Константин V Копроним

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Константин V
византийски император
Solidus of Constantine V Copronymus.jpg
Монетно изображение на Константин V
Лични данни
Управление 741775
Роден 719
Константинопол
Починал 14 септември 775
Предшественик Лъв III
Наследник Лъв IV
Семейство
Династия Исаврийска династия
Баща Лъв III
Майка Мария
Брак Ирина Хазарска

Константин V Копроним (на гръцки Κωνσταντίνος Ε' Κοπρόνυμος) е византийски император от Исаврийската династия. Управлява от 18 юни 741 г. до смъртта си на 14 септември 775 година. Той е син на Лъв III и Мария. Женен е за Чичак (Ирина Хазарска), дъщеря на хазарски каган, съюзник на империята против арабите и българите.

Константин V несъмнено е един от най-способните пълководци и администратори, управлявали Византийската империя. Независимо от успехите му, той е сред най-ненавижданите владетели във византийската история поради опита му да наложи чрез насилие иконоборството като официална религиозна доктрина в империята. Физически и психически нездрав, склонен към жестоки и безмилостни наказания, Константин Копроним остава крайно непопулярен сред масата от населението и духовенството. Подкрепата за него идвала главно от страна на военните, сред които преобладавали иконоборските убеждения.

Гражданска война[редактиране | edit source]

Скоро след възкачването си на престола Константин V е изправен пред гражданска война (741-743 г.), избухнала поради недоволството срещу иконоборската политика на императора. Докато Константин V се отправя на кампания срещу арабите в Мала Азия през 741/2 г., стратегът Артавазд се обявява за император в Тракия и тема Опсикион, с подкрепата на арменски отряди, при което Константин е принуден спешно да се върне обратно за да събере войски в Анатолия. Артавазд е приветстван от народа в Константинопол, където официално бива коронясан за император. Той възстановява иконопочитанието, с което печели одобрение сред голяма част от населението. Повечето от азиатските армии обаче са на страната на Константин и към средата на 743 г. той надделява над узурпатора, който по-късно същата година е детрониран и ослепен. Потушаването на бунта към края на 743 г. е последвано от засилен терор и масови екзекуции.

Иконоборски терор[редактиране | edit source]

Както и своя баща, Константин V е привърженик на иконоборството и строго преследва иконопочитателите, публично унижава и избива монаси, унищожава християнски реликви и манастири. За ужас на духовниците и народа, той се оказва дори по-фанатичен иконоборец от Лъв III.

Неговата политика на враждебност и насилие към част от Църквата му спечелва ругателното прозвище "Копроним" (от kopros "фекалии", и onoma "име"; букв. "Лайняния") измислено от религиозните му противници. Битува също легенда, че като младенец Константин се наакал в купела, с това осквернил тайнството на кръщението).

През 754 г. Константин V свиква църковен събор в Йерея до Константинопол, на който е взето решение за строга забрана на култа към иконите. Наредено е пълното им унищожаване. Тази политика е провеждана изключително сурово и е придружена с големи жестокости. "Много от монасите погуби чрез побой с камшик, други с меч, а на безброй много извади очите" - пише Теофан Изповедник - "На някои намазваше брадите с мехлем от восък и масло и го запалваше, като изгаряше по този начин лицата и главите им".

Войни[редактиране | edit source]

Неуморим и талантлив военачалник, Константин V води няколко офанзивни кампании срещу отслабения от вътрешни борби Арабски халифат, завладява северна Сирия през 746 г., а на следващата година арабският флот е разгромен от византийския при остров Кипър, който по-късно е отново присъединен към империята. През 752 г. императорът предвожда нова успешна кампания срещу арабите в Малатия, достига до горен Ефрат и преселва плененото християнско население на Балканите. Пред 770 г. арабите нахлули в Мала Азия още веднъж са разбити, но след това те опустошават Кипър.

Константин V заселва няколко стотин хиляди славяни в Гърция, обезлюдена от чумна епидемия през 746-9 година. Реформира административното деление на империята и подобрява ефективността на полевата армия като създава нови поделения - тагми.

