverbrechergefängnis und die »Hohe« Politik. Anmerkungen zur Entlassung Constantin von Neuraths im November 1954, в: Michael Bienert, Uwe Schaper, Andrea Theissen (Hrsg.): Die Vier Mächte in Berlin. Beiträge zur Politik in der besetzten Stadt (=Schriftenreihe des Landesarchivs Berlin, том. 9), Berlin 2007, с. 197-216. ISBN 978-3-9803303-1-2.
  • (нем.) Lars Lüdicke: Griff nach der Weltherrschaft. Die Außenpolitik des Dritten Reiches 1933-1945 (=Deutsche Geschichte im 20. Jahrhundert, Bd. 8), Berlin 2009, v.a. с. 20-98. ISBN 978-3-89809-408-5.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. „Фрайхер“ е титла, превеждена като барон, но не е лично име. Женската форма на „фрайхер“ е „баронеса“.
  2. Erlaß über die Errichtung eines Geheimen Kabinettsrats
  3. Ian Kershaw: Hitler, Band 2: 1936–1945; Stuttgart, Deutsche Verlangsanstalt, 2000; ISBN 3-421-05132-1; S. 640: Es heißt in (nicht: von) Böhmen und Mähren; siehe auch http://www.ifz-muenchen.de/archiv/ed_0450.pdf, dort S. 2 (abgefragt am 16. Januar 2011)

Външни препратки[редактиране | edit source]