Константин III

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Константин III
византийски император
Solidus-Heraclius-sb0764.jpg
Лични данни
Управление февруари 641май 641
Роден 3 май 612
Починал 20 април или 24/26 май, 641
Предшественик Ираклий
Наследник Ираклеон
Семейство
Майка Фабия-Евдокия
Брак Грегория
Потомци Констанс II
Константин III в Общомедия

Константин III (Латински: Heraclius Novus Constantinus; Гръцки: Ηράκλειος (νέος) Κωνσταντίνος), (п. 641 г.) е византийски император царувал в периода февруари 641 г. - май 641 г.

Биография[редактиране | edit source]

Константин III е най-големият син на Ираклий и първата му съпруга Фабия-Евдокия. Рожденото му име е Heraclius Novus Constantinus (Ηράκλειος (νέος) Κωνσταντίνος), което е и официалното име, под което той се възкачва на престола. Името Константин е дадено по-късно във византийските текстове, като съкратена форма на пълното име на императора и е прието да се използва в съвременната историография. По отношение на официалната имперска термонология, името "Константин III" би било по-подходящо за неговия син Констанс II.

Константин е коронован за съ-император от баща си на 22 януари 613 и малко след като е сгоден за братовчедка си, Грегория, дъщеря на първия братовчед на баща му, Никита. Тъй като двамата са втори братовчеди, бракът е технически кръвосмешение, но това, че Грегория е част от семейството явно е надделяло.

Константин и Грегория се женят през 629 или 630 и същата година се ражда първородният им син Констанс II. Второто им дете също е мъжко Теодосий. Имат и дъщеря Manyanh, която по-късно се омъжва за сасанидския император Йаздгерд III.

Константин става пълновластен император след смъртта на баща му, през 641 година. Управлява заедно с доведения си брат Ираклеон, син на Мартина. Поддръжниците му и личния му ковчежник Филагрий, се опасяват от атентат срещу него от страна на Мартина и Ираклеон и го съветват да информира армията, че умира и да помоли за помощ за защитаването на правата на наследниците му. Също така, изпраща голяма сума пари, повече от 2 милиона солиди (златни монети), на Валентин Аршакуни (Valentinus Aršakuni), адютант на Филагрий, които да ги раздаде на войниците, за да ги убеди да подсигурят възкачването на престола на неговите наследници след смъртта му. Наистина, той умира от туберкулоза само след 4 месеца и Ираклеон остава пълновластен император. Слухът, че по заповед на Мартина е бил държан в затвора, довежда до ръкополагането на Констанс II като съ-император, а след това до детронирането и изгонването на Мартина и синовете и.

Източник[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Constantine III (Byzantine emperor)“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.  
Ираклий Византийски император (февруари 641 г. – май 641 г.) Констанс II