Ангажиран главно с конфликтите на Балканите и Мала Азия, Константин V оставя на заден план защитата на владенията в Италия, където през 751 г. Равена е загубена от ломбардите. Към края на управлението му ломбардите завладяват град Рим, който никога повече не е върнат под властта на ромеите.

Походи срещу България[редактиране | edit source]

Походите на Константин V Копроним срещу България.

Между 756 и 775 г. Константин V организира общо девет похода срещу Дунавска България с цел унищожаването ѝ.

През 756 г. разгромява българските войски, водени от Кормисош, при крепостта Бурдизон, която в чест на победата е преименува на Булгарофигон.

През същата година организира втори поход с пехота в Тракия и с флот по Дунав. При крепостта Маркели разбива българската войска на хан Винех, а българският владетел сключва мирен договор с императора, съгласно който трябвало да изпрати децата си като заложници в Константинопол.

През 759 г. е третият поход, но византийската войска е разбита в Битката при прохода Веригава и е принудена да се оттегли. Отказът на хан Винех да преследва отстъпващия в Тракия Константин довежда до свалянето му от престола.

През 763 г. организира четвърти поход, в който участие взема флот от 800 кораба, а пехотата, навлизаща в Тракия, е ръководена от самия император. На 30 юни 763 г. командваната от хан Телец българска войска е разгромена в равнината при Анхиало. Част от българите са пленени, откарани в Константинопол, за да украсят триумфа на императора, а след това убити от тълпата.

През 765 г. византийският император предприема петия по ред поход срещу България. Към делтата на Дунав изпраща две хиляден, а самият Константин с пехотата се установява при Веригава. Новият български хан Сабин търси мирно съглашение, но императорът отказва. Внезапно разразила се буря разбива византийския флот и походът се прекратява. Новото предложение на българския хан за сключване на мир с Византийската империята му струва престола.

Шестият поход на Константин V се провежда през 768 г., когато войските му достигат дълбоко във вътрешността на държавата, но срещат ожесточена съпротива и са принудени да се оттеглят.

През 774 г. Константин V организира седми поход срещу България, когато идва с 2000-ен флот във Варна, но решава да го прекрати. Същата година императорът организира осмия си поход, първоначално успешен, но прекратен след като при Месемврия флотът на византийците е връхлетян от морска буря.

Императорът получава тайно послание от българския хан Телериг, което го уведомява, че поради нестабилното му положение във властта ханът планира да избяга във Византия. Виждайки една възможност да увеличи безредиците в българската държава, император константин склонява да изпрати на Телериг списък с ромейските тайни агенти, шпиониращи в България, които щели да съдействат за бягството му. Но вместо това Телериг заповядва да ги заловят и избият всички. Както пише в хрониките на Теофан Изповедник "Като чул това, Константин изскубал много от побелелите си коси".

Последният си девети поход Константин V Копроним организира през 775 г., след разправата на хан Телериг с византийските доносници, но походът пропада поради апоплектичния удар и последвалата смърт на императора.

Фамилия[редактиране | edit source]

С неговата първа съпруга, Ирина Хазарска (Чичак) († ок. 750), Константин V има един син:

  • Лъв IV, който го последва като император.

С втората му съпруга, Мария († 751) от 750/751 г., Константин V не е известно да има деца.

С третата му съпруга, Евдокия (от 768 г.), коронована за августа на 1 април 768 г., Константин V има пет сина и една дъщеря:

  • Христофор (* ок. 753, † сл. 812), от 2 април 769 цезар
  • Никифор (* ок. 756/758, † сл. 812), от 2 април 769 цезар
  • Никита (Никета), нобилисимус от май 769
  • Евдоким, нобилисимус от май 769
  • Антим, нобилисимус от май 769
  • Антуза (Света Антуза Омонийска) (* 757, † 809)

Вижте още[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

Извадки от горепосочените съчинения на български език има в Гръцки извори за българската история.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Лъв III Исавър император на Византийската империя (18 юни 741 – 14 септември 775) Лъв IV