Константин III (узурпатор)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Монета на Константин III.

Flavius Claudius Constantinus, приет в историята като Константин III е анти-император, който узурпира властта в Западната Римска империя, провъзгласен за император от легионите в Британия през пролетта на 407 г., след като те получават заповед да изоставят острова и да се изтеглят в Галия.

В 408 г. Константин III обявява сина си Констант II за съ-император със сан цезар. Галия и Испания се присъединяват към неговите владения. В следващите две години земите подвластни на Константин са пометени и опустошени от нахлувания на вандали, свеби и алани. Испания се отцепва под властта на Геронтий и Максим.

През 411 г. узурпатора е обсаден в Арл, окончателно губи популярност и генералите му го предават на поддръжниците на император Флавий Хонорий. Константин III е отведен в Италия където е екзекутиран.

Външни препратки[редактиране | edit source]