Константин IX Мономах

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Константин IX Мономах
византийски император
Emperor Constantine IX (cropped enhanced).jpg

Константин IX, мозайка в храма Света София (Константинопол)
Лични данни
Управление 11 юни 1042 - 11 януари 1055
Роден ок. 1000
Починал 11 януари 1055
Константинопол
Предшественик Зоя и Теодора
Наследник Теодора
Семейство
Династия Македонска династия
Брак Зоя

Константин IX Мономах (на гръцки: Κωνσταντίνος Θ΄ Μονομάχος) (по други изчисления X или XI; Мономах – фамилно име, гр. "сражаващият се сам") е византийски император (11 юни 104211 януари 1055). Идва на трона след като се оженва за императрица Зоя.

Фамилията му, на която е последен представител, има вероятно арменски произход. Много от предците му, включително и баща му, са били съдии. По време на управлението на Роман III Аргир (1028-1034), на който Константин Мономах е зет, той бил приближен на императорския двор и се понравил на императрица Зоя. Така възбудил опасения у придворните, че като фаворит той възможен съпруг на Зоя е и претендент за престола след смъртта на Роман III. При възцаряването на Михаил IV Пафлагон (1034-1041) Константин е отправен на заточение в Митилини, на остров Лесбос, което продължило през цялото управление на Михаил IV и Михаил V Калафат (1041-1042).

След свалянето на Михаил V през 1042 г., Мономах бил върнат в Константинопол, където се оженил за Зоя и бил коронован като император. Константин бил приблизително 20 години по-млад от жена си, а в момента на брака тя била вече към шейсет годишна. До 1050 г. Константин IX Мономах управлява заедно със Зоя и нейната сестра Теодора, а от 1050 г., след смъртта на Зоя – заедно с Теодора.

Управление[редактиране | edit source]

Щедър, но лекомислен и жаден за наслаждения, Константин почти не се интересувал от държавните дела, което не ги разстройвало толкова само благодарение на здравината на византийския бюрократичен механизъм. Като цяло управлението му се оказва пагубно за Византия.

Опозиция и въстания[редактиране | edit source]

Явната връзка на императора с представителката на могъщия аристократичен род Склир, Склирен, живееща в двореца и в тържествени случаи заемаща първо място след Зоя и Теодора, довела до интриги от страна на родственици на Мономах, недоволни от въздигането на рода Склир и от страна на привържениците на Македонската династия, опасяващи се от сваляне на Зоя и Теодора и женитба на Константин за Склирен.

Въстанието на пълководеца Георги Маниак, личен враг на Склир (1042-1043), било потушено от войските пратени от Константин под предводителството на евнуха Стефан Севастофор. Последният скоро бил изпратен на заточение, обвинен в намерение да възкачи на престола управителя на приефратската провинция Мелитина, Лъв Лампрос, който бил ослепен и умрял от изтезания. През 1044 г. в столицата е осуетен бунт сред народа, устроен от противниците на императора, които пуснали слуха че императриците Зоя и Теодора са детронирани. Само публичното появяване на императриците пред тълпата, спасява Константин Мономах от линчуване.

През 1047 година избухнало въстание на Лъв Торнак, около който се групирала македонската партия и към който се присъединили почти всички тракийски градове. Лъв обсадил столицата, но бил принуден да отстъпи; много от привържениците му изменили, бил пленен с хитрост и ослепен. Така били неуспешни и двата дворцови заговора и покушения срещу живота на Константин през 1050 – 1051 година.

Вътрешна политика[редактиране | edit source]

Константин Мономах приема големи данъчни облекчения за едрата аристокрация. Толерира и претенциите на столичните чиновници за постове и награди. По това време започва утвържването на феодалната система прония във Византия. Тези мерки довеждат до влошаване на общото положение на селското население в империята и до отслабването на военните сили.

Константин IX съградил манастира „Свети Георги” в Манганах, при който били устроени странноприемница, дом и убежища за престарели и недъгави. Покровителства архитектурата, изкуството и литературата. Сред приближените в двора му е интелектуалецът Михаил Псел.

От вътрешните мерки по времето на Константин важно значение има основаването на специални учреждения за изучаване на римското право, със специални преподаватели – „номофилакси”. Създава се и нов „секрет” (така назовавали във Византия учреждения, подобни на министерства), отговарящ за съдебните дела, начело на който бил поставен министър на юстициите (правосъдно министерство).

Външна политика[редактиране | edit source]

Въстанието на Лъв Торнак - войските на узурпатора пред Константинопол (миниатюра в хрониката на Скилица)

През 1045 г. ромеите анексират арменското царство Ани. През 1046 г. е установен първият контакт със селджукските турци, които са изместили арабите като основен съсед и противник на Византия в Мала Азия и в следващите векове предстояло да завладеят повечето от византийските земи на изток. След сражения в 1048 г. е сключено примирие с турския владетел Тогрул I. Под влияние на столичната бюрокрация, императора съкращава военните сили в Анатолия през 1053 г., с цел да избегне финансови трудности. Така източните граници на империята остават зле защитени и изложени на бъдещите турски атаки.

На Балканите положението на империята също не е добро. Военните бунтове отслабват византийската защита в земите на Тракия, разорени при голямото нашествие на печенегите от север през 1048-9 година. В продължение на пет години печенегите се отдават на безнаказан грабеж.

Опитите на императора да осигури подкрепата на папата срещу нападащите Южна Италия нормани, са осуетени от дипломатическите ходове на патриарх Михаил Керуларий.

Разкол на християнската църква[редактиране | edit source]

При Константин IX, няколко месеца преди смъртта му, християнската църква окончателно се разделила на Католическа и Православна. През 1054 година римският папа Лъв IX изпратил в Константинопол легати начело с кардинал Хумберт за разрешение на конфликта, началото на който бил положен със закриването през 1053 година на Латинската църква в Константинопол по разпореждане на патриарх Михаил Керуларий. Но пътят към помирението не успял и на 16 юли 1054 година в църквата Света София папските легати обявили детронирането на патриарх Михаил Керуларий и отлъчването му от Църквата. В отговор на това на 20 юли патриархът дал анатема на легатите. Тези събития бележат разрив в отношенията между източната и западната църква.

Карта на Византийската империя (1045).

Няколко месеца след това Константин IX умира - 11 януари 1055 година. Към края на живота си развива заболяване, което довело до загуба на умствените способности и частична парализа на крайниците.

Отношения с Киевска Рус[редактиране | edit source]

През 1043 година се състои последният поход на Киевска Рус срещу Константинопол – Руско-византийската война 1043. Той е командван от сина на Ярослав I Мъдри Владимир Ярославич. За причината за похода се водят спорове. Руската армия претърпяла пълно поражение, Константин IX получил контрибуция. Вероятно, в знак на сключения с Русия мир Константин дал своята дъщеря от първия си брак Анастасия Мономах (или, както предполагат някои автори, негова близка родственица) за съпруга на другия син на Ярослав, Всеволод. Родилият се през 1053 г. от този брак син получил от родителите си прозвището на дядо си – Владимир Мономах.

Шапка на Мономах[редактиране | edit source]

В края на руското Средновековие възникнала легенда (Сказание за княз Владимир), свързваща с личността на Константин IX т.нар. шапката на Мономах, сякаш е подарена на неговия внук като знак на царски права. В действителност Константин починал, когато Владимир бил на две години и не бил пряк наследник, не говорейки вече за общоприета сега датировка за назоваване шапката на Мономах за времето на Иван Калита – първата половина на 14 век.

Външни препратки[редактиране | edit source]


Михаил V Калафат Византийски император (1042 – 1055) Теодора
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.