Константин V Копроним
| Константин V | ||
|---|---|---|
| византийски император | ||
 |
||
| Солид на Лъв III и Константин V | ||
| Лични данни | ||
| Управление | 741 – 775 | |
| Роден | 719 | |
| Константинопол | ||
| Починал | 14 септември 775 | |
| Предшественик | Лъв III | |
| Наследник | Лъв IV | |
| Семейство | ||
| Брак | Ирина Хазарска | |
| Династия | Исаврийска династия | |
| Баща | Лъв III | |
| Майка | Мария | |
Константин V Копроним (на гръцки Κωνσταντίνος Ε' Κοπρόνυμος) е византийски император от Исаврийската династия. Управлява от 18 юни 741 г. до смъртта си на 14 септември 775 година. Той е син на Лъв III и Мария. Женен е за Чичак (Ирина Хазарска), дъщеря на хазарски каган, съюзник на империята против арабите и българите.
Съдържание |
Възкачване и гражданска война [редактиране]
Скоро след възкачването си на престола Константин V побеждава узурпатора Артавазд в гражданска война (741-743 г.) срещу противниците на иконоборската политика. Докато Константин се отправя на кампания срещу арабите в Мала Азия, стратега Артавазд се обявява за император в Тракия и тема Опсикион през 741 или 742 г., с подкрепата на арменски отряди, при което Константин е принуден да се върне за да събере войски в Анатолия. Потушаването на бунта към края на 743 г. е последвано от масов терор и екзекуции.
Иконоборски терор [редактиране]
Както и своя баща, Константин V е привърженик на иконоборството и строго преследва иконопочитателите, публично унижава и избива монаси, унищожава християнски реликви и манастири. Той се оказва дори по-фанатичен иконоборец от Лъв III. Неговата политика на враждебност и насилие към част от Църквата му спечелва ругателното прозвище "Копроним" (от kopros "фекалии", и onoma "име"; букв. "Лайняния").
През 754 г. Константин V свиква църковен събор в Йерея до Константинопол, на който е взето решение за строга забрана на култа към иконите. Наредено е пълното им унищожаване. Тази политика е провеждана изключително сурово по времето на Константин V и е придружена с големи жестокости. "Много от монасите погуби чрез побой с камшик, други с меч, а на безброй много извади очите" - пише Теофан Изповедник - "На някои намазваше брадите с мехлем от восък и масло и го запалваше, като изгаряше по този начин лицата и главите им".
Войни [редактиране]
Неуморим и способен военачалник, Константин V води няколко офанзивни кампании срещу отслабения от вътрешни борби Арабски халифат, завладява северна Сирия през 746 г., а на следващата година арабския флот е разгромен от византийския при Кипър. През 752 г. императора води нова успешна кампания срещу арабите в Малатия и преселва плененото население на Балканите.
Константин V заселва няколкостотин хиляди славяни в Гърция, обезлюдена от чумна епидемия през 746-9 година. Реформира административното деление на империята и подобрява ефективността на полевата армия като създава нови поделения - тагми. Ангажиран главно с конфликтите на Балканите и Азия, Константин V оставя на заден план защитата на владенията в Италия, където през 751 г. Равена е загубена от ломбардите. Към края на управлението му ломбардите завладяват и Рим.
.png)
Походи срещу България [редактиране]
Между 756 и 775 г. Константин V организира общо девет похода срещу Дунавска България с цел унищожаването й.
През 756 г. разгромява българските войски, водени от Кормисош, при крепостта Бурдизон, която в чест на победата е преименува на Булгарофигон.
През същата година организира втори поход с пехота в Тракия и с флот по Дунав. При крепостта Маркели разбива българската войска на хан Винех, а българският владетел сключва мирен договор с императора, съгласно който трябвало да изпрати децата си като заложници в Константинопол.
През 759 г. е третият поход, но византийската войска е разбита в Битката при прохода Веригава и е принудена да се оттегли. Отказът на хан Винех да преследва отстъпващия в Тракия Константин довежда до свалянето му от престола.
През 763 г. Константин V Копроним организира четвърти поход, в който участие взема флот от 800 кораба, а пехотата, навлизаща в Тракия, е ръководена от самия император. На 30 юни 763 г. командваната от хан Телец българска войска е разгромена в равнината при Анхиало. Част от българите са пленени, откарани в Константинопол, за да украсят триумфа на императора, а след това убити от тълпата.
През 765 г. византийският император предприема петия по ред поход срещу България. Към делтата на Дунав изпраща 2000-ен флот, а самият Константин с пехотата се установява при Веригава. Новият български хан Сабин търси мирно съглашение, но императорът отказва. Внезапно разразила се буря разбива византийския флот и походът се прекратява. Новото предложение на българския хан за сключване на мир с Византийската империята му струва престола.
Шестият поход на Константин V се провежда през 768 г., когато войските му достигат дълбоко във вътрешността на държавата, но срещат ожесточена съпротива и са принудени да се оттеглят.
През 774 г. Константин V организира седми поход срещу България, когато дошъл с 2000-ен флот във Варна, но решава да го прекрати. Същата година императорът организира осмия си поход, първоначално успешен, но прекратен след като при Месемврия флотът на византийците е връхлетян от морска буря.
Императора получава тайно послание от българския хан Телериг, което го уведомявало че поради нестабилното му положение във властта хана планира да избяга във Византия. Виждайки една възможност да увеличи безредиците в българската страна, императора склонил да изпрати на Телериг списък с ромейските тайни агенти, шпиониращи в България, които щели да съдействат за бягството му. Но вместо това Телериг заповядал да ги заловят и избият всички. Както пише в хрониките на Теофан Изповедник "Като чул това, Константин изскубал много от побелелите си коси".
Последният си девети поход Константин V Копроним организира през 775 г., след разправата на хан Телериг с византийските доносници, но походът пропада поради апоплектичния удар и последвалата смърт на императора.
Вижте още [редактиране]
Литература [редактиране]
- Патриарх Никифор, Кратка история след царуването на Маврикий
- Теофан Изповедник, Хронография
Извадки от горепосочените съчинания на български език има в Гръцки извори за българската история.
| Лъв III Исавър | → | император на Византийската империя (18 юни 741 – 14 септември 775) | → | Лъв IV |